Въпросът дали глобалното затопляне се ускорява е горещо оспорван сред учените в областта на климата. Някои твърдят, че сегашният темп на затопляне - който миналата година достигна рекордно високи стойности - е строго свързан с увеличените емисии на изкопаеми горива и следователно съответства на настоящите климатични модели. Други предупреждават, че Земята е много по-чувствителна към изкопаемите горива, отколкото се смяташе досега, и че човечеството се движи към критична точка, от която няма връщане назад.

В неотдавнашно проучване група изследователи от University of Melbourne усложняват този дебат с анализ на темповете на затопляне по света и възможните причини за регионалните различия. Основният им извод е, че земното кълбо се затопля все по-бързо, но това ускоряване се случва неравномерно.

Изненадващо, гъсто населените райони с голяма концентрация на бедност - мегаполиси като Кайро и Мумбай - се затоплят по-бавно от градските центрове в Европа и Северна Америка.

Въпросът е защо.

Изследователите установяват, че голямото количество аерозолни частици във въздуха на силно замърсените градове отразяват слънчевата светлина обратно в пространството и, поне в краткосрочен план, могат да имат нетен охлаждащ ефект върху населението.

„Това е екологична въпросителна“, казва Едит де Гузман, специалист по политиката за адаптация в Luskin Center for Innovation към University of California at Los Angeles.

Глобалното затопляне отстъпва на заден план в дневния ред на блока заради икономическите проблеми и войната в Украйна

ЕС учи света колко са важни климатичните цели, но изостава със своите

Авторите на доклада подчертават, че откритието едва ли трябва да се приема като добър знак. От една страна, този ефект е временен. От друга - тази защита идва само от вредни замърсители.

Де Гузман е съгласна с тях, като заявява, че ускореното затопляне означава, че „населението, което вече е уязвимо към различни несправедливости, свързани с околната среда и климата, ще стане още по-уязвимо“.

Тъй като страните се развиват икономически, правителствата им обикновено приемат политики за почистване на замърсяването, а когато въздухът се изчисти, уязвимите групи от населението ще бъдат изложени на висок риск от опасно излагане на топлина.

Кристофър Швалм, директор на програмата за рискове в Woodwell Climate Research Cente, дава пример с Китай, където правителството е започнало да оборудва въглищните си електроцентрали с технологии за намаляване на емисиите, за да се предотврати излизането на сажди от съоръжението. Тези мерки са полезни за качеството на въздуха, казва той, но те ще позволят навлизането на повече топлина от слънцето. Най-тежко засегнати ще бъдат хората, които нямат достъп до климатици и сенчести места.

34 държави от Международната морска организация към ООН подкрепиха глобално облагане на сектора

Първият глобален данък за парникови газове чука на вратата на корабната индустрия

„Колкото по-бедни сте, толкова по-горещо става. Тук горещината е метафора за всички форми на нарушаване на климата“, казва Швалм.

Той обяснява, че научната общност разполага с около три дузини високотехнологични климатични модели, които колективно се смятат за „експертна група“ по отношение на траекторията на глобалното затопляне. Той смята, че изследването на ускореното затопляне е полезно, защото може да помогне на държавите да планират мерки за адаптиране към климата и да разберат доколко реалистични са - или не са - настоящите им цели в областта на климатичната политика.

Миналата година светът надхвърли целите за емисиите от Парижкото споразумение от 2015 г. и е напът да направи същото и тази година. Учените все по-често говорят за провал на ангажимента да се задържи повишаването на температурата в света под 1,5 градуса по Целзий.