„Формула 1“ без пилоти: Как състезателните автомобили налагат автономните технологии
Няколко извода от състезанието на Abu Dhabi Autonomous Racing League (A2RL) между четири коли без водачи
Години наред шумът около автономните коли изпреварваше реалността. Експерти прогнозираха, че съвсем скоро масово ще навлязат автомобили, които ще позволяват на шофьорите да си дремват или да гледат Netflix по време на пътуването.
Оказа се, че това не е вярно и много специалисти снижиха очакванията си. Широкото внедряване на автономната технология бе отложено, вероятно за следващото десетилетие, според анализ, публикуван в края на 2023 г. от S&P Global Mobility, който предоставя поглед върху автомобилната индустрия.
Все още обаче сред работещите в сектора на автономните технологии има такива, които вярват, че това ще се случи по-скоро. Един от тях е Лакмал Сеневиратне, основател и директор на Университетския център за роботизирани системи в Абу Даби.
Той работи в сферата от 80-те години на миналия век. Казва, че е изненадан от скоростта, с която се развиват технологиите. Всеки ден в неговия център работят изследователи, които се занимават различна автономна техника – от коли през дронове до морска и селскостопанска техника.
Миналия месец университетът участва в първото събитие на Abu Dhabi Autonomous Racing League (A2RL), което изправя технолози от цял свят един срещу друг в поредица от предизвикателства.
И преди е имало други състезания с автономни автомобили, но A2RL е първото, което включва четири коли без водачи, според организаторите.
„Ако преди 10 или 15 години някой ме беше попитал дали ще доживея такова състезание, бих му отговорил – не. Но е страхотно да видя колко много се развила технологията“, казва Сеневиратне пред CNN.
Неговата кола обаче не успява да участва в съревнованието. Университетът сформира отбор под името Fly Eagle. Няколко дни преди състезанието обаче колата им катастрофира (поредното доказателство, че по технологията има още много работа).
Останалите участници също срещат проблеми. Те излизат на пистата Yas Marina в Абу Даби, където в края на миналата година Макс Верстпапен завърши с победа най-успешния си сезон във Формула 1.
Автомобилът на мюнхенския технически университет аварира и угасва на пистата. Екипът обаче успява да отстрани повредата и колата отново потегля.
Машината на отбора от Милано (PoliMove) се завърта и спира след като гумите ѝ блокират.
Третата кола също спира. В един момент само автомобилът на мюнхенския отбор се движи, но в един момент и той аварира. В края на състезанието се движат три автомобила, а победител е екипът от Мюнхен.
Авариите не са изненада за Сеневиратне. Те показват, че има проблеми, които днешните технологии не могат да решат, посочва той.
„В реалния свят роботиката е много, много трудна. Но беше хубаво да дадем тласък на общността, която се занимава с това“, обяснява той.
Досега всички състезания с автономни автомобили са били само с по две машини, казва Саймън Хофман, ръководител на мюнхенския екпи. Освен това са провеждани на писти с овална форма. Тази в Абу Даби обаче е различна – на нея има остри завои, а някои елементи напомнят дори на реална градска улица.
„В такива условия е много трудно, защото трябва постоянно да намаляваш скоростта заради завоите“, казва Хофман.
Досега опитите за ползване на автономни автомобили в реални условия са се проваляли. През 2018 г. един от самоуправляващите се автомобили на Uber блъсна и уби жена с велосипед, която пресичаше улицата не на пешеходна пътека.
Така че адекватността на технологиите определено все още е под въпрос. Специалистите в бранша имат специален термин – т.нар. „крайни случаи“. Това са неочаквани ситуации, които поставят технологията на предела ѝ. Именно реакцията в такива случаи ще е ключова за евентуалното масово ползване на тези коли в бъдеще.
Докато тези проблеми не бъдат решени, технологията ще се тества по събития като това в Абу Даби. Експертите не губят надежда, но и самите те имат много въпроси.
Сеневиратне например пита как биха се държали автономните коли, ако около тях има други автомобили, ако трябва да изпеварват с по-висока скорост и т.н.
Хофман е съгласен с неговите притеснения и посочва: „Ако можем да създадем стабилен софтуер, който работи в такива условия, можем да направим автономното шофиране безопасно за всички.“