Защо Китай иска да има свои мегапроекти като Starlink на Илон Мъск?
Китайските съзвездия няма да бъдат избраният доставчик на интернет за места като САЩ, Западна Европа и Канада, много други региони ще бъдат отворени за тях
Китай е изправен пред сериозна задача в усилията си да настигне сателитната услуга на SpaceX на Илон Мъск. Starlink вече има близо 7000 работещи сателита в орбита и обслужва около 5 милиона клиенти в повече от 100 държави. Услугата е предназначена да предлага високоскоростен интернет на клиенти в отдалечени и слабо обслужвани райони.
SpaceX се надява да разшири своята мегаконстелация до 42 000 спътника. Китай се стреми към подобен мащаб и се надява да разполага с около 38 000 сателита в рамките на три свои проекта за интернет в ниска околоземна орбита, известни като Qianfan, Guo Wang и Honghu-3.
Освен Starlink, базираната в Европа Eutelsat OneWeb също е изстреляла повече от 630 интернет сателита на ниска околоземна орбита (LEO). Amazon има свои планове за голяма LEO констелация, понастоящем наречена проект Kuiper, състояща се от повече от 3000 спътника, въпреки че досега компанията е изстреляла само два прототипа.
При толкова голяма конкуренция защо Китай изобщо ще се опитва да влага пари и усилия в такива мегаспътници?
„Starlink наистина показа, че е в състояние да осигури достъп до интернет в отдалечени краища и да предостави възможност за достъп до интернет и до всякакви уебсайтове, до всякакви приложения“, казва пред CNBC Стив Фелдщайн, старши сътрудник в Carnegie Endowment for International Peace. „В Китай големият стремеж беше да се цензурира това, до което гражданите имат достъп. Затова те си казват: „Е, това представлява истинска заплаха. Ако Starlink може да предостави нецензурирано съдържание на наши граждани или на лица от държави, които са наши съюзници, това е нещо, което наистина може да пробие режима ни на цензура. Трябва да измислим алтернатива.“
Блейн Курсио, основател на Orbital Gateway Consulting, е съгласен с това твърдение.
„В някои страни Китай може да види в това почти нещо като отличителен фактор. Те искат да кажат: „Е, може би не сме толкова бързи на пазара, но хей, ще цензурираме вашия интернет, ако искате, и ще го направим с усмивка на лицето“, посочва той.
Експертите казват, че макар че китайските съзвездия надали ще бъдат избраният доставчик на интернет за места като САЩ, Западна Европа и Канада, много други региони биха могли да бъдат отворени за китайска услуга.
„Има няколко географски области, които биха могли да бъдат привлекателни за конкурент, подобен на Starlink, но създаден от Китай“, казва Джулиана Зюс, сътрудник в Германския институт за международни отношения и сигурност. „Русия, например, но също така Афганистан и Сирия все още не са обхванати от Starlink. Има и големи части от Африка, които все още не са покрити. Видяхме, че 70% от 4G инфраструктурите на африканския континент вече са изградени от Huawei. Наличието на космическа перспектива за това може да допринесе за по-нататъшното навлизане там.“
Освен че е инструмент за геополитическо влияние, наличието на собствена сателитна интернет констелация все повече се превръща в необходимост за националната сигурност, особено когато наземната интернет инфраструктура е осакатена по време на война.
„Що се отнася до ролята, която технологията Starlink изигра на бойното поле в Украйна, един от големите скокове, които видяхме, беше появата на дроновете и свързаното бойно поле“, казва Фелдщайн. „Наличието на оръжия, базирани на сателити, е нещо, което се разглежда като решаващо военно предимство. Китай вижда всичко това и смята, че инвестирането в тази област е абсолютно необходимо за целите на националната им сигурност.“