Ракът е диагнозата, която никой не иска да чуе в лекарския кабинет - особено ракът на панкреаса, при който средната петгодишна преживяемост е 13%. В същото време напредъкът в изследванията на тази болест е спрял и остава значително недофинансиран. Но има надежда, благодарение на новите изследвания, напредъка в технологиите и сътрудничеството между водещи онкологични центрове, технологични гиганти и политици.

Това е тема и на дискусия по време на годишния фестивал за иновации на Fast Company. Ето и основните изводи от нея:

Намирането на лек изисква фокус върху пациента

Организациите не могат да запазят знанията, изследванията и инструментите си за себе си. Ракът е твърде голямо предизвикателство с твърде високи залози.

„Най-голямата пречка, която виждаме, е, че организациите не поставят пациента в центъра“, казва Робърт Стоун, главен изпълнителен директор на организацията City of Hope.

Той дава примери за добри практики, при които негови колеги се обединяват, за да си сътрудничат, включително стартъпа AccessHope, който свързва онколози с големи онкологични центрове като Dana-Farber, Emory University и Northwestern University, за да преглеждат сложни случаи и да си сътрудничат по препоръките за грижи за пациентите.

„В този сектор борбата трябва да е с рака, а не между различните специалисти. Единственият начин, по който ще допринесем за победата над него, е като си партнираме с други хора от различни индустрии“, казва Стоун. „Съсредоточавате се върху това да получите правилните решения за пациентите, а не само това, което можете да осигурите сами.“

Тези решения трябва да бъдат и по-лесно достъпни, добавя Грег Саймън, бивш изпълнителен директор на White House Cancer Moonshot и президент на консултантската компания Simonovation.

„В продължение на един век практикувахме медицината по един и същи начин, но ще трябва да направим много нови неща - и да се освободим от пристрастеността си към хитовото мислене, хитовите лекарства, масовите клинични изпитания, намирането на лекарства, които работят за маси от хора“, казва той.

Какво причинява генетичните заболявания? DeepMind търси отговорите с AI

Иновативните технологии подпомагат подхода с фокус върху конкретния пациент, акцентира д-р Питър Кларди, лекар по белодробни и критични заболявания и старши клиничен специалист в Google Health.

„Тази концепция за ориентираност към пациента или човека е от решаващо значение за каквито и да е решения“, казва той. „По-малко вероятно е решенията да бъдат един гигантски скок напред и много по-вероятно е да бъдат постепенни подобрения в много различни процеси - някои от които имат пряко въздействие върху доставчиците, други - върху пациентите и семействата.“

Големите данни предоставят огромни възможности

Както машинното обучение, така и генеративният AI представляват „уникална възможност за трансформиране на информацията по нови начини“, казва Кларди, чийто екип работи в тясно сътрудничество с лабораторията за AI DeepMind.

Саймън пък работи с организации с нестопанска цел като Cancer Commons, които използват подходи като прецизната онкология. При нея се използват усъвършенствани изчислителни инструменти и молекулярно профилиране, за да се установи какво движи тумора и да се разработят индивидуални терапии. Други групи работят по усъвършенствани кръвни тестове, които биха могли да разкрият по-добре биологичните маркери на някои видове рак.

„Вече знаем, че ракът е комбинация от стотици заболявания, а не едно - и всеки вариант има потенциал за уникални терапии, които да се прилагат към него“, казва Стоун. „Когато през 2003 г. хората секвенираха човешкия геном, се получи невероятно количество информация за човешкото тяло. Ако трябва да опишете един човешки геном с 60 думи в минута, по осем часа на ден, това ще ви отнеме 50 години, а купчината документи ще е с размерите на Статуята на свободата.“

Двадесет години по-късно изкуственият интелект вече се използва широко за интерпретиране на големи масиви от данни не само от генома, но и от медицински досиета на групи от пациенти с рак - разкривайки потенциал за ранно откриване, по-точни диагнози и персонализирани лечения.

Зашеметяващото количество данни са нещо положително, но Кларди знае от собствения си опит на клиницист, че напливът от необработени такива може да бъде непосилен за анализ. Те трябва да бъдат превърнати в полезни прозрения.

AI на MIT открива 35% от случаите на рак на панкреаса в начален стадий

„Това, което наистина искате да насърчите, е цикъл на иновации“, обяснява той. „Прозренията, извлечени от здравето на пациентите и популациите, стимулират разработването на нови инструменти и технологии, а технологиите помагат за създаването и доставката на нови лекарства. Ние се стремим да ускорим този цикъл.“

Стоун пък посочва, че всеки ден разговаря с пациенти с рак и неизменно те искат да знаят, че лекарят им има опит в областта, че е в крак с най-новите открития и че може да им помогне да се свържат с подходящите лечения и проучвания.

„Технологията е в основата на всичко това“, казва той.