България отдавна има проблем с числата – и не става дума само за инфлацията или цената на хляба. Тук по-скоро говорим за липсата на финансова грамотност, която става все по-ярка в поредиците от статистики през последните години. По-страшното е друго - скорошен доклад на ИПИ разкрива, че 54% от българските ученици са функционално неграмотни, а само една трета от тях имат основни цифрови умения.

И в тази реалност някой решава, че е време да създаде магистърска програма по Криптоикономика в УНСС. Ако си мислите, че очите ви предават, пригответе се за това - за учебната 2025 - 2026 година университетът подготвя бакалавърска програма.

Без ирония – това може би е една от най-неочакваните идеи през последните години. Докато професионалното образование се лута между морално остарели дисциплини и нуждите на една по-дигитална България, която още чакаме, криптовалутите не просто се налагат, а се превръщат във водещ финансов актив. Блокчейн вече не е футуристичен експеримент, а стандарт в глобалната пазарна архитектура. В този смисъл, ако България иска да има поне няколко играчи на масата, тази програма може да е началото.

Криптоикономика не е просто модерна дума

За да не изглежда като поредното кухо обещание, магистратурата не се опитва да продава мечти за бързо забогатяване. Предлага двусеместриално обучение, което ще запознава студентите с реалните икономически и технологични аспекти на цифровите активи.

Първият семестър, започнал на 20-ти януари, е нещо като интензивен курс по „как може да изглежда бъдещето на финансите“ – Въведение в блокчейн, Токеномика, Децентрализирани финанси, Криптовалути и финансови пазари. Ако дотук ви звучи като въздух под налягане – това означава, че сте достатъчно скептични. Ако обаче виждате стойност – значи сте по-различни от останалите, които все още мислят, че банковият клон зад ъгъла ще им служи вечно.

Във втория семестър започва истинската игра – Финансиране на стартъпи, Управление на криптоактиви, Правни и регулаторни аспекти на криптоикономиката. Това вече не е просто теория, а директна подготовка за свят, в който „какво мисли ЕЦБ за биткойн“ е по-важен въпрос от „Колко ще струва доларът утре“.

Всичко това звучи като учебна програма, която най-накрая е в крак с времето. Но да не се лъжем – магистратурата сама по себе си няма да създаде нито милионери, нито пазарни гении. Или поне в разговорите ми с организаторите ѝ така излиза.

Както всичко в криптоикономиката, магистратурата е стратегически инструмент. Въпросът е какво ще направите с него? Ако сте от онези, които смятат, че България първо трябва да се научи да поддържа парното в училищата през зимата, преди да мисли за „финансови иновации“, тогава имате право да сте скептични. Но истината изглежда различна. Дигитализацията не чака никого.

Европа вече има своите криптохъбове – Германия, Швейцария, и дори страни с по-малко население от София като Естония са извлекли все още неизмерими ползи от цифровите активи. През това време България все още не може да реши дали иска да регулира или санкционира сектора. А всъщност, може дори да се каже, че правителството има мижав интерес към процеса. Това определено не помага на огромната част от обществото ни, която мисли, че криптовалутите са дете на хитър измамник (не настояваме Ружа Игнатова да е непременно първата ви асоциация).

Голяма част от тези хора мислят същото и за Уолстрийт. И за банките. Но някак кешът и златото остават техни любимци, без да си дават сметка, че те са обвързани с всичко от споменатото.

Независимо от това, очевидно има и достатъчно от тези с олекотени матраци (без подплата от левове), които смятат, че ако в страната ни няма хора, разбиращи от блокчейн, токенизация и DeFi, ще гледаме отстрани, докато останалите развиват финансите си.

Инвестиция в бъдещето?

Истината е, че в момента няма „сигурен“ кариерен път в този сектор. Всичко е динамично – регулациите, пазарите, технологиите. За сравнение, биткойн се появява на радара през 2009 г., а първата фондова борса е основана в Антверпен през 1531 г. Едно е ясно обаче – това, което днес наричаме алтернатