Мрак, любов и безсмъртие: Защо светът е обсебен от вампирите
От векове наред тези митични създания привличат интереса на хората. В нашето съвремие социалните мрежи доказват това с над 2,7 милиона публикации с хаштаг #vampire само в TikTok
Няма по подходяща дата от Хелоуин да впиете зъбите си в една легенда, която никога не умира: вампирите.
Безсмъртни, жадни за кръв митични същества с остри като бръснач зъби — те съществуват във въображението на хората от векове. Светлината и чесънът са техни смъртни врагове. А човешката кръв е любимото им за закуска, обяд и вечеря.
Въпреки че рядко са представени като положителни герои в книгите, филмите и сериалите, вампирите пленяват публиката със своята тъмна, но привлекателна страна, пише BBC.
Първата среща на английската литература с подобна фигура е „Вампирът“ на Джон Полидори през далечната 1819 г. Оттам жанрът привлича вниманието на писатели и читатели по цял свят, като „Дракула“ на Брам Стокър от 1897 г. предизвиква безброй адаптации, включително шедьовъра на Ф. В. Мурнау „Носферату“ (1922).
През 2024 г. режисьорът Робърт Егърс ще съживи тази класика на ужасите с участието на Бил Скарсгард, Лили-Роуз Деп и Никълъс Холт.
За писателя и актьор Марк Гатис това е обсесия за цял живот. Създател на поредицата „Шерлок“ и „Дракула“ на BBC, той израства с истории на ужасите, играе самия Дракула в аудио драма и създава документален филм за легендата. В сериала на BBC от 2020 г. пренася граф Дракула от Трансилвания във викториански Лондон.
За Гатис вдъхването на живот във вампира на Стокър е сбъдната мечта: „Като Шерлок Холмс, това е вечна легенда. Ако имате възможност да се потопите в нея, направете го“, признава той.
Вампирите са забили нокти дълбоко в културата ни, връщайки се отново и отново, за да ни преследват и омагьосват с чара си.
За изпълнителния продуцент и сценарист на „Интервю с вампир“ Ролин Джоунс това очарование е вечно. Филмът е базиран на известните романи на Ан Райс, а адаптацията проследява сложния живот на вампира Луи дьо Поант дю Лак (изигран от Джейкъб Андерсън), докато той разказва мрачната си история с Лестат дьо Лионкур (Сам Рийд).
Продукцията изследва дълбоките връзки на любовта, живота и безсмъртието. Джоунс вярва, че тези истории издържат, защото „влизат под кожата и ви преследват“, изправяйки ви пред въпроси за живота, смъртта и цената на безсмъртието.
Социалните медии отразяват тази обсесия с над 2,7 милиона публикации с хаштаг #vampire само в TikTok.
Джоунс споделя, че предаността на феновете е яростна, с безброй татуировки на любими герои — доказателство за „луда фен база“.
Въпреки че чертите на вампирите са се променили с времето, безсмъртието им е константа.
Д-р Сам Джордж, доцент в Университета на Хартфордшър, твърди, че вампирите ни пленяват, защото въплъщават универсалните страхове около остаряването, отвъдния живот и дори болестите.
Исторически погледнато, вампирите са били свързвани с болести и зарази, като популярността им достига връх по време на пандемии. „Когато първият вампир се появява през 1819 г., това съвпада с разпространението на туберкулозата.“, обяснява Джордж.
Той пояснява как „Носферату“ на Мурнау със своя прословут вампир, разпространяващ чумата, е пуснат точно след пандемията от испански грип, създавайки зловещ паралел между ужаса на екрана и реалната криза в общественото здраве.
„Не е изненада, че вампирите отново са в светлината на прожекторите след COVID-19. Подобно на връзките на „Носферату“ с болестта, ние отново разглеждаме вампирите като символи на заразата.“
За изпълнителния продуцент на „Интервю с вампир“ Ролин Джоунс тези безсмъртни фигури са още по-важни. Според него липсата на смърт във всяка история създава уникално пространство, което провокира мисълта.
За Ан Райс, която пише своя емблематичен роман след трагичната загуба на дъщеря си, историята се превръща в изследване на скръбта, която според Джоунс е „изключително артикулирана“ в цялата книга и улавя сърдечната болка и копнежа зад безсмъртния живот.
Вампирите не само позволяват да изследваме страховете си от смъртта; те ни пленяват по начини, по които малко мистични същества могат.
„Те са най-секси и най-чувствените създания“, казва изпълнителният продуцент Ролин Джоунс и допълва: „Те ни съблазняват.“
Когато Джоунс за първи път чете „Интервю с вампир“, разглежда произведението като мрачна, потисната любовна история, намирайки го за интригуващо. Д-р Сам Джордж се съгласява, като подчертава как вампирите се трансформират с времето. От зловещия Носферату до привлекателния Едуард Кълън от „Здрач“ (в ролята Робърт Патинсън),
вампирите еволюират в млади, красиви персонажи с неоспорим чар. Това кара читателите да изследват връзката им със сексуалността и идентичността, особено в „странното семейство“ на вампирите на Ан Райс – аспект, който резонира сред много фенове днес.
Според д-р Джордж комбинацията от любов, безсмъртие и тъмнина е перфектният микс. Филмът на Франсис Форд Копола „Дракула“ (1992) улавя това перфектно с мотото „Любовта никога не умира"
Вампирите имат уникалната способност да резонират с темите за смъртта, любовта и желанието едновременно, което им отрежда почетно място в сърцата на хората от векове наред.