Двуседмичните разговори в корабната агенция на ООН, проведени в Лондон, приключиха в петък, като ясно мнозинство от страни подкрепи въвеждането на първия в света глобален данък върху емисиите.

Международната морска организация (ММО) проведе пореден кръг от преговори, за да обсъди как да се придвижи напред по отношение на регулирането на климатичните изисквания в корабоплаването, което генерира около 3% от глобалните въглеродни емисии.

Тридесет и четири държави – както такива с високи, така и такива с по-ниски доходи - изразиха подкрепата си за глобалното облагане на парниковите газове в сектора. Това е значителен ръст в подкрепата от последния кръг на преговори през 2023 г., а активистите отдават тази инерция на карибските островни държави и казват, че сега изглежда много вероятно мярката да бъде приета от ММО през следващата година.

Последният кръг от преговори отбеляза първата конвенция на организацията, откакто морските нации се споразумяха за нова стратегия за парниковите газове през юли миналата година. Ревизираната политика, подкрепена от 175 страни, има за цел да намали емисиите от корабоплаването с 30% до 2030 г. и с поне 70% до 2040 г. Крайната цел е да се стигне до нетната нула до средата на века.

47 държави искат такса за емисиите на CO2 за международното корабоплаване

Като част от това споразумение, MMO смята да въведе някаква форма на таксуване на емисиите през 2025 г., която е насочена към преодоляването на ценовата разлика между изкопаемите горива и зелената енергия и да използва генерираните приходи за финансиране на справедлив преход.

Но 14 държави подкрепят друга идея – потенциалният зелен налог на корабната индустрия да бъде интегриран като част от други мерки.

„ООН е напът да приеме първата в света глобална ставка на въглеродните емисии, но тази политика ще бъде толкова успешна, колкото я направят държавите“, казва Сандра Чири, международен мениджър за емисиите в корабоплаването в Ocean Conservancy, САЩ. „Преговорите през март ни дадоха надежда, че ясно мнозинство от страните – тези в Карибите, Тихия океан, Африка, но също така ЕС и Канада – са видели огромната възможност за ценообразуване на емисиите от корабоплаването като финансов инструмент за чистия преход на индустрията, който гарантира, че всички развиващи се страни са част от него и имат полза от това.“

По думите ѝ е „жалко, че малко, но упорито малцинство“ се опитва да ограничи действието на предложението.

Зелената стомана – гаранция за по-чист свят и предизвикателство за индустрията

Декарбонизиране на корабоплаването

Секторът на корабоплаването, който транспортира повече от 90% от световната търговия, се счита за една от най-трудните за декарбонизация индустрии, отчасти поради огромните количества изкопаеми горива, които корабите изгарят всяка година. Някои от най-големите поддръжници на глобалния данък за емисиите на парникови газове върху корабоплаването включват тихоокеанските островни държави като Фиджи, Маршаловите острови и Вануату, както и карибските островни държави Барбадос, Ямайка и Гренада.

Предложение, направено от Белиз и някои други тихоокеански островни държави по време на преговорите, предполага такса от 150 долара на тон въглерод, което според активистите на кампанията е „най-амбициозното предложение на масата“. Други предложения включват натиск за комбиниране на цена за емисиите от корабоплаването с международен стандарт за емисии за морско гориво.

„Преговорите тази седмица бяха успешна крачка в напредъка на преговорите за устойчива от гледна точка на климата глобална търговия“, казва Панос Спилиотис, старши мениджър на транспорта на ЕС за глобално корабоплаване във Фонда за защита на околната среда. „С нарастващата подкрепа за глобален данък за парниковите газове делегатите от държавите трябва да разработят и правилните аспекти на политиката, за да стимулират декарбонизацията на корабоплаването.“

Нулева отговорност: Големи компании отделят повече емисии от цели държави

Следващата среща на ММО е през есента.