Дълго време се опитват да ни убедят, че съвременното работно пространство е рай, в който всеки е свободен да направи своя избор. На пазара на труда се появиха нови ключови думи като гъвкавост, адаптивност и автономност, а той продължава да предлага прекрасни и безкрайни възможности.

Реалността обаче e доста далеч от всичко това. Особено за младите хора, които тепърва навлизат на трудовия пазар, работното пространство по-скоро прилича на ад.

Работни позиции изчезват толкова бързо, колкото се появяват, заплащането намалява, експлоатацията е широко разпространена, а кариерните пътеки, които някога гарантираха уважение и стабилност, се рушат под натиска на автоматизацията, пише The Guardian.

Не е изненадващо, че младите хора все по-често търсят работодател, с когото да изградят дългосрочна връзка.

Последни проучвания показват, че работещи на възраст под 27 години искат да останат в една компания за средно седем години - два пъти по-дълго от средния стаж, според официалната статистика.

Поколението Z изглежда се вдъхновява от кариерните пътища на своите баби и дядовци - време, когато работата в една компания осигуряваше сигурност, голяма пенсия и усещане за принадлежност.

Високата цена, която заплащат измамените от hustle културата

Причината за този обрат е, че модерната hustle култура - непрестанното сменяне на работа за минимални печалби - вече е разкрита като измама. Постоянният натиск да бъдеш конкурентен, предприемчив и гъвкав не е донесъл обещаното богатство, удовлетворение или баланс между работа и личен живот. Вместо това младото поколение се сблъсква с несигурност и по-ниско заплащане.

Чрез опита на своите родители те са преки свидетели на това как икономическите рестрикции разрушават социалните гаранции и какво струва системата, която третира хората като взаимнозаменяеми кадри. Всичко това, докато на хоризонта продължава да се появява илюзията за „възможност“, която никога не се реализира.

Младите хора от поколението Z вече избират да се откажат от hustle културата и непрестанното търсене на „мечтаната работа“. Вместо да скачат от позиция на позиция, те залагат на стабилната кариера пред хаоса и на общността пред постоянния оборот.

В свят, където доминират договори с нулеви часове и конкурентен манталитет, идеята да останете достатъчно дълго на едно място, за да се установите, е не просто привлекателна, а дори радикална.

Качествата, които се разкриват с времето

Младите работещи хора, особено тези, завършили университет през последното десетилетие, имат уникални умения, които не винаги са очевидни още в интервюто за работа. В свят, пълен с дезинформация и постоянно променящи се медийни наративи, тези, израснали в дигиталната ера, притежават вродената способност да се справят със сложността на съвременната комуникация.

Тези умения обаче се проявяват с времето, когато служителите са в стабилна среда и могат да се съсредоточат върху дългосрочната си роля.

Десетилетия наред компаниите изискваха служителите да бъдат лоялни към тях, без да предлагат нещо особено в замяна. Социалният договор беше разрушен в полза на автоматизацията и приоритизирането на акционерните печалби.

В замяна служителите получават само символични „придобивки“ като йога в офиса или обяд с домашни любимци.

Днес обаче нещата стоят по различен начин. Те изискват повече - не защото компаниите са променили моралните си принципи, а защото самото поколение Z настоява за промяна.

Тази трансформация отразява по-дълбока културна промяна

Най-високата заплата вече не е приоритет, ако цената е личното благосъстояние. Съвременните работници се интересуват от баланс между работа и личен живот, психично здраве и смислени взаимоотношения както в офиса, така и извън него.

Те не искат малки подаръци от фирмата, за която работят, а искат уважение, цел и свободата да живеят живот, който не се върти изцяло около работата.

Промяна в капиталистическото статукво

Този нов подход директно оспорва капиталистическата система, която се базира на култура на прегаряне и постоянно заменяне на кадри. Макар компаниите публично да аплодират тази промяна и да адаптират корпоративното си послание, съществува риск те да кооптират тази нова вълна на лоялност, като я използват, за да извлекат още повече от служителите, в претекст, че им предоставят стабилно работно място.

От една страна, промяната в нагласите към дългосрочната заетост е обещаваща. Тя отразява колективното желание да се отхвърлят празните обещания на hustle културата и да се върви към нещо по-хуманно.

Но това поставя и по-големия въпрос: защо изобщо имаме система, в която лоялността, стабилността и смисълът изглеждат толкова радикални?

Тази история не е просто за младите хора, които търсят сигурност в работата си.

Тя е за човешката цена на система, която отдавна поставя печалбата над самите хора. Напомняне, че работното място - и икономиката като цяло - не са самоцел. Здравословното работно място и добре функциониращата икономика би трябвало да повишават благосъстоянието на всички.