Седмите поред избори за Народно събрание, шест от които – предсрочни, получиха отзив и в световните медии.

Всички те акцентират върху победата на ГЕРБ – партията на бившия премиер Бойко Борисов, с евроатлантическа насоченост в политическия спектър на страната.

Медиите обръщат внимание и на факта, че новият парламент се очертава като силно фрагментиран, със слаби шансове за създаване на стабилна и дългосрочно управляваща коалиция.

Отбелязва се, че безизходицата от политическата криза създава предпоставки за усложняване на икономическата ситуация предвид перспективата за приемане на еврото, която вече беше отложена за 2025 г.

Седми избори за последните 3 години: Гласуваме за нова законодателна власт

Reuters: България има нужда от функциониращо правителство, за да ускори притока на средства от ЕС

„Дясноцентристката партия ГЕРБ в България спечели парламентарните избори в неделя, показват предварителните резултати, но ще трябва да търси коалиционен партньор за съставяне на правителство. Според предварителните резултати на ЦИК, базирани на частично преброяване на гласовете, ГЕРБ печели 26,08% от гласовете.“, пише Reuters.

Реформаторската партия „Продължаваме промяната“ (ПП) се класира на второ място с 14,76%, допълва медията, цитирайки най-новите данни от понеделник сутринта след преброяване на над 82% от гласовете, а ултранационалистическата партия „Възраждане“ остава трета с 13,8%.

Изборите бяха предизвикани от неуспеха на политическите партии в България да се споразумеят за съставяне на коалиционно правителство след неубедителните избори на 9 юни, отбелязва Reuters и цитира Бойко Борисов, който благодари на избирателите за подкрепата им и заяви, че партията му ще състави ново правителство. „Ще работим заедно с всички, с изключение на „Възраждане“, заяви той.

Ще имаме ли правителство? Първи реакции на партиите след края на изборите

България е управлявана от краткотрайни правителства от 2020 г., когато протестите срещу корупцията помогнаха да се сложи край на коалиция, водена от партия ГЕРБ, припомня агенцията.

Reuters отбелязва и забавянето на страната ни по пътя към еврозоната, предизвикано донякъде и от политическата нестабилност.

„България се нуждае от период на стабилно, добре функциониращо правителство, за да ускори притока на средства от Европейския съюз в „скърцащата“ си инфраструктура и да я тласне към приемане на еврото. Плановете за присъединяване към еврозоната вече бяха отложени два пъти поради неизпълнение на целите за инфлация. Понастоящем присъединяването е планирано за 25 януари 2025 г.“, пише агенцията.

Кристалина Георгиева: Целта за присъединяване на България към еврозоната е реална и изпълнима

Много гласоподаватели заявиха, че се опасяват от по-нататъшна несигурност. „Дори да успеят да съставят правителство, не му давам големи шансове за успешен живот в следващите 4 години“, коментира пред Reuters 37-годишният Стоян Данин от София.

Euronews: Безкрайната предизборна спирала оказва сериозно влияние върху икономиката и външната политика

Euronews също отразява предсрочните избори в България като акцентира върху победата на Борисов и това, че партията му става първи мандатоносител за съставяне на четвъртия му кабинет.

„Изглежда обаче, че за него ще бъде трудна задача да намери съюзници за сформиране на коалиция в един фрагментиран парламент.“, пише Euronews и допълва:

„Умората на гласоподавателите и разочарованието от политиците създадоха среда, в която радикални политически гласове, подпомагани от широко разпространената руска дезинформация, успешно подкопават обществената подкрепа за демократичния процес и увеличават популярността на проруски и крайно десни групи.“

ЦИК отчита близо 7 пункта по-ниска активност от миналите избори

На последния вот, проведен през юни, нямаше ясен победител, а седемте групи, избрани в разпокъсания законодателен орган, не успяха да съставят коалиция, припомня медията и цитира коментарите на наблюдатели, че вотът сега ще доведе до по-трудни преговори между групите в парламента, особено като се има предвид, че броят им се предвижда да достигне девет партии.

„Безкрайната предизборна спирала оказва сериозно влияние върху икономиката и външната политика на България. Страната рискува да загуби милиарди евро от фондовете на ЕС за възстановяване на икономиката поради липсата на реформи. Пълното интегриране в Шенгенското пространство и присъединяването към еврозоната вероятно ще се забавят още повече.“, допълва Euronews.

Тези тревожни сигнали се дешифрират от анализаторите като възможни мотиви за партиите от двата края на политическия спектър да потърсят решение, основано на прагматични компромиси.

Възможно ли е България да покрие критерия за инфлация за еврозоната в следващите 3-6 месеца

Euronews отбелязва, че „основната проруска партия „Възраждане“, за която социолозите прогнозираха, че ще се превърне във втората по големина група в парламента, очевидно постигна по-слаб резултат.“

„Крайнодясната, ултранационалистическа и популистка партия настоява България да отмени санкциите срещу Русия, да спре да помощта за Украйна и да проведе референдум за членството си в НАТО.

Засега групата е изолирана в парламента и няма нови признаци за бъдещи партньорства. Но в случай, че основните партии не успеят да разрешат безизходицата, привлекателността на „Възраждане“ и други подобни групи може да нарасне и да постави пречки по прозападния път на България.“, допълва медията.

Ирландският или унгарският пример – накъде трябва да тръгне България?

Politico: България отново няма ясно мнозинство за правителство

И авторитетното издание Politico публикува анализ за политическата обстановка след изборите у нас.

„Партията на бившия премиер Бойко Борисов се класира начело на седмите парламентарни избори в България за последните 4 години, но отново няма ясно мнозинство за съставяне на правителство. ГЕРБ печели 27% от гласовете, а антикорупционният алианс „Продължаваме промяната“ остава втори с 14,5%. Проруската партия „Възраждане“ завърши трета с 12,5%“, пише изданието и допълва:

„Резултатите са малко подобрение за ГЕРБ в сравнение с изборите през юни. Движението за права и свободи, една от чиито две фракции се оглавява от санкционирания олигарх Делян Пеевски, пада на четвърто място. Партията му беше обект на хакерски атаки в навечерието на изборите.“

Politico: Оттеглянето на Мария Габриел сложи край на мъчителни преговори в България

Бойко Борисов беше министър-председател на България в продължение на 13 години, преди през 2020 г. да избухнат общонационални протести срещу неговото правителство, обвинявано, че е позволило на олигарси да поемат контрола върху държавните институции, продължава анализа си Politico.

„Един от основните политически парадокси през последните години е, че почти всички са убедени в корупцията на определени лица, но те продължават да са начело на парламента и да печелят политически избори“, пише Даниел Смилов, директор за върховенството на закона в Центъра за либерални стратегии в София. „Подкрепата за техните партии е парадоксална, защото в личното си качество те не могат да убедят почти никого, че са достойни.“