Европейският съюз, Канада, Япония и тихоокеанските островни държави, изключително уязвими по отношение на климата, са сред 47-те държави, които се обявиха в подкрепа на такса за емисиите на парникови газове в сектора на международното корабоплаване, става ясно от документи, публикувани от Reuters.

Документите, които се обсъждат на заседанието на Международната морска организация (ММО), продължаващо вече втора седмица, очертават четири предложения с общо 47 поддръжници за налагане на такса върху всеки тон парникови газове, които индустрията произвежда.

Подкрепата за идеята се е увеличила повече от два пъти в сравнение с 20-те държави, които публично подкрепиха въвеждането на подобно облагане за въглеродни емисии на срещата на върха за финансиране на борбата с изменението на климата във Франция миналата година.

Поддръжниците твърдят, че тази политика може да събере над 80 млрд. долара годишно, които да бъдат реинвестирани за разработване на нисковъглеродни горива за корабоплаване и за подпомагане на по-бедните страни да преминат към по-екологичен вид транспорт. Противниците, сред които Китай и Бразилия, твърдят, че това ще доведе до ощетяване на зависимите от търговията развиващи се икономики. Те се борят да спечелят десетките други, включително повечето африкански държави, които според дипломатите все още не са заели твърда позиция по въпроса. ММО взема решения с консенсус, но може да го прави и с обикновено мнозинство.

Хутите се оказват по-голям проблем за товарното корабоплаване от пандемията

Миналата година агенцията на ООН си постави за цел намаляване на емисиите с 20% до 2030 г. и нулеви нетни емисии около 2050 г. Въпреки че по време на разговорите миналата седмица страните се съгласиха да продължат преговорите за цената на емисиите, в официалното резюме на срещата се отбелязва, че те остават "разделени по няколко въпроса".

Корабоплаването, което транспортира около 90% от световната търговия, е причина за близо 3% от световните емисии на въглероден двуокис - дял, който се очаква да нарасне през следващите десетилетия без по-строги мерки за борба със замърсяването.

Предложение, внесено от Маршаловите острови, Вануату и други страни, които въпреки голямата си зависимост от морския транспорт и търговия от години настояват за такса за емисии, предлагат налог от 150 долара на тон CO2. Според изследователите тази ставка може да направи инвестициите в нисковъглеродни системи, задвижвани с амоняк, икономически изгодни в сравнение с конвенционалните кораби.

"Нуждаем се от преход с безпрецедентен мащаб и скорост", категоричен е министърът по въпросите на климата на Вануату Ралф Регенвану. "Нискобюджетните решения и хибридните предложения няма да свършат работа".

Глобално застаряване: Демографската промяна идва с икономически последици

В друго предложение, представено от 27-те страни от ЕС, Япония, Намибия, Южна Корея, индустриалната група на Международната камара на корабоплаването и други, се препоръчва комбиниране на цена на емисиите от корабоплаването с глобален стандарт за емисиите на морското гориво.

Срещата на ММО през септември е определена като краен срок за страните да решат дали да придвижат напред както стандарта за горивата, така и цената за емисиите. Високопоставен служител на ЕС коментира, че блокът вярва, че "само двете заедно могат да бъдат достатъчни", за да се постигнат поставените цели.

Разногласие

Китай, Бразилия и Аржентина се противопоставиха на идеята за такса за CO2 по време на преговорите на ММО миналата година, след като проучване на бразилския University of Sao Paulo установява, че данъкът върху въглеродните емисии в корабоплаването би намалил БВП на развиващите се страни с 0,13%, като Африка и Южна Америка ще бъдат сред най-засегнатите региони.

Бразилски преговарящ е категоричен, че страната му, както и други развиващи се държави, се стремят към бърз енергиен преход, но с най-малко разрушителни последици за техните икономики, особено за тези, които разчитат на морската търговия.

Нови технологии на НАСА променят въздушния транспорт до 2030

В предложението на Аржентина, Бразилия, Китай, Норвегия, Южна Африка, Обединените арабски емирства и Уругвай се препоръчва глобално ограничение на интензивността на емисиите от горива с финансова санкция за нарушенията - алтернатива на таксата върху всички емисии от морския транспорт. Това би означавало, че ако страните спазват изцяло стандарта за горивата, такса няма да се налага за никакви емисии.

"Ние няма да подкрепим плоско облагане, което вероятно ще навреди на развиващите се страни, но бихме подкрепили справедлива такса, която да се прилага само за емисиите над определен референтен показател", акцентират от бразилската делегация.

Възможност за маневриране

Въпреки различията в мненията, държавите продължават да търсят съгласие по глобалните мерки, за да избегнат фрагментация на законодателството в сферата, тъй като това би довело до установяването на различни местни стандарти и до главоболия за компаниите, които доставят стоки в световен мащаб.

ЕС, например, смята, че може да включи повече международни корабни емисии в местния си пазар на CO2, ако до 2028 г. ММО не постигне съгласие за глобална цена. Все още не са решени и въпросите за това кой ще администрира таксата и как ще се реинвестират приходите от нея.

Зелена приказка по вода - електрическите фериботи на Европа

Дипломатите предполагат, че компромисът би могъл да бъде постигнат, ако ММО вземе решение за цена на въглеродните емисии, която да гарантира, че няма да е необходимо тя да бъде отчитана като данък - например чрез разработване на политика с основна цел намаляване на емисиите, а не увеличаване на приходите.

В предложението на Канада се предлага ММО да се съгласи с основния дизайн на цената на емисиите, но да отложи решението за начина, по който ще се изразходват приходите от новата такса - въпрос, който предизвиква политически разногласия и който провали предишните преговори.