Диагностицирането на затлъстяване изисква по-точна и прецизна поддефиниция, която да отчита цялостното здравословно състояние на пациента, а не само индекса на телесната маса (BMI), смятат водещи световни експерти.

Според доклад, публикуван в престижното медицинско издание The Lancet Diabetes & Endocrinology, хората с натрупани излишни мазнини, които обаче нямат здравословни проблеми, трябва да бъдат класифицирани с термин като „преклинично затлъстяване“.

Само тези с хронични заболявания, свързани с теглото им, следва да получават диагнозата „клинично затлъстяване“.

„Затлъстяването е спектър, а не просто диагноза“, казва пред BBC проф. Франческо Рубино от King's College London, който ръководи групата от над 50 международни експерти.

„Някои хора живеят нормално въпреки наднорменото си тегло, докато други имат сериозни здравословни проблеми - от затруднено дишане до двигателни увреждания.“

Докладът призовава да се „преосмисли“ дефиницията на затлъстяването, за да се разграничи здравословното състояние на пациентите с риск от бъдещи заболявания от тези, които вече страдат от такива.

В момента в много държави затлъстяването се определя чрез BMI, като стойности над 30 се считат за индикация. Експертите обаче предупреждават, че BMI не отчита разликата между мускулна маса и мазнини, нито опасните висцерални мазнини около органите.

Новият модел, предложен в доклада, насочва вниманието към симптомите на затлъстяване, които засягат органите и ежедневния начин на живот - като сърдечни заболявания, задух, диабет тип 2 или болки в ставите. Това са признаци, че затлъстяването е преминало в клинична фаза и изисква медикаментозно лечение.

Различен подход за различните пациенти

Пациентите с „преклинично затлъстяване“ не трябва да разчитат основно на лекарства или хирургия. Вместо това те трябва да получават съвети за отслабване, психологическа подкрепа и редовно наблюдение на състоянието, за да се намали рискът от здравословни проблеми.

С повече от милиард души, които живеят със затлъстяване по света, и нарастващото търсене на медикаменти за отслабване, като Wegovy и Mounjaro, подобни нови подходи могат да помогнат за по-доброто управление на проблема.

„Затлъстяването е риск за здравето - но за някои хора то е и болестно състояние“, казва проф. Рубино. Според него даването на прецизна дефиниция е разумен подход, който ще даде по-ясна картина за риска в големи групи от населението.

Докладът препоръчва да се използват показатели като съотношението между обиколката на талията и височината или директно измерване на мазнините, заедно с подробна медицинска история. Това би дало много по-точна информация от традиционния индекс на телесна маса.

Специалистът по затлъстяване при деца, проф. Луиз Бауър от Университета на Сидни, подчертава, че новият подход ще позволи на възрастни и деца с различни форми на затлъстяване да получават по-добра грижа. Това ще намали броя на случаите на свръхдиагностика и ненужно лечение.

Въпреки това има опасения, че ограниченията в здравните бюджети могат да доведат до по-малко средства за тези в категорията „преклинично затлъстяване“.