Световните космически агенции се срещат тази седмица в Милано, докато геополитическото съперничество подхранва нова глобална надпревара в орбитата на Земята и на Луната. За разлика от други исторически периоди обаче, днес това се случва със силното участие на частния сектор, който се опитва да не изостава от доминиращата компания SpaceX на Илон Мъск.

International Astronautical Congress (IAC) от 1950 г. насам е място, където учените, инженерите, компаниите и политическите лидери на космическите държави обсъждат сътрудничеството, дори във времена на засилено напрежение между световните сили. Тазгодишната конференция, която стартира на 14 октомври, събира под един покрив космическите умове на двама най-големи съперници - САЩ и Китай. Но руската космическа агенция „Роскосмос“ - една легендарна сила, която сега е изолирана от Запада след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. - няма да има официално присъствие. Това подчертава най-новите разломи в космическото сътрудничество.

Въпреки това почти всички от 77-те страни членки на International Astronautical Federation (IAF), организацията с нестопанска цел, която организира IAC, се включват в разговорите. Очакванията са в тях да бъдат засегнати в голяма степен изследването на Луната, разрастващата се коалиция от държави на НАСА в рамките на нейната лунна програма Artemis и неотложната нужда на Европа от по-суверенен достъп до космоса.

Президентът на IAF Клей Моури коментира, цитиран от Fast Company, че за този конгрес са подадени рекордните 7197 технически резюмета, а рекордните 37% от докладите ще бъдат изнесени от студенти и млади специалисти.

„Това е най-вълнуващото време в космоса от ерата на Apollo през 60-те години на миналия век“, категоричен е той.

Очаква се администраторът на НАСА Бил Нелсън да събере подкрепа за стратегията на агенцията да използва частни компании, за да замени остаряващата Международна космическа станция след нейното пенсиониране през 2030 г. Повече от две десетилетия орбиталната научна лаборатория е символ на космическата дипломация, водена предимно от САЩ и Русия, въпреки конфликтите на Земята.

НАСА, която инвестира милиарди долари във водещата си лунна програма Artemis, се стреми да запази присъствието си в ниска околоземна орбита, за да се конкурира с китайската космическа станция „Тянгун“, която от три години непрекъснато приема астронавти.

САЩ и Китай също така се надпреварват да приземят през това десетилетие първите хора на Луната след последната американска мисия Apollo през 1972 г. Двете космически сили агресивно ухажват партньорски държави и се опират в голяма степен на частни компании за своите лунни програми, като по този начин оформят космическите цели на по-малките космически агенции.

Приоритетите на Европа

IAC идва в момент, когато италианският парламент започва одобряването на първата в страната законодателна рамка за космическата индустрия, която също така установява правила и отговорности за частните инвестиции в сектора.

„Тези правила дават насоки на националната екосистема как да постигнем целите си и да предоставим използването на космоса по устойчив и полезен начин“, посочва министърът на промишлеността на Италия Адолфо Урсо.

Страната, която е сред най-големите донори на Европейската космическа агенция, неотдавна пое ангажимент за 7,3 млрд. евро до 2026 г. за национални и европейски проекти.

Възходът на революционните космически технологии, конкуренцията от страна на частния сектор, стимулирана основно от SpaceX, и геополитическото напрежение принудиха Европа да преначертае приоритетите си както за ракети-носители, така и за сателити.

Голяма част от западния свят разчита на SpaceX на Мъск и нейната Falcon 9 за достъп до космоса, което мотивира държавите - включително САЩ - да насърчават нови космически компании, които могат да предложат по-достъпни ракети. А разрастващата се интернет мрежа Starlink на SpaceX превърна компанията в най-големия сателитен оператор в света.

След едногодишно прекъсване Европа си възвърна достъпа до орбита, мкар и без екипаж, с тестовия полет на своята ракета-носител Ariane 6 през юли. Но капацитетът остава ограничен заради прекъсването на връзките с Русия, чиито ракети „Союз“ играеха ключова роля за континента преди войната в Украйна.

Европейската индустрия за производство на спътници също е изправена пред нарастващ натиск, тъй като някога процъфтяващият пазар за нейните големи геостационарни спътници е изправен пред силен натиск от съзвездия в ниска околоземна орбита като Starlink на SpaceX.

Италианската компания Leonardo, един от домакините на събитието, призова за нова стратегия за космическия сектор, която да обхване френския ѝ партньор в съвместното предприятие Thales и основния им съперник в производството на сателити - Airbus.

Източници от бранша твърдят, че трите компании водят предварителни разговори за обединяване на сателитните си дейности, но това ще зависи в голяма степен от отношението на новата Европейска комисия, която в миналото блокира усилията за създаване на единен играч.

Европейските стратези твърдят, че космосът е световен пазар и принуждаването на европейските компании да насочват избора си в рамките на един и същи регион пропуска по-голямата картина на глобалната конкуренция.

Усилията на НАСА за създаване на частни заместители на МКС стимулират някои трансатлантически връзки, като например създаденото тази година съвместно предприятие между Airbus и американската компания за космически операции Voyager, за да се подпомогне задоволяването на европейското търсене на изследвания и операции в ниска околоземна орбита.