Денков пред Макрон: Европейският и трансатлантически път на България е необратим
Министър-председателят пристигна в Елисейския дворец по покана на държавния глава на Франция
Министър-председателят акад. Николай Денков пристигна във Франция по покана на президента Еманюел Макрон.
В Елисейския дворец двамата обсъдиха важните аспекти на двустранното сътрудничество в енергетиката, сигурността, отбраната, търговията и селското стопанство, както и общите усилия на България и Франция за поддържане на сигурността в Европа и тяхната активна роля в укрепването на трансатлантическите връзки.
„Срещата ни утвърждава силното партньорство между Франция и България в жизненоважни области като енергетиката, сигурността, отбраната, търговията, културата и селското стопанство“, отбеляза Николай Денков в Париж, цитиран от БТА.
Девизът на нашата държава е „Съединението прави силата“, което в днешния динамичен свят изглежда по-важно отвсякога.
Ето защо българското правителство и парламентарното мнозинство в България ще продължат да подкрепят Украйна и нейния народ, както чрез националните усилия, така и чрез международните форми на сътрудничество, структурите на ЕС и НАТО, толкова дълго, колкото е необходимо.
Премиерът благодари за подкрепата и за положителната оценка на развитието на отношенията с Франция, „на нашите усилия да развием българската държава и двустранните отношения с вашата страна“, добави той.
България вече е изпълнила целта за 2% от БВП, като разходи за отбрана и продължава да го прави, укрепвайки собствените си способности и оперативната съвместимост на важния източен фланг на НАТО, заяви Денков.
Ето защо България продължава да провежда национални реформи в редица сектори, за да повиши конкурентоспособността си, инвестициите, енергийната сигурност, образованието и професионалната квалификация, допълни той.
По думите му европейският и трансатлантически път на България е необратим.
Подготвяме се за присъединяване към Еврозоната, с цел това да стане на 1 януари 2025 година. И след като се присъединим към Шенгенското пространство по въздух от следващия месец, ще работим за постигане на споразумение с Австрия за сухопътните граници преди края на тази година, допълни българският премиер.
По думите му, присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също е много важна цел за нас.
Благодарни сме за пълната подкрепа на Франция в тези области. Изминавайки тези стъпки България ще стане още по-силен партньор, активно допринасящ за постигане на стратегическите цели на ЕС, каза Деков.
По думите му в този контекст България ще продължи да подкрепя европейския път на нашите съседи като същевременно настоява за изпълнение на ясните и обективни критерии на Евросъюза за интеграция.
И докато България остава твърдо ангажирана с устойчивото бъдеще на Европа, ние трябва да гарантираме зеления преход да бъде осъществен по справедлив начин за нашите икономики, за нашите граждани и за националната ни сигурност, заяви премиерът Денков.
Той подчерта, че след днешните разговори е уверен, че ще можем да развием нашето сътрудничество за реализацията на общите ни цели и задачи.
„Има много области, в които Франция и България стават все по-близки и които са в основана на европейския проект, като европейската сигурност и отбрана, енергетика, в частност ядрена, и засилването на европейската интеграция“, заяви френският президент Еманюел Макрон на брифинг в Елисейския дворец съвместно с премиера на България Николай Денков.
Макрон поздрави усилията на България, които бяха положени от българското правителство, за интегрирането на страната в ЕС.
Много дълъг път беше изминат от България от 2007 г., от влизането в ЕС, до еврозоната, към която България трябва да се присъедини, когато са изпълнени критериите, както и до влизането й в Шенген, заяви френският президент.
По думите му, един много важен етап вече беше преминат с вдигането на контрола по въздушните и морските граници.
Що се касае до Украйна, двете страни действат заедно с нашите европейски партньори, подчерта Макрон и изтъкна, че ЕС е постигнал съгласие по отпускането на 50 милиарда евро в подкрепа на Украйна, но също и за оказване на подкрепа чрез военно оборудване и подкрепа в областта на отбраната, като например обучение на украински военни, или адаптиране на санкциите срещу Русия, както и запазване на натиска над руската военна машина.
„Давам си сметка за куража, който демонстрираха властите в България още от началото на конфликта, за да променят парадигмата в отношенията си с Русия. На тази основа нашите страни трябва да работят за да засилят сигурността и отбраната на континента“, добави той, цитиран от БТА.
ЕС трябва да играе една по-важна роля за собствената си сигурност, да засили способността си да се защитава самостоятелно, заяви Макрон.
Това е, което 27-те страни членки решиха още в края на 2021 г. и потвърдиха по време на срещата си на върха във Версай през 2022 г., няколко месеца след руската инвазия в Украйна. Този по-силен ЕС, по-способен в областта на сигурността и на отбраната, допълващ НАТО, този европейски стълб, за който ние говорим от няколко месеца, от няколко години, допълни Макрон.
Това преминава и през засилване на нашето оперативно сътрудничество и на нашия промишлен капацитет, за да купуваме заедно и да произвеждаме заедно военно оборудване, като например най-критичните елементи, добави той.
Говорейки за втория стълб в отношения - ядрената енергия, президентът на Франция припомни, че ядрената енергетика е в сърцето на декарбонизацията на континента.
Макрон подчерта, че няма устойчива декарбонизация без стратегия, преминаваща през възобновяемата и ядрената енергия. Той допълни, че в България и Франция ядрената енергия е гарант за енергийната сигурност и за постигането на целите за декарбонизация.
Макрон изтъкна сътрудничеството между Франция и България на европейско ниво в тази насока и изрази желание за задълбочаване и на самото двустранно сътрудничество в областта на ядрената енергетика.
Говорейки за постигнатия напредък от България в областта на европейската интеграция, Макрон заяви, че на тази база двете страни трябва сега да се захванат с реформирането на ЕС, за да изградят едни по-голям, по-суверен, по-единен съюз.
Снимки: Facebook/ Министерски съвет на Република България