Топящият се лед на Гренландия разчиства пътя към „златна треска“ за добив на минерали
Гренландия е трансформирана от климатичната криза през последните десетилетия, като части от ледената покривка и ледниците на острова са заменени от влажни зони, области с храсти и безплодни скали
Голямата загуба на лед от Гренландия разкрива природните ресурси на острова, като (по невнимание) прави някои от най-големите неизползвани критични минерални резерви по-достъпни, пише CNBC.
Гренландия, обширен, но слабо населен остров, разположен между Арктическия и Северноатлантическия океан, беше трансформиран от климатичната криза през последните десетилетия.
Основен анализ на исторически сателитни изображения, публикуван миналата година от изследователи от университета в Лийдс на Обединеното кралство, показва, че автономната датска територия става все по-зелена поради глобалното затопляне, причинено от човека.
Заради променящата се среда части от ледената покривка и ледниците на Гренландия са заменени от влажни зони, области с храсти и безплодни скали.
Учените многократно алармираха за топенето на сняг и лед на острова, предупреждавайки, че със загубата на лед идва риск от увеличение на емисиите на парникови газове и повишаване на морското равнище.
На този фон за минно-добивните компании отстъплението на ледовете на Гренландия може да улесни началото на „златна треска“ за добив на минерали.
„Това, което се случва сега, е интересно, защото водите около Гренландия се отварят все по-рано всяка година и се затварят все по-късно. И възможността да влезеш в тези далечни места е много по-лесна, отколкото преди 20, 30, 40 или 70 години“, казва пред CNBC Родерик МакИлри, изпълнителен директор на базираната в Обединеното кралство минна компания 80 Mile“.
„Сега ледът вероятно наистина се образува само за три или четири месеца в много северните ширини, а в останалата част от страната има отдалечаващи се ледени шапки, разкриващи скали и потенциални минерални находища, които не са били виждани досега“, добавя той.
В момента 80 Mile има три проекта, които активно разработва в Гренландия, включително голяма петролна концесия на източното крайбрежие на острова, проект за титан близо до американската космическа база Pituffik на северозапад и проекта Disko-Nuussuaq на югозапад.
Подчертавайки стратегическия потенциал на острова като световно значим минен център, МакИлри казва, че проектът Disko на компанията може да бъде едно от най-големите находища на никел и мед на планетата.
Тони Сейдж, главен изпълнителен директор на Critical Metals Corporation, която разработва един от най-големите редкоземни активи в света в Гренландия, посочва пред CNBC, че топенето на леда на острова е направило на минната компания „огромни услуги“ от логистична гледна точка.
Сейдж казва, че компанията е успяла да докара големи кораби директно от Северния Атлантик „точно до ръба на нашето рудно тяло“ в Танбрийз в южната част на Гренландия, добавяйки, че създаването на фиорди с дълбочина 80 метра означава, че екипът е успял да използвайте плаващ док, а не пристанище.
Наред със суровия климат на Гренландия, отдалечеността и малкото население, Сейдж изтъква и липсата на инфраструктура като бариера за преодоляване на минните компании.
„След като излезете извън малките градове, няма пътища. Ако искате да отидете между, например, Какорток, където сме ние, и Нуук, трябва да вземете хеликоптер. Това е проблемът, който ще имате при евентуалната „златна треска“, добавя той.
Гренландия, която отдавна се представя като западна алтернатива на това, което мнозина наричат монопол на Китай върху редкоземните елементи, е тласната в центъра на геополитическа буря през последните седмици.
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп многократно е изразявал желанието си да получи контрол върху територията, описвайки перспективата като „абсолютна необходимост“ за цели, свързани с националната сигурност.
Говорейки на пресконференция по-рано през месеца, Тръмп отказа да изключи възможността за използване на военна сила, за да направи Гренландия част от САЩ
Премиерът на Гренландия Муте Егеде каза в понеделник, че островът е отворен за по-тесни връзки със САЩ, особено в области като минното дело. Егеде по-рано настоя, че Гренландия „не се продава“ и призова международната общност да уважи стремежите на острова за независимост.
От Геоложката служба на Дания и Гренландия (GEUS), казват, че проучване от 2023 г. на ресурсния потенциал на Гренландия е оценило общо 38 суровини на острова, по-голямата част от които имат относително висок или умерен потенциал.
Тези материали включват редкоземните метали графит, ниобий, метали от платиновата група, молибден, тантал и титан. Известно е също, че Гренландия има значителни находища на литий, хафний, уран и злато.
Критичните минерали се отнасят до подгрупа от материали, смятани за съществени за енергийния преход. Крайната употреба на тези материали е широкообхватна и включва батерии за електрически превозни средства, технологии за съхранение на енергия и приложения за национална сигурност.
„Има огромен потенциал в Гренландия, но в момента всъщност не се извършва много добив“, казва пред CNBC Якоб Кейдинг, главен консултант в GEUS.
Относно перспективата за „златна треска“ за минерали, той казва, че докато отстъпващият лед на Гренландия може да премахне някои логистични препятствия, напредъкът по отношение на добива вероятно ще отнеме „доста време“.
Малко след изборната победа на Тръмп министърът на финансите на Гренландия, Ерик Йенсен, покани новоизбрания президент на САЩ да посети Гренландия, заявявайки, че е време за повече сътрудничество със САЩ за укрепване на икономиката, пише The Wall Street Journal. „Искаме добро сътрудничество със САЩ, защото имаме много природни ресурси, които бихме искали да използваме, за да станем в крайна сметка по-независими“, каза той.
Междувременно Дания преоценява Гренландия, като през декември правителството заяви, че ще похарчи повече за своята армия, за да осигури сигурността на региона. През 2023 г. Дания премести столицата на острова Нуук в часова зона с един час по-близо до Копенхаген. Постави изображения на Гренландия върху новите си банкноти. Датски официални лица се свързват с представители на Тръмп, за да твърдят, че може да се сключи сделка за укрепване на сигурността и достъпа за добив без пълно поглъщане на Гренландия. Договор от 1951 г. вече дава на Америка правото да изгражда военни бази на острова, а САЩ управляват космическа станция в северозападна Гренландия.
Пеле Броберг, политик за независимост, казва, че каквото и да се случи, Тръмп принуждава правителството в Гренландия да се изправи срещу това дали и как всъщност иска да се отцепи от Дания, пише WSJ. „Харесвам това“, казва той.