Мексиканската лява климатоложка с български корени Клаудия Шейнбаум е получила достатъчно гласове, за да стане първата жена президент на страната. Късно в неделя вечерта Избирателният институт на Мексико публикува оценка за бързото преброяване на гласовете, според която Шейнбаум печели президентските избори. Възможната грешка в оценката е +/-1,5 %, добавя институтът, цитиран от CNBC.

На историческия вот Шейнбаум, чиито баба и дядо по майчина линия са от еврейски произход и емигрират от България през 1940-те, за да избягат от холокоста, побеждава съперничката си - дясноцентристката бизнесдама Ксочитл Галвес, след като месеци наред доминираше в социологическите проучвания. Протеже на своя дългогодишен съюзник и ментор Андрес Мануел Лопес Обрадор, Шейнбаум сега е готова да го наследи, когато шестгодишният му мандат като президент изтече на 1 октомври.

Шейнбаум, бивш кмет на Мексико сити, наричана от политическите си съперници „ледената дама“, обеща да продължи до голяма степен неговата политика и получи подкрепата на управляващата му партия „Морена“. Преди това тя е работила като автор на доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата към ООН, но въпреки това 61-годишната дама не превърна климатичните заплахи, пред които е изправено Мексико, в основна част от кампанията си. Анализатори твърдят, че следващото правителство на Мексико ще се сблъска със значителни фискални и структурни проблеми, които вероятно ще доведат до труден избор, когато става въпрос за балансиране на инвестиционните планове, популярните, но скъпи социални програми и, може би най-важното, държавната петролна компания Pemex.

„Без конкретно решение на проблема със слона в стаята - Pemex - нито външните пазарни нагласи, нито рейтинговите агенции са убедени във фискалните качества на Шейнбаум“, посочват анализаторите на Verisk Maplecroft в неотдавнашна изследователска бележка. „Нейното основно предложение - да се справя с проблемите, като рефинансира предстоящите дългови задължения на Pemex (6,8 млрд. долара през 2025 г., последвани от 10,5 млрд. долара през 2026 г. и общо 39 млрд. долара до края на десетилетието) едва ли ще се хареса на инвеститорите, като се имат предвид дълбоките структурни проблеми на компанията“.

Мексико и Виетнам компрометират търговската стена на Байдън срещу Китай

Влиянието на жените в мексиканската политика расте

Много анализатори побързаха да направят паралел между изборите в Мексико и битката за Белия дом, като акцентират върху факта, че е изненадващо, че централноамериканската държава е изпреварила по-развития си съсед по отношение на първата жена президент. Докато американските гласоподаватели се спират на много сходни варианти на предстоящите избори, мексиканските избиратели избираха между две жени като кандидати на основните партии.

Жените в Мексико се радват на всеобщо избирателно право едва през 1953 г., цели 33 години след като получават това право в САЩ. Затова и в свой анализ CNN посочва, че избирането на жена за президент на Мексико е „забележително постижение в страна, известна с патриархалната си култура и високия процент на насилие, основано на пола, където всеки ден биват убивани около 10 жени“.

Но влиянието на жените в мексиканската политика е очевидно и в други клонове на властта. През януари 2023 г. Върховният съд на Мексико избра първата си жена за председател на съда. Тя декриминализира абортите в Мексико - обратно на САЩ, където петима консерватори във Върховния съд на страната (четирима мъже и една жена) надделяха над либералите в състава (две жени и един мъж по това време), за да отменят правото на аборт в цялата страна през юни 2022 г. Някои от причините за придвижването на Мексико към политическо равенство между половете са структурни. Мексиканският закон изисква от политическите партии там да издигат на избори равен брой жени и мъже, което не е така в САЩ.

Според Деби Уолш, директор на Center for American Women and Politics към Rutgers, The State University of New Jersey, напредъкът, който американските жени са постигали в продължение на десетилетия на държавно ниво, започвайки от 70-те години на миналия век, е бил в застой до избирането на Доналд Тръмп през 2016 г., когато ново поколение представители на нежния пол са се активизирали. След междинните избори през 2018 г. обаче този напредък отново се е забавил.

Според преброяването на CAWP за 2024 към днешна дата една четвърт от членовете на Камарата на представителите на САЩ и една четвърт от сенаторите на САЩ са жени. От 310 длъжностни лица, избрани на щатско ниво в 50-те американски щата, близо 32% са жени, включително 12 губернатори и 22 лейтенант-губернатори. Още по-голям процент от щатските законодатели, близо 33 %, са жени. Тези цифри продължават бавно да нарастват, но остават далеч от равенството между половете. За сравнение, по данни на Inter-Parliamentary Union половината от законодателите в долната камара на Конгреса на Мексико са жени.

Две държави залягат в основата на глобалната експанзия на BYD

В страните с квотни системи напредъкът към равенство е много по-бърз, но по думите на Уолш не трябва да се очаква подобна система да бъде въведена в САЩ.

Според нея начинът на финансиране на кампаниите също е пречка, тъй като е по-малко вероятно жена да може сама да финансира сами кампаниите си.

„Знаем, че партиите обичат самофинансиращите се кандидати, защото те са по-малко натоварващи за самите тях по отношение на осигуряването на подкрепа“, казва тя.