Главният изпълнителен директор на Tesla Inc. и SpaceX Илон Мъск е известен с изключителната си работна етика, като често работи дълги часове с минимален сън.

Той вярва, че промяната на света изисква изключителен ангажимент, надхвърлящ обичайната 40-часова работна седмица. При промотирането на своите компании в социалните медии през 2018 г. Мъск написа в X: "Има много по-лесни места за работа, но никой никога не е променил света за 40 часа на седмица". По ирония на съдбата, няколко години по-късно средностатистическите служители се оказват с работно време надхвърлящо това.

Работната етика на Мъск е предизвиквала значителни дебати и критики през годините. По време на пика на производството на Tesla Model 3, ангажираността му го накара да работи 120-часови седмици, да пропуска лични събития и да прибягва до лекарства за инсомния, пише Benzinga. Неговият метод за разделяне на деня на петминутни интервали илюстрира интензивен стремеж към оптимизиране на всеки момент за постигане на продуктивност - черта, на която някои се възхищават, но други смятат за неустойчива.

Технологичната индустрия, особено в Силициевата долина, отдавна се радва на тази интензивна работна култура, която често размива границите между работата и личния живот. Инженерите и предприемачите са известни с това, че се отказват от почивки в името на ефективността, въплъщавайки начин на живот, при който работата преобладава във всеки аспект на живота. Тази отдаденост е довела до иновации, но също така е повдигнала въпроси за дълготрайния успех при подобен начин на живот.

Това е последното от поредицата правни предизвикателства, пред които е изправен милиардерът, след като придоби социалната мрежа

Бивши ръководители на Twitter съдят Мъск за неизплатени обезщетения

Опитът на Мъск да приложи същата твърда работна философия в X, изисквайки от служителите да “бачкат здраво“ или да подадат оставка, доведе до значително напускане на персонала. Противно на убеждението на Мъск, че дългите работни дни са от съществено значение за постигане на успех, изследванията и историческите данни показват, че те не са непременно равнозначни на по-висока производителност.

Проучванията са установили, че повишената интензивност на работата и продължителните дни могат да влошат ефективността и да намалят общата производителност. Скорошно изследване на Slack, проведено сред 10 300 служители в световен мащаб, установи, че оказването на натиск върху служителите да работят в извънработно време води до по-ниска производителност, повече стрес и намаляване на удовлетвореността от задачите.

Тези, които са избрали да работят допълнително по собствено желание, са отчели малко по-високи показатели за продуктивност и благополучие, което подчертава значението на автономността и избора на служителите по отношение на работното време.

Терминът се появява за първи път през 1976 г. като предвестник на епохата, в която заплатите на банкерите от Уолстрийт значително надвишават тези в частния сектор

Огромна заплата, смазващ труд: Какво е капанът на „златните белезници“

Предположението, че работата, която променя света, изисква прекалено дълги часове, се оспорва и от историческия пример на Хенри Форд, който показва, че намаляването на работната седмица подобрява производителността в неговите автомобилни заводи. Това откритие подкрепя идеята, че по-кратките часове могат да повишат ефективността.

Въпреки отрицателното въздействие все повече служители работят над 40 часа по необходимост. Според проучване на Галъп от 2021 г. средният служител на пълно работно време в САЩ работи около 44 часа седмично, а 41 % работят 45 или повече. Тази статистика подчертава тенденция, при която мнозина се трудят над традиционната 40-часова работна седмица не само за да променят света, но и за да свържат двата края.