Съветът на ЕС реши днес проверките по сухопътните шенгенски граници на България и Румъния да отпаднат от 1 януари догодина. Това съобщи Унгарското председателство на Съвета на ЕС, предава кореспондентът на БТА Николай Желязков.

По-рано тази година отпаднаха проверките по въздушните и морските шенгенски граници на двете страни с решение, прието по време на Испанското председателство на Съвета на ЕС на 30 декември миналата година.Това е голяма победа за България, Румъния и цяла Европа, коментира Унгарското председателство.

Решението, взето на редовното заседание на Европейския съвет по правосъдие и вътрешни работи в Брюксел, идва след като в понеделник Австрия обяви, че вдига ветото си за сухопътните граници. Едно от изисквания на правителството във Виена е контролът между България и Румъния да бъде запазен и през първите 6 месеца на 2025 г., но той няма да е 100-процентов.

"Вярваме, че с днешното решение Шенген става по-силен и устойчив на предизвикателства, защото заедно можем повече“, заяви вътрешният министър Атанас Илков, цитиран от БНР. Той допълни, че България ще продължи да гарантира сигурността на външните шенгенски граници и сигурността вътре в Шенген, като се бори срещу организираната престъпност и не допуска незаконни вторични движения.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола написа в социалната платформа Х: „Готово е. Решено е. Заслужено е. Румъния и България ще се присъединят изцяло към Шенген на 1 януари 2025 г. Поздравления за хората от двете държави, които работиха упорито и дълго за това. Един по-силен Шенген означава по-сигурна и по-обединена Европа.“

Приветствие отправи и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. "Тази важна стъпка завършва пълното влизане на България и Румъния в Шенген и не само укрепва Шенгенското пространство, но допълнително ще укрепи вътрешния пазар, ще увеличи пътуванията, търговията и туризма", се посочва в съобщение на ЕК.

Леон Глоден, вътрешен министър на Люксембург, където се намира малкото градче Шенген и където споразумението за свободно движение беше подписано през 1985 г., приветства стъпката преди официалното одобрение. „Люксембург винаги е подкрепял пълноправното членство на България и Румъния“, каза той, цитиран от Financial Times. „Това също е важно членство в оглед на защитата на външните граници на Шенген.“

Шенген беше подложен на натиск, тъй като няколко страни, включително Германия, Франция и Нидерландия, наложиха отново контрола по националните си граници, твърдейки, че това е необходимо за ограничаване на миграцията и престъпността, коментира FT. Германия изрази готовност да удължи временните гранични проверки след планираната им дата на изтичане през март.

Глодън разкритикува подобни ходове, изтъквайки, че те подкопават „доверието“ и „вярата“ в ценностите на ЕС. „Не приемам, че отново ще бъдат поставени бариери в съзнанието на нашите хора“, казва той пред FT.

Румъния и България отдавна желаят правото на пътуване без граници, превръщайки пълното присъединяване към Шенген във важна победа за двете страни. Това идва в труден момент за София и Букурещ, като и двете столици са затънали в политически сътресения, пише още FT.

Страната е с президент с изтекъл мандат, не се знае кога ще бъдат насрочени нови избори, а румънците се чудят могат ли да вярват в изборната си система

Какво се случва в Румъния?

Йон М. Йонита, румънски историк, коментира пред изданието, че достъпът до Шенген е бил цел за Букурещ от много години. Той допълва, че е ирония в страната му в момента да се обсъждат напълно различни теми, вместо обществото да се зарадва на тази крачка напред. "Шенген е символ на прегръдката на Румъния със Запада - идея, която Русия се опита да оспори", казва още историкът.

По думите му приемането на еврото ще бъде последната стъпка от присъединяването на Румъния към ЕС, но иначе този процес е завършен. „Слагаме край на дългата дискусия, че румънците са втора класа граждани в ЕС – никой не може да твърди това сега“, посочва Йонита.