Определянето на истинския характер на някого може да бъде сложно, особено защото хората са способни да симулират поведение, поне временно. Невербалните сигнали, като изражението на лицето и езика на тялото, могат да дадат ценна представа за емоциите на даден човек в контекста на взаимодействието. Тези знаци могат да разкрият как някой се чувства човек в даден момент - дали е притеснен, уверен или се му е неудобно, но не е задължително да предоставят пълна картина на характера на човека.

Емоциите са преходни и могат да се променят бързо, докато характерът е по-стабилен и траен аспект на човека. Следователно последователността в поведението с течение на времето е от ключово значение за разбирането на истинския характер на човека, пише Д-р Аби Мароньо, доктор по психология и поведенчески анализ в Quora.

Ролята на невербалните знаци

Невербалното поведение e доста показателно в краткосрочен план, тъй като може да покаже непосредственото емоционално състояние на човека. Например изражението на лицето, позата и жестовете могат да разкрият как се чувства някой в определен момент. Тези изражения обаче се влияят от контекста и от стратегиите за емоционална регулация на индивида. Например някой може да се усмихва учтиво по време на стресова ситуация, прикривайки истинските си чувства на тревожност или разочарование.

Нещо повече, въпреки че невербалните знаци са мощни индикатори за това, което някой може да чувства в момента, те не са надеждни показатели за по-дълбоки, дългосрочни черти като почтеност или доброта. Човек може да демонстрира увереност чрез тялото си по време на интервю за работа, но въпреки това да му липсва искреност, или да изглежда нервен по време на публично изява, но въпреки това да е много компетентен в своята област.

Какво можете да научите от един нов подход към въпроса „Кой съм аз?“

Психологията разглежда науката за себепознанието по нов начин

В краткосрочен план хората могат да симулират поведение и емоции, често успешно, особено ако са наясно какво се очаква от тях в дадена ситуация. Например по време на преговори някой може съзнателно да покаже откритост и съгласие чрез кимане и усмивка, дори и да не се чувства по този начин. Изследванията обаче показват, че поддържането на такава измама във времето е предизвикателство.

Тъй като хората продължават да си взаимодействат и да се сблъскват с различни стресови фактори, истинските им емоции и поведение вероятно ще се проявят, разкривайки несъответствия.

За да оцените истинския характер на някого, е изключително важно да наблюдавате поведението му във времето и в различни ситуации. Истинският характер се разкрива чрез последователни модели, а не чрез изолирани действия. Например някой, който последователно проявява доброта, честност и надеждност, вероятно отразява истинския си характер. За разлика от това, ако даден човек демонстрира различно поведение в различни контексти - например е щедър на публично място, но егоистичен в интимни контакти - тази непоследователност показва, че той крие аспекти от истинската си същност.

След 10-годишно проучване, експерт открива неправилната дефиниция на щастието и културата, която сме създали около него, както и как може да променим това

„Всичко, което знаете за щастието, е лъжа”

Границите на истинския характер

Въпреки че е възможно някой да скрие временно черти на характера си, трудно е да го направи изцяло и за неопределено време. С течение на времето стресът, умората и неочакваните ситуации могат да предизвикат подхлъзвания в контролираното им поведение, което да позволи истинския им характер да излезе на повърхността. Дори и опитни в прикриването на истинската си същност хора в крайна сметка могат да разкрият несъответствия в действията или израженията си, които да предоставят улики за същността им.

Макар че невербалното поведение може да ви даде представа за емоциите на даден човек в момента, то не е достатъчно, за да определите характера му. Наблюдението на поведението във времето и в различни контексти е от съществено значение за разбирането на това какъв човек е някой в действителност.