Когато изборът е Лада или надценено BMW, руският купувач се обръща към Китай
През първите девет месеца на 2024 г. Русия е била най-голямата експортна дестинация за китайските електромобили
Продажбите на китайски автомобили в Русия достигат нови рекорди, като страната се е превърнала в най-голямата експортна дестинация за производители от азиатската държава вследствие на санкциите, които принудиха западните марки да прекъснат връзките си с Москва.
Рязкото нарастване на продажбите в Русия помага на китайските марки в момент, когато Пекин е изправен пред по-високи мита върху износа от Вашингтон и Брюксел. В резултат на това се случва бърза промяна в руската автомобилна култура.
„Хората гласуват с портфейлите си“, казва Иля Фролов, руски автомобилен блогър. „Ако си купувате автомобил, изборът ви е или Лада, или изключително скъп европейски автомобил, пристигнал по пътя на сивата икономика, или много добре оборудван и сравнително евтин китайски модел.“
Пълномащабната инвазия на Москва в Украйна предизвиква рязък спад в продажбите на европейските, корейските и японските производители, които преди това доминираха на автомобилния пазар в страната.
През февруари 2022 г. техните марки съставляват 69% от всички продажби в Русия, по данни на аналитичната агенция Avtostat. Сега техният пазарен дял е едва 8,5%, докато делът на китайските компании за същия период се е увеличил от 9% на 57%.
През първите девет месеца на 2024 г. Русия е била най-голямата експортна дестинация за китайските електромобили, като обемът е достигнал 849 951 единици, по данни на Китайската асоциация за леки автомобили, цитирани от Financial Times. Втората по големина дестинация, Мексико, е внесла по-малко от половината.
„Звездният ръст на китайския износ на автомобили през последните години разчита основно на приноса на руския пазар“, казва пред FT Куи Доншу, генерален секретар на CPCA.
„Драматичните колебания и промени в конкурентната среда на руския автомобилен пазар предоставиха на китайските автомобилни компании широки възможности за продажба и огромни печалби.“
Около 90% от китайските автомобили, продавани в Русия, са с двигатели с вътрешно горене, въпреки че през първите осем месеца на 2024 г. са продадени над 15 000 бройки от Li Auto, производител на електромобили, специализиран в просторни SUV хибриди.
Разширяването на китайското присъствие е толкова голямо, че не само клиентите, но и професионалистите от индустрията се втурват към новите компании.
„Почти всички, които са работили за западни компании, сега са персонал на китайски“, казва пред FT Вадим Горжанкин, директор на базираната в Москва PR агенция „Красно село“, която работи с автомобилната индустрия.
„В началото не знаехме почти нищо за това кои са тези производители, как да работим с тях и дори как да произнасяме имената на марките им.“
Данните показват, че през септември, последния месец, за който има пълна информация, китайски производители са изнесли за Русия автомобили на стойност 1,8 млрд. долара, в сравнение с 96 млн. долара през същия месец на 2021 г.
Макар че неофициалните търговци все още вкарват в страната познати западни марки по паралелни пътища, високите цени са сложили спирачка на установената им клиентска база.
В Германия шофьорите могат да си купят нов BMW X5 30d за около 95 000 долара, според официалния уебсайт на компанията. Цените на същия модел в Русия варират от 152 000 до 203 000 долара, според онлайн пазара Auto.ru.
Подобен модел на немския автомобил Exeed VX, произведен в Китай, струва около 56 000 долара. Неговият производител Chery е една от най-продаваните марки, наред с Great Wall Motor и Geely.
Zeekr, марка за електрически превозни средства, която е част от Geely, отбелязва в изявление, че никога не е назначавала дилъри или дистрибутори в Руската федерация.
„Малкото превозни средства, които се наблюдават на руския пазар, са индивидуално поведение“, добавя регистрираната в Ню Йорк компания.
Ли Сян, основател на листнатата на Nasdaq Li Auto, написа в социалните мрежи миналата година, че компанията „няма никакви представители в чужбина“, добавяйки, че тя не може да ограничи „търсенето“ на частен паралелен износ, доставян в Централна Азия и Близкия изток.
Автомобилният блогър Фролов се отказва от своя Mercedes CLA и си купува сив внос Zeekr X на цена 46 161 долара, който може да се измъкне от тясно паркомясто с натискане на бутон на телефона - функция, подобна на тази на BMW Серия 7.
Той казва, че решението му идва от „уау фактора“, предлаган от китайските производители, като отбелязва, че Aito M9, подкрепен от Huawei, има изтеглящ се екран, подобен на луксозния BMW i7, който може да прожектира филми за пътниците на задната седалка.
„Този автомобил е космически кораб в сравнение с Rolls-Royce, който няма нищо от тези забавни неща.“
Единственият недостатък на автомобилите е, че са по-уязвими за кражби, посочва Фролов. „В Китай престъпността е по-малка, така че те нямат същите стандарти за сигурност.“
Не всички руски шофьори обаче са доволни.
През октомври профсъюзът на руските таксиметрови шофьори се оплака пред руския вестник „Комерсант“ от проблемите, които браншът е изпитал след преминаването към по-евтини модели китайски автомобили.
Таксиметровите шофьори твърдят, че китайските автомобили често трябва да бъдат отписвани след изминаването на 150 000 км, докато европейските и корейските марки издържат до 300 000 км. Получаването на резервни части за ремонт също може да отнеме много време, отбелязват от профсъюза.
Нарастващото господство на Китай разгневява и някои местни производители - особено тези, които трябва да насочат повече от ресурсите си към производството на оръжие.
Сергей Чемезов, ръководител на най-мощния руски оръжеен производител „Ростех“, призова държавата да наложи „защитни мерки“ за китайските превозни средства. Неговата компания има дял в най-големия руски автомобилен концерн Автоваз, производител на Лада, който през септември заяви, че делът му на пазара вероятно ще спадне до 25%.
Производителите в страната бяха силно засегнати от санкциите, които ограничиха достъпа до западни части и технологии. За да компенсират това, те също често се обръщат към Китай.
По-рано тази година руският министър-председател Михаил Мишустин се нахвърли върху човек, който показа новия модел „Волга“ на бизнес конференция, след като става ясно, че воланът на автомобила е произведен в Китай.
„Къде е направен вашият волан? В Китай? Искам воланът да е руски. Това не е толкова трудно, колкото локализирането на скоростната кутия и всички останали елементи“, е креснал премиерът, цитиран от бизнес вестника РБК.
Търговските отношения между Русия и Китай са едностранчиви. Китай, който още преди инвазията в Украйна през 2022 г. беше основният търговски партньор на Кремъл, сега представлява повече от половината от целия официален износ за Русия, според Trade Data Monitor. През септември само 5% от общия внос на Китай е от Русия.
„Очевидно е, че между Китай и Русия съществува геостратегическо партньорство“, казва пред FT Илария Мацоко, старши научен сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Но също така се развиват и търговски интереси и вероятно има много предприемчиви участници от китайска страна, които се възползват от това как се е променил пазарът в Русия.“
Анализаторите смятат, че нарастващият обем на търговията между Русия и Китай може да направи по-трудно забелязването на сенчестия внос на санкционирани стоки от Москва, който в миналото се открояваше в търговските данни на по-малките транзитни държави.
Веднага след пълномащабното нахлуване „всички бързо разбраха, че Русия избягва санкциите чрез бившите съветски страни“, казва Александра Прокопенко, сътрудник в Центъра за Русия и Евразия „Карнеги“. „Но Китай търгува в такива големи обеми и с толкова непрозрачна статистика, че никой нищо не разбира. Много неща могат да бъдат скрити.“