Германският канцлер Олаф Шолц ще бъде изправен пред въпроси относно предполагаемото му участие в най-големия скандал за данъчни измами в страната. Това може да се превърне в поредното предизвикателство за доверието към него по време на предизборната кампания, в която той вече изпитва трудности.

Левоцентристкият лидер ще се изправи за трети път пред парламентарната разследваща комисия на Хамбург в петък. Тя разследва връзката му с по-широките афери „cum-ex“ и „cum-cum“, при които се смята, че германската държава е била ощетена с около 36 млрд. евро, тъй като някои банки, компании и физически лица са получили погрешно възстановяване на данъци.

„Продължаваме да търсим начин да разберем дали е имало някаква форма на политическо влияние в обвинението“, заявява пред POLITICO Фарид Мюлер, член на разследващата комисия на Зелените.

Шолц се бори за политическо оцеляване, след като трипартийната му коалиция се разпадна миналия месец, когато той уволни финансовия си министър Кристиан Линднер от фискално консервативната Свободна демократическа партия. Левоцентристката Социалдемократическа партия на Шолц в момента заема трето място в проучванията за изборите, които ще се проведат през февруари.

Той е разпитван за отношенията си с една от банките, замесени в аферата - бившата HSH Nordbank, която през 2014 г. плати около 126 млн. евро на данъчните власти, след като адвокатска кантора внимателно разгледа нейните cum-ex трансакции - латински термин, с който се обозначава тази практика - в периода 2008-2011 г. При подобни трансакции инвеститорите мамят данъчните органи, като търгуват около датата на дивидент по акции, за да получат многократно възстановяване на данък върху капиталовите печалби, който преди това не са платили.

Криза на два фронта: Германия между предсрочните избори и митата на Тръмп

Макар Шолц да не е обвинен, че сам е извършил измама, остават въпроси дали всички съответни трансакции в тогавашната държавна HSH Nordbank са били публично оповестени. Разследванията се фокусират върху това доколко и кога Шолц, който тогава е бил кмет на Хамбург и следователно е имал политическо влияние, е знаел за трансакциите и дали е направил достатъчно, за да не бъде обвинен.

„Шолц е отговорен за това, че държавата е загубила милиони пари на данъкоплатците“, категорична е Юлия Кльокнер, високопоставен депутат от дясноцентристкия Християндемократически съюз. „Разбира се, че това ще играе роля в предизборната кампания, защото става въпрос за доверието към него.“

Тъй като до предсрочните избори в Германия през февруари остават по-малко от три месеца, не се очаква опонентите на канцлера да оставят въпроса без внимание.

„Много държавни банки бяха засегнати от финансовата криза, включително HSH Nordbank“, заявява Фабио Де Маси, европейски депутат от левия алианс Bündnis Sahra Wagenknecht, който следи отблизо скандала с укриването на данъци. „Според мен сделките cum-ex бяха начин за рекапитализация на много ниска цена зад гърба на обществото, без спасителни пакети.“

Европейските лидери са по-недолюбвани от всякога. Кой оглавява анти-списъка?

Напускане на главния прокурор

Скандалът висеше над победната кампания на Шолц за канцлерския пост през 2021 г. - когато хамбургската банка M.M. Warburg & Co. зае централно място в него - но в крайна сметка имаше малко влияние, тъй като евентуалното участие на канцлера остана неясно.

По времето, когато е кмет на Хамбург, Шолц няколко пъти се среща с бившия ръководител на банката Кристиан Олеариус, който е изправен пред съда заради укриване на данъци, довело до загуби в размер на 280 млн. евро. Критиците се питат дали канцлерът не се е намесил в полза на банката. Междувременно Шолц многократно е заявявал, че не си спомня за частните срещи.

По-рано тази година процесът срещу Олеариус приключи без съдебно решение. Съдът постанови, че 82-годишният мъж е твърде болен, за да се яви пред съда. Този случай илюстрира колко трудно е за германските прокурори да осъдят успешно предполагаеми извършители на големи финансови престъпления.

„Престъпниците с бели якички и лицата, укриващи данъци, които разполагат с ресурси като скъпи адвокатски кантори, се отстраняват твърде бързо от наказателното производство“, акцентира в интервю за POLITICO Ане Брорилкер, бившата водеща прокурорка в германското производство, която се оттегля по-рано тази година. „Финансовото лоби в Германия е толкова силно и разполага с толкова много ресурси, за да прокарва интересите си, че е необходима противотежест“.

Историческата победа на AfD е сигнал за политическа промяна в Германия

В рамките на разследванията cum-ex са повдигнати обвинения срещу общо 18 обвиняеми в 11 производства, а общо 133 разследвания с участието на около 1700 обвиняеми са в процес на разглеждане, според наблюдаващата прокуратура в Кьолн. Според Handelsblatt обаче след оставката на главния прокурор Брорилкер през април не е повдигнато нито едно обвинение.

Според самата Брорхилкер, която е участвала в разследванията от 2013 г., бавният процес се дължи на близостта между бизнеса и политиката, от една страна, и на структурни проблеми, от друга, включително твърде малък брой следователи, остаряла ИТ система, прекомерна бюрокрация и липса на сътрудничество между публичните органи.

„Не беше възможно да организирам видеоконференция с всички мои следователи или да включа всички в един имейл“, казва тя с оглед на законите за защита на данните в различните германски провинции. „Това е абсурдно, това е основна функция, която не работи в Германия“.

Докато други европейски държави, като Дания и Франция, демонстрират много по-голяма политическа воля в преследването на скандала с данъчните измами, според Брорхилкер германските законодатели напоследък са направили пробива още по-невъзможен. Така нареченият четвърти закон за намаляване на бюрокрацията, който влезе в сила през октомври, съкращава сроковете за съхранение на счетоводни документи и фактури - които в наказателното производство биха могли да послужат като ключови доказателства - от 10 на 8 години, а давностният срок остава 15 години.