Европейският съюз стана първият международен орган, който обявява за престъпление най-тежките случаи на увреждане на околната среда, които са "сравними с екоцид".

Унищожаването на екосистемите, включително загубата на местообитания и незаконната сеч, ще се наказва с по-строги наказания и затворнически присъди съгласно актуализираната директива.

Европейският парламент гласува по-строгия закон днес, след като страните постигнаха споразумение през ноември, съобщава Euronews. След това държавите членки ще разполагат с две години, за да го включат в националното си законодателство.

Според Мари Тусен, член на ЕП от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, "ЕС приема едно от най-амбициозните законодателства в света".

Градът с най-замърсен въздух в света е по-близо, отколкото си мислите

"Директивата отваря нова страница в историята на Европа, защитавайки от онези, които вредят на екосистемите, а чрез тях и на човешкото здраве. Тя означава да се сложи край на безнаказаността в областта на околната среда в континента, което е изключително важно и спешно", казва тя.

Тусен смята, че настоящите законодателства на ЕС и на държавите членки не възпират нарушителите да извършват престъпления срещу околната среда, тъй като санкциите са много ниски.

"Престъпленията, свързани с околната среда, нарастват два до три пъти по-бързо от световната икономика и за няколко години се превърнаха в четвъртия по големина престъпен сектор в света."

Европейското бюро за околна среда посочва многобройни примери за престъпления срещу природата, които все още остават ненаказани, тъй като не са включени в старата директива.

Сред тях са незаконният улов на червен тон, агроиндустриалното замърсяване в защитените зони, както и незаконните ловни практики и измамите на пазара на въглеродни емисии.

Преходът към зелена енергия – Европа между чука и наковалнята

Поддръжниците на превръщането на екоцида в международно престъпление твърдят, че актуализираната директива на практика го криминализира. Въпреки че законът не съдържа пряко тази дума, в преамбюла ѝ се говори за "случаи, сравними с екоцид".

Този термин се определя като "противозаконни или безразсъдни действия, извършени със съзнанието, че съществува значителна вероятност да причинят тежки и дългосрочни вреди на околната среда".

Миналата година Парламентът предложи включването на екоцида в правото на ЕС.

Присъди и Затвор

Отнемането на вода, рециклирането и замърсяването от кораби, въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове и унищожаването на озона са посочени като екологични престъпления в новата директива.

В нея обаче не се споменават риболовът, износът на токсични отпадъци или измамите на пазара на въглеродни емисии.

За физически лица - като изпълнителни директори и членове на управителни съвети - последствията от извършването на престъпления срещу околната среда са затвор до осем години, които могат да нараснат до десет, ако причинят смърт.

Антониус Мандерс, холандски евродепутат, определи промените като много обнадеждаващи.

"Изпълнителните директори могат да рискуват да получат глоба, но няма да искат да са лично ангажирани. Те със сигурност не искат да влязат в затвора", казва той.

Лицата могат да бъдат подведени под отговорност, ако са били наясно с последиците от решенията си и ако са имали възможност да ги спрат, обяснява Мандерс.

"Например защитата с разрешително вече не е възможна, тъй като хората са длъжни да полагат грижи. Ако нова информация показва, че поведението причинява необратими вреди на здравето и природата - ще трябва да спрете".

Shell влиза в правна битка заради хронично замърсяване с петрол в Нигерия

Майкъл Форе, професор по международно екологично право в Университета в Маастрихт, е съгласен с това.

"Когато бъдат приложени от държавите членки, предприятията трябва да са наясно, че простото спазване на разрешителното вече не ги освобождава от наказателна отговорност. А това е не по-малко от революция", посочва той.

Съгласно предишната директива на ЕС престъпленията срещу околната среда могат да бъдат наказвани само при наличие на незаконосъобразност, но докато едно предприятие спазва условията на разрешителното, действията му не се считат за такива.

"В резултат на това може да има случаи на грубо замърсяване на околната среда, дори с конкретни вреди за човешкото здраве като последица. Но докато операторът спазва условията на разрешителното, не е налице незаконосъобразност", казва Форе.

Пример, обяснява Мандерс, е, че през 1982 г. химическата промишленост в Нидерландия е получила разрешение да замърсява водата с PFAS, преди тези химикали да бъдат идентифицирани като вредни за човешкото здраве.

"Но днес знаем, че те причиняват рак и дори смърт. Така че в съдебно дело като това за химическата компания Chemours, въпреки че компанията има разрешение, когато новата директива влезе в сила, тя трябва да спре, тъй като е доказано, че PFAS вреди на хората."

Държавите членки ще разполагат с две години, за да въведат преработената директива в националното си законодателство.

Наред с другото, те ще имат гъвкавостта да изберат дали да въведат глоби за дружествата въз основа на част от техния оборот - до пет процента в зависимост от престъплението, или фиксирани глоби в размер до 40 млн. евро.

"Бихме искали да стигнем много по-далеч", казва Тусен.

Държавите членки ще решат също така дали престъпленията, извършени извън границите на ЕС от името на местни дружества, ще попаднат в обхвата на новата директива, тъй като това все още не е договорено от блока.

"Това е бъдещето. Това обаче ще зависи от оценката на мандата на Европейската прокуратура - и от това дали в бъдеще ЕС ще може да се занимава с такива случаи", отбелязва Мандерс.