Първият и единствен път, когато Силвио Берлускони провежда пресконференция в Асоциацията на италианската чуждестранна преса в Рим, е през ноември 1993 г.

Съобщава на журналистите, че няма никакво желание да влиза в политиката и се надява, че никога няма да бъде принуден да го направи.

Но когато въпросите започват да валят, особено за приятелството му с Джанфранко Фини, лидер на Националния алианс и член на неофашистко движение, той обвинява всички, че са "комунисти" - най-голямата обида от страна на десните в Италия.

Само няколко месеца по-късно Берлускони печели първите си избори.

"Той се представи като бизнесмен, знаейки добре, че ще влезе в политиката и това беше начин да се изяви пред световната преса", коментира пред The Guardian Крис Уорд-Джоунс, фотограф, присъствал на пресконференцията и допълва: "Той се възмущаваше, че го разпитват."

Трикратният италиански премиер така и не говори повече пред Асоциацията на чуждестранната преса. През годините поканите са отказвани с мотива, че намира вестниците от чужбина за "обидни".

На този фон изглежда иронично, че по-рано този месец асоциацията смени седалището си в римската резиденция на Берлускони – Palazzo Grazioli.

Кореспондентите, които през по-голямата част от столетието работеха в държавна централа, сега се помещават в двореца от 16-ти век, където покойният политик е провеждал най-важните си срещи - и някои от прословутите секс партита "bunga bunga".

Журналистите ще се разхождат по същия коридор, по който Владимир Путин си е играл с Дуду, любимия бял пудел на Берлускони. Някои от тях ще пишат статиите си в същата стая, в която се намира леглото на Йосиф Сталин - подарък от руския лидер за дългогодишния му приятел.

Берлускони държеше властта над италианската политика в продължение на почти три десетилетия и макар да имаше трудни отношения с чуждестранната преса, той често им създаваше работа, коментира The Guardian.

Бившият премиер наемаше Palazzo Grazioli от собственика му, благородническото семейство Грациоли, до 2021 г., когато се мести в по-спокойния район Appia Antica.

Някои от съхранените вещи и структури на двореца дават представа за страховете, които е имал за своята безопасност - редица стаи са оборудвани с бронирани прозорци. В допълнение към това огромен гардероб закрива "тайна" врата, която служи като авариен изход, пише The Guardian.

Това, че чуждестранните кореспонденти имат официално място за работа в приемащата ги страна, е рядкост

Когато асоциацията е създадена през 1912 г., журналисти от 27 издания, сред които Daily Express и Echo de Paris, работят в едно скромно кафене. През 1936 г. се местят на улица "Mercedes" в сграда, предоставена от правителството на Бенито Мусолини - жест, който се възприема като начин фашисткият диктатор да следи чуждестранната преса. Там остават до 2001 г., когато се местят в сграда близо до фонтана Ди Треви, която сега е превърната в петзвезден хотел.

"Разгледахме около 15 сгради", казва пред The Guardian Густав Хофер, кореспондент на телевизионната мрежа Arte и член на управителния съвет на асоциацията.

"Пошегувах се с брокера: "Какво ще кажете за бившия дом на Берлускони? Той го взе на сериозно и каза: "Нека пробваме".

Когато за първи път влиза в двореца, Хофер усеща, че в него все още витае "духът на Силвио". "В гардероба имаше дори лист хартия, на който бяха изброени поръчаните от него дрехи и мерките на шивача", добавя той.

"Италианската държава е много горда, че историята ѝ се разказва толкова широко от хора от цял свят", казва Есма Чакър, председател на Асоциацията на чуждестранната преса в Рим и кореспондент на турския новинарски канал NTV. "Имаме 360-градусов поглед върху страната - от храната и културата до политиката и икономиката."

Асоциацията е получила множество молби за пресконференции и други събития в Palazzo Grazioli . "Това ще бъде престижно място за срещи", допълва Чакър.

Въпреки че крайно десният министър-председател на Италия Джорджа Мелони все още не е дала пресконференция пред асоциацията, тя е присъствала на неофициална вечеря с кореспонденти, по време на която дори се пошегувала:

"Не знам какво би си помислил Берлускони, ако ни гледа отгоре, за тази група комунисти, както би казал той, които сега се местят в Palazzo Grazioli."