Един от най-големите музеи за наука и технологии в света, намиращ се в Германия, премахна космическа изложба, включваща и собственика на SpaceX Илон Мъск.

Официалното обясние за решението на музея е, че не разполага с място, за да включи „цялостен исторически портрет“ на най-богатия човек в света.

В изложбата си „Астронавтика“ базираният в Мюнхен Deutsches Museum показва специално пано, озаглавено „визионери от миналото и настоящето“ с портрети на германски учени в областта на космонавтиката като Макс Валие и Ерик Теодор Ласиг, в допълнение към основателя на SpaceX, пише Fortune.

Херман Оберт - пионер в ракетните технологии, също е представен в изложбата. Той обаче подпомага и военните усилия на нацистите, като през 1943 г. е награден от тогавашното правителство с Кръст за военни заслуги.

Наскоро обаче от управата на музея решили тази част от изложбата да остане недостъпна за публика поради „трудността да се представи съвременна фигура“, както първо съобщава германското издание Süddeutsche Zeitung.

„Винаги може да бъде проблематично да се отдаде почит на хора, които са все още живи, на толкова видно място в една изложба - защото такова представяне може да се възприеме като безкритична почит. А постиженията на даден човек през целия му живот често могат да бъдат правилно оценени само в ретроспекция“, обясни за Fortune представител на музея.

„В изложбения сет има място само за няколко реда текст, което не позволява цялостно историческо представяне на дадена личност или класифициране на нейните житейски постижения.“, допълва той.

Говорителят обяснява още, че естеството на дизайна на изложбата означава, че е трудно да се реагира на текущите новинарски събития и промените могат да се направят само със значителни усилия.

От музея добавят, че информацията за изложбата е била включена преди няколко години. Тъй като всички фигури, споменати от Deutsches Museum, с изключение на Мъск, са исторически, следователно опасенията на музея са насочени именно към милиардера.

Представител на Илон Мъск не е отговорил на молбата за коментар.

Технологичният милиардер е признат за водеща фигура в новата космическа надпревара. Чрез SpaceX той стана пионер в частните космически изследвания и отдавна има амбиции да изпрати астронавти на Марс. Разширената сателитна мрежа Starlink на SpaceX свързва милиони потребители на интернет по цял свят и изиграва ключова роля във войната в Украйна.

В Германия Мъск е смятан и за предприемач, създател на огромно количество работни места, тъй като в берлинската фабрика на Tesla Gigafactory работят хиляди местни служители, допълва Fortune.

Откакто личността му е включена в изложбата обаче, публичният му образ претърпява драматична промяна, която изглежда е принудила музея да преразгледа присъствието му.

Главният изпълнителен директор на Tesla и SpaceX, който придобива Twitter през 2022 г. и го преименува на X, използва платформата, за публикации по културни и политически въпроси, а през последните месеци изрази подкрепата си за крайнодесните политически партии в Европа, включително в Германия.

Илон Мъск беше домакин на онлайн дискусия в X с Алис Вайдел, лидер на германската крайнодясна партия AfD, където я похвали за политиките ѝ само месец преди националните избори на 23 февруару. След интервюто редица политици и критици го обвиниха в опит да отслаби Европа с ухажването на крайнодясната партия.

Поредният скандал дойде след церемонията по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в понеделник, когато в приветстващата си реч към избирателите му, Мъск напррави жест с ръка, който според някои напомня на нацистки поздрав.

„Честно казано, те се нуждаят от по-добри мръсни трикове. Атаката „всички са Хитлер“ е твърде уморителна“, заяви Мъск в отговор на обвиненията.

Отстраняването на панела от космическата изложба с негово участие обаче е станало факт още през ноември, което показва, че не е било продиктувано от последните главозамайващи моменти на Мъск, допълва Fortune.