Вероятният следващ канцлер на Германия Фридрих Мерц обещава да възстанови индустриалната конкурентоспособност на страната, като остави политиките за климата на заден план.

По време на управлението на канцлера Олаф Шолц икономическите политики на Германия са били „почти изцяло насочени към опазване на климата“, заявява той по време на предизборна реч в западния индустриален град Бохум, цитиран от POLITICO, и добавя: „Искам да го кажа ясно, както го мисля: Ние ще променим и трябва да променим това.“

Лявото коалиционно правителство на Германия, което се разпадна през ноември заради постоянни разногласия по отношение на разходите и икономическите реформи, се ангажира „в идеалния случай“ да се откаже от въглищата до 2030 г., осем години преди официалната целева дата. За да постигне тази цел, коалицията, която включваше Социалдемократическата партия на Шолц (SPD) и Зелените, масово разшири използването на възобновяеми енергийни източници и субсидира енергоемки компании, за да им помогне да постигнат неутралност по отношение на климата. В резултат на това страната е индустриалният лидер в Европейския съюз в производството на зелена инфраструктура, като разполага с най-много съоръжения за добив на слънчева и вятърна техника. Тя е на второ място в производството на термопомпи, като отстъпва само на Италия.

Мерц обаче планира да промени радикално курса.

„През последните години достатъчно често се съгласявахме кой енергиен ресурс ще изоставим постепенно“, казва той по време на речта си, визирайки както въглищата, така и ядрената енергия. „Но докато нямаме заместител, извеждането от експлоатация на това, което имаме, е изключено. Ако продължим да го правим, ще застрашим в значителна степен Германия като индустриално място, а ние не сме готови да направим това.“

Мерц и неговият консервативен алианс са подкрепени от 31% от избирателите, което ги поставя на челна позиция да оглавят следващото коалиционно правителство на Германия след изборите на 23 февруари. Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) е на второ място с 21% подкрепа.

Проблемът за Мерц е, че предвид силата на AfD, неговите консерватори почти сигурно ще трябва да управляват с SPD или Зелените - партиите, прокарващи политиките, срещу които той се бори. Мерц изключва възможността за коалиция с AfD.

По време на посещението си в Бохум той също така изразява скептицизъм по отношение на фокуса на предишното правителство върху „зелената стомана“ - стоманодобивни предприятия, задвижвани с водород, получен от възобновяема енергия. Мерц „не вярва, че бързото преминаване към стоманодобивни предприятия, задвижвани с водород, ще бъде успешно“.

ThyssenKrupp, някогашният национален шампион по производство на стомана, получи през 2023 г. държавни субсидии в размер на около 2 млрд. евро, за да ускори трансформацията си от производство, отделящо емисии на CO2. С тях компанията трябва да замени стоманодобивните пещи, работещи с въглища, с нови, захранвани с водород.

В Бохум Мерц предложи да заложи на улавянето на въглерода за намаляване на емисиите, генерирани от стоманодобивните предприятия, вместо да се стреми да ги избегне напълно с водород. Основното му притеснение по отношение на водорода, произведен от възобновяеми енергийни източници, е свързано с разходите.

Експертите обаче предупреждават, че улавянето на въглероден двуокис - технология, която изисква много електроенергия - също е свързано с висока цена и все още не е налично в мащаба, необходим за декарбонизиране на стоманодобивния сектор.

Роберт Хабек, кандидатът за канцлер от Зелените, се противопоставя на коментарите на Мерц относно стоманодобивните предприятия, задвижвани с водород.

„Никой не трябва да вярва, че стоманата, произведена с енергия от въглища, все още има шанс на световния пазар“, посочва той.

Лидерите на SPD също разкритикуваха Мерц.

„Всеки, който иска да се откаже сега, ще унищожи инвестиции за милиарди евро и десетки хиляди работни места“, заявява пред германското издание Stern Анке Релингер, премиер на югозападната провинция Саарланд, където стоманодобивната промишленост е ключов сектор.