Облакът и AI – една чудесна комбинация, криеща много рискове за държавите
Въпреки че все повече страни по света използват възможностите на тези технологии за добро, това води и до все повече рискове
Всяка технологична компания говори за възможностите си в сферата на изкуствения интелект. Oracle не прави изключение. Но по време на разговора за приходите на компанията през март Лари Елисън, основател и бивш главен изпълнителен директор на компанията, а в момента неин председател и главен технологичен директор, изложи бъдещи пазарни възможности за, „за които инвеститорите може би се сещат по-рядко от компаниите от Fortune 500“.
По думите му в бъдеще приложенията на националните и държавните власти ще се изпълняват в много по-голяма степен в облачни платформи като Oracle Cloud Infrastructure, отколкото днес, като това вече започва да се случва по различни начини.
"Досега говорихме само за бизнес с компании. За първи път започваме да печелим от бизнес с държави", казва Елисън пред CNBC. "Има много правителства, с които вече водим преговори за интеграцията на техни суверенни технологии."
Големите технологични компании, които се борят за огромни правителствени договори, свързани с облачната инфраструктура, не са нещо ново. Microsoft и Amazon например водиха продължителна битка за сделка за облачни услуги с Министерството на отбраната на САЩ, а през 2022 г. въпросните две компании, както и Oracle и Google, подписаха договора с Пентагона на стойност 9 млрд. долара.
Но Елисън отива много по-далеч в прогнозата си, като казва: "Всяко правителство ще иска да има суверенен облак и специален регион в него, до което само то да има достъп".
Oracle, която работи с Nvidia и Microsoft по изграждането на възможности за изкуствен интелект, вече е помогнала за използването на облачни технологии за намаляване на бюрокрацията в някои държави. Един от примерите, които Елисън дава, е Албания. Тя се опитва да влезе в Европейския съюз с помощта на ChatGPT, като генеративният AI помага да се дешифрират и обобщят нейните закони и да се подпомогне страната в това, което трябва да промени, за да бъде в съответствие с разпоредбите на блока.
"На Сърбия ѝ отне осем години да хармонизира законите си, за да може да се приближи до присъединяване към ЕС", казва Елисън. "Албания е изправена пред същото нещо, но с помощта на генеративния изкуствен интелект можем да анализираме целия набор от албански закони и всъщност да ги хармонизираме с европейското законодателство вероятно за 18 месеца до две години."
Версия на бъдещето, включваща облачни услуги и решения, задвижвани от изкуствен интелект, може да направи управлението по-ефективно. Елисън смята, че като начало фокусът за правителствата е върху оптимизация на ресурсите в случай на бедствие и последващото възстановяване, но очакванията му са след това технологията да навлезе и в сфери като управление на информацията, здравеопазване и достъп до интернет.
Някои държави, сред които и Сърбия, стандартизират Oracle Cloud Infrastructure (OCI) и използват генеративен изкуствен интелект за процеси като автоматизиране на здравеопазването. Сделки, свързани с доставка на интернет услуги в партньорство със Starlink на Илон Мъск до отдалечени райони, се осъществяват в Кения и Руанда, където OCI и Starlink картографират селските ферми, за да видят кои култури в кои райони растат най-добре и дали получават достатъчно хранителни вещества като азот и вода.
"Тези карти се изготвят с помощта на изкуствен интелект, помагат им да планират селскостопанската си продукция и да прогнозират добивите си. Технологията също така подпомага прогнозирането на пазарите, логистиката на селскостопанската продукция. Това са национални приложения от следващо поколение", акцентира Елисън.
Продоволствената сигурност и достъпът до интернет в извънградските училища и болници са други примери за "различните видове интересни нови приложения на изкуствения интелект, за които вероятно не сте чували преди, но по които работихме и сега сме в процес на изпълнение".
"Живеем в свят, в който като данните и информацията са златото на бъдещето", казва Дан Гарднър, главен изпълнителен директор на агенцията за цифрова стратегия Code and Theory. "Ако правителството може да получи достъп и да действа по-бързо с тези свои данни, защо бихме искали да забавим това?"
„Приложенията на облака и генеративния изкуствен интелект, които позволяват на държавите да предоставят на селските райони достъп до интернет, биха могли да увеличат възможностите за образование и да създадат по-голяма икономическа стойност. Това ще позволи и на гражданите да имат по-голям поглед върху правителствените процеси“, казва и Тапан Парих, доцент от Cornell University. "Едно от нещата, в които технологиите винаги са били добри, е потенциално да направят бюрокрациите по-ефективни или поне по-прозрачни".
Правителства като в сериала „Черното огледало“
Но стремежът да се прехвърлят повече правителствени процеси в облака отваря вратата и за нови рискове, особено когато държавите се доверяват на новоразработени генеративни системи с изкуствен интелект. Въпреки че те могат да направят процесите по-бързи от всякога, със сигурност ще има грешки, тъй като технологията се развива и може да направи данните на гражданите достъпни за киберпрестъпници.
"Не бива да използваме тези технологии като извинение да не поддържаме надзор и контрол върху политическите процеси", предупреждава Парих. "Със сигурност смятам, че това е много важно, когато става въпрос за държави, които може да нямат силен управленски капацитет."
"Има я и вероятността за лошата страна като в сериала „Черното огледало": следене, войни за данни, войни с изкуствен интелект и всякакви други заплахи", казва Гардер. "Но що се отнася до това да премахнем бюрокрацията, да бъдем по-ефективни и да използваме по-добре възможностите си, това развитие е невероятно. Това е мултиплициране на силите на човечеството, което наистина може да се случи благодарение на AI."
Но технологията все пак поражда множество опасения.
Гарднър посочва като едно от най-важните разпространението на съдържание, създадено от генеративен AI, в годината на множество избори по света и всички въпроси, свързани с технологичната намеса в тях:
"Тук става въпрос за сигурността на данните, удостоверяването на това кой сте, кои са правителствата, какво съдържание гледате, всички точки на връзка между финансовите системи и управлението на AI. Потенциалното използване на AI като инструмент за унищожение също е много страшно".
"Нито едно голямо правителство в света не може да си позволи да прехвърли всичките си услуги и особено критичните като отбрана, данъци, здравеопазване, изцяло в облака и в ръцете на генния AI", смята и Симона Боненбергер, главен продуктов директор в облачната компания Phrase. "Просто не е отговорно да се прави това. Потенциалните рискове надвишават ползите."
OpenAI, която създаде ChatGPT, го обучава предимно на вече съществуващо в интернет съдържание. Това може да представлява проблем, особено когато трябва да се анализират текстове от по-малко известни езици като албанския, посочва Боненбергер.
"Ако погледнете световната мрежа или интернет, огромното мнозинство от съдържанието там е на английски език - мисля, че една четвърт от съдържанието е на английски език, следван от китайския", казва тя. "Албанският например е застъпен много малко и за мен е много съмнително колко добре работи една глобална платформа за малка страна като Албания, тъй като няма много данни, върху които да се персонализира един модел. А ако не разполагате с много данни, резултатите ще бъдат много разхвърляни и неточни."
Освен това съществуват рискове за сигурността и данните, свързани с предоставянето на достъп на чуждестранни компании до лична информация на гражданите, казва Парих и дава пример:
„Дори САЩ, с всичките си ресурси, са уязвими към хакерски атаки срещу данни. Неотдавнашната битка между САЩ и Китай за TikTok е пример за това как контролът върху чувствителни потребителски данни може да се намеси в геополитиката. Мисля, че със сигурност това ще е проблем за страните, които работят с доставчици от чужди държави“.