Винаги близо до смъртта. Как живее един шампион по бързо хранене
Такеру Кобаяши е известен като „кръстникът на състезателното хранене“. Освен това е смятан за първия елитен състезател в тази дисциплина, която някои наричат спорт
Да изядеш 50 хотдога за 10 минути не е лесна работа. Изискват се тренировки и постоянство. За Такеру „Цунамито“ Кобаяши това означава пиене на много вода. По-точно 5 литра за минута и половина. На следващия ден се опитва да изпие повече за по-кратко време. След това още повече. Идеята е да разшири стомаха си и да увеличи капацитета му. Крайната цел е да може да погълне 11 литра вода за 45 секунди.
„Това е като тренировката на мускулите“, казва Кобаяши пред The Guardian.
Той е известен като „кръстникът на състезателното хранене“. Освен това е смятан за първия елитен състезател в тази дисциплина, която някои наричат спорт. Доста странна, но вярна формулировка е да се каже, че той си изкарва прехраната хранейки се.
Кобаяши е поставил редица рекорди. Например успял е да изяде 9.7 килограма японска юфка (нудъли) за 12 минути, 9 килограма оризови топчета за 30 минути, както и 41 рулца от раци за 10 минути. Ето и още няколко впечатляващи постижения – 15 пици за 12 минути, 60 кренвирша за хот-дог за 2 минути и 35 секунди, както и 159 такос за 10 минути.
Кобаяши, който днес е на 46 години, е ветеран. Участва в първото си състезание, когато е 22 години. Преди време реши да си даде почивка от „активния спорт“, защото, както сам казва, вече му е по-трудно да влезе във форма.
Почивката се оказа дълга – 5 години. И някои хора решиха, че Кобаяши се е пенсионирал. За последно той се състезава през 2019 г., когато изяде 157 такос за 10 минути. Слуховете за пенсионирането му обаче се оказаха преувеличени. През септември Кобаяши ще се състезава с един от най-върлите си противници – американеца Джоуи Честнът. Битката ще се предава на живо по Netflix. За последно двамата са се изправяли един срещу друг през 2009 г. Тогава Кобаяши победи, изяждайки 93 бургера за осем минути. Честнът се справи „само“ с 81. Година по-късно, заради спорове за пари, Кобаяши спира участията си в турнирите на Major Legaue Eating, веригата, която организира тези събития.
„Никога не съм се отказвал. И си помислих, че не може всичко да свърши по този начин“, казва сега Кобаяши.
За човек, който поглъща рекордни количества вредна храна, той всъщност изглежда в добра форма. Висок е 173 см. и тежи само 68 килограма. Но поражения има, макар и невидими. Кобаяши има артрит на челюстта от прекомерното дъвчене, проблеми с гърба и развалени зъби. Той казва, че подлага организма си на натоварвания „както всеки други спортист“.
„Щетите за тялото са неизбежни. Знам за трима мои връстници, които са се състезаваха с хранене, и починаха на възраст между 20 и 50 години. Това е нещо, което ме тревожи. Винаги съм бил наясно с риска от рак, независимо дали на гърлото или стомаха. Това е част спорта – да си постоянно близо до смъртта. Никога не съм се фокусирал върху негативното, защото ако го направя, ще спра и няма да се развивам“, казва Кобаяши.
Откъде идва интересът му към храната? Като малък той не показва признаци в тази насока. Майка му му забранява вредни храни и газираните напитки. След това обаче започва да гледа състезания по хранене по телевизията. По онова време подобни забавления не се одобряват и участниците се считат за не съвсем адекватни хора. Кобаяши обаче много се впечатлява от жена, която печели състезание.
Той започва да се състезава през 2000 г., докато е студент по икономика. Първото предизивкателство е в местен ресторант. След това започват телевизионните участия. Той печели няколко състезания с нелоши награди и се отказва от намерението си да стане счетоводител.
