Парите никога не са били стимул за носителя на „Оскар“ Ал Пачино, когато става въпрос за професията му като актьор. Всъщност, когато започва да печели милиони долари от емблематичните си роли в „Кръстникът“ и „Белязаният“, той изобщо не е фокусиран върху това да управлява финансите си.

Това споделя сами той в новата си книга с мемоари - Sonny Boy.

„Не разбирах как работят парите, точно както не разбирах как работи и кариерата ми“, признава той. „Това беше чужд език за мен.“

Финансовите му грешки водят до някои сериозни за актьора проблеми. В един момент Ал Пачино е плащал 400 хиляди долара на година за поддръжката на къща, в която дори не живее. Също така той покрива разходи за 16 автомобила и 23 мобилни телефона - без дори да го осъзнава.

„Нямах представа каква е сумата, която харчех, къде си пръскам парите – всичко беше пълен хаос“, пише Ал Пачино. „Сякаш вратата беше широко отворена и хора, които дори не познавах, живееха с моите пари.“

Филмът започва с дълга сватбена поредица - нещо, което вероятно не би било направено в съвременното кино. Тази сцена обаче веднага установява връзката на Вито Корлеоне със семейството му и как животът е преплетен с бизнеса

Успехът на „Кръстникът“ се дължи на една проста съставка, според Копола

Не само липсата на опит е причина за финансовите му проблеми. Ал Пачино открива, че счетоводителят му управлява неправилно средствата, което оставя актьора разорен. „Имах 50 милиона долара и изведнъж нямах нищо“, споделя той.

Когато Ал Пачино губи парите си, той вече е на седемдесет години и се съмнява, че някога ще успее да спечели сумата, която е печелил в най-добрите години от холивудската си кариера.

Преди финансовите си проблеми той избира роли, които усеща на душевно ниво, без да се тревожи много за парите, които получава. Когато губи всичко, той няма друг избор, освен да приеме каквато роля му предложат.

„Джак и Джил“ беше първият филм, който направих, след като изгубих абсолютно всичко“, спомня си актьорът. „Честно казано, приех ролята, защото нямах други възможности“, признава той.

Ал Пачино също така е играл в „някои наистина ужасни филми“, макар че предпочита да не назовава имената им, защото просто е имал нужда от парите. Въпреки неуспеха си актьорът намира нов начин да се издържа – като превръща страстта си към разказването на истории в платени семинари.

Той си спомня как е посещавал колежи и университети в началото на новото хилядолетие, разговаряйки със студенти за кариерата си, любимите си книги и драматурзи. Когато осъзнава, че тези разговори могат да бъдат печеливши, той организира публични семинари, които в крайна сметка му осигуряват достатъчно приходи, за да живее.

„Публиката се появи, защото, за щастие, все още имах популярност“, казва той.

Sonny Boy: A Memoir | Amazon.com

Обръщайки се назад към своите възходи и падения, Пачино казва в книгата си, че никога не е губил вяра в способността си да се възстанови. „Никога не съм позволявал това да ме разочарова“, пише той.

„Има една поговорка: „Не можеш да погледнеш назад“. Но аз поглеждам назад и харесвам това, което виждам. Харесва ми, че съм преживял всичко това.“

Вдъхновяващата история за живота на Ал Пачино трябва да ни накара да се замислим колко е важно да се научим да контролираме финансите си. Много хора пренебрегват това, тъй като смятат, че когато имат пари, няма как да ги изхарчат всичките. Както виждаме от книгата на актьора, лесно можеш да изгубиш 50 милиона долара, но важното е да не се отказваш от това да ги спечелиш отново.