Отчаяният южнокорейски президент Юн Сук Йол избегна импийчмънт, тъй като съюзнически депутати напуснаха преди гласуването и спряха усилията да го накажат за обявяването на военно положение по-рано тази седмица, съобщава CNBC.

Предложението, внесено от опозиционни политици, включително от водещата Демократическа партия, се нуждаеше от подкрепата на две трети от 300-членното Национално събрание на Южна Корея, за да бъде прието. Съюзните депутати напуснаха преди гласуването в събота, което направи невъзможно постигането на необходимия кворум за импийчмънта.

Членовете на опозицията предварително заявиха, че ще се върнат към мярката за импийчмънт в сряда, ако тя се провали от първия път.

При евентуален успех на предложението, Юн ще бъде лишен от президентските му правомощия с незабавен ефект. В рамките на 60 дни ще трябва да се проведат президентски избори, ако действащият президент бъде отстранен или подаде оставка.

Разследването на прокуратурата срещу първата дама Ким Кьон Хи, която наскоро беше обвинена в оказване на неподходящо влияние, също не успя да мине при гласуването в събота, предава Reuters.

Южна Корея не е чужда на подобни процедури, като от началото на века досега двама държавни глави са били подлагани на импийчмънт- Ро Му-хюн през 2004 г. и Пак Гън-хе през 2016 г.

Президентът на Южна Корея обяви военно положение заради заплаха от просевернокорейски сили

Военно положение

Юн, който спечели властта в президентска надпревара през 2022 г., е имал одобрение от едва 19%, преди неочаквано да задейства военното положение по-рано тази седмица за първи път от военния преврат в страната през 1979 г.

Според репортаж на NBC News той се позовава на необходимостта „да се защити конституционният ред, основан на свободата, и да се изкоренят срамните просевернокорейски антидържавни групи, които крадат свободата и щастието на нашия народ“.

С присъствието на 190 депутати и протестиращи по улиците, парламентът на страната прие резолюция за отмяна на военното положение - докато политическият камшик нахлуваше на пазарите на четвъртата по големина икономика в Азия.

Южнокорейската комисия за финансови услуги заяви, че има готовност да отпусне средства на обща стойност 50 трилиона вона (35,22 млрд. долара), за да стабилизира вътрешните пазари на акции и облигации, ако това се наложи в условията на нестабилност.

Адаш Синха, ръководител на отдел „Азиатски курсове и валутна стратегия“ в BofA Securities, предупреждава пред CNBC, че корейският вон може да претърпи „големи движения“ след вота през уикенда, но подчертава, че валутата е под натиск и поради фундаментални причини, като например вероятността Банката на Корея да намали лихвите.

„Мисля, че като цяло позицията ни за корейския вон, не само по политически причини, е меча“, казва Синха.

Обявеното за кратко военно положение в Южна Корея не успя да разтърси Уолстрийт. Засега

Втори опит

Връщайки се към миналото на военното управление на Южна Корея, краткотрайното фиаско на военното положение парализира вътрешната политика и предизвиква международна загриженост за една от най-силно стоящите демокрации в Азия.

Хан Донгхун, лидер на управляващата Партия на народната власт, призова за временно отстраняване на Юн от длъжност, което показва, че президентът може отново да предприеме „радикално“ действие като повторно въвеждане на военно положение, според Yonhap.

Прясно назначеният министър на отбраната Ким Сон-хо, който пое поста, след като предшественикът му Ким Йон-хюн подаде оставка в четвъртък, заяви, че няма да се подчини на подобни заповеди.

В събота Юн направи първата си публична изява след инцидента във вторник, като обеща, че няма да има втори опит за въвеждане на военно положение.

„Искрено съжалявам и се извинявам на хората, които сигурно са били много изненадани“, каза Юн в публично обръщение. „Няма да избегна правната и политическата отговорност, свързана с това обявяване на военно положение“.