„Бях малко притеснен, че хората ще ме възприемат като някакъв изрод“, спомня си той.
Но с все по-честите телевизионни предавания се променят и възприятията за тези състезания. През 2001 г. Кобаяши е поканен да участва в надяждане с хот-дог в САЩ. Той започва усилени тренировки, но проблемът е, че в Япония трудно се намира хот-дог. Затова използва колбаси от кайма и парче хляб. Експериментира с различни техники за дъвчене, за да открие най-ефективната.
Решава да разделя хотдога на две и да топи всяка половина в чаша вода. Така хлябът става по-лесен за дъвчене и преглъщане, и а не се губи време за пиене на течности. Става толкова добър, че вече няма притеснения за количествата, а само за това колко бързо може да ги изяде.
Когато 23-годишният Кобаяши пристига в САЩ, рекордът за ядене на хот-дог малко над 25 броя за 12 минути. Японецът изяжда 50. Организаторите са в шок, свършват им табелките с числа, които показват количествата и започват да пишат ръкописно на листчета.
В следващите години Кобаяши запазва славата си на новатор в този спорт. Той изучава всички тънкости с маниакален интерес. Печели шест пъти надяждането с хот-дог. В пика на славата си дори се опитва да надяде мечка. Губи катастрофално. В момента шампион по бързо ядене на хот-дог е конкурентът на Кобаяши – Честнът с общо 16 спечелени турнира. Японецът се справя толкова добре, че повече от 20 години живее само от хонорарите от турнири.
Днес казва, че неговите способности са „50% генетика и 50% усилия и тренировки“. Иначе, разсъждава Кобаяши, победител винаги щеше да е онзи с най-големия корем.
В този занаят личните предпочитания към храната нямат значение. Участниците всъщност почти не усещат вкуса й. Най-трудно е след състезание, казва Кобаяши, защото усещаш органите си като разместени от големите количества. По думите му тогава се появява истинското страдание, но и облекчението, че всичко е минало.
Макар да има сериозни болки в гърба и раменете, той не се смята за болен. Избягва да лежи, защото тази поза оказва натиск върху стомаха му. Предпочита да стои прав часове наред въпреки неизбежната умора.
Наскоро Nеtflix излъчи документалния филм с негово участие Hack Your Health: Secrets of the Gut. В него японецът разказа, че рядко се чувства гладен и може да издържи без храна по три дни. Кобаяши твърди, че си е правил изследвания на стомаха и червата и всичко е нормално. Казва обаче, че онези части от мозъка му, които отговарят за усещането за ститост, непрекъснато работят.
„Ползата от това, че не усещам глад е, че мога да си направя пълноценна диета. И да избирам какво и кога да ям“, казва той.
Иначе яде предимно пилешко месо, яйца и млечни храни като целта да поглъща повече протеин.
Когато все пак яде, Кобаяши се старае да дъвче бавно. Най-ефективният начин да го постигне е като затруднява храненето, както сам казва. Например – яде с лявата ръка или ползва неподходящи прибори – да речем вилица за нещо, което се взима с клечки.
Докато се състезава активно, той е много известен. Казва, че му било трудно да разхожда свободно по улиците, намирал писма в пощата си, пуснати лично от фенове, които просто отивали до дома му. Родителите му не са очаровани от кариерата, която си е избрал. Баща му е историк, специалист по будистката религия.
„Сега разбирам защо беше против. В будизма, поне в Япония, се проповядва да не ядем много, да не злоупотребяваме, а да ценим, да сме благодарни и за малкото“, казва Кобаяши.
В крайна сметка той запазва добри отношения с родителите си.
Днес Кобаяши е съсредоточен върху бъдещия си сблъсък с Честнът. Нагласата му е, че това и може да е последното му състезание.
„Ако не разсъждавам така, няма да се представя на ниво. Когато правите нещо дълго време, губите първоначалната тръпка. Това наистина ми връща усещането и си спомням колко е забавно“, казва той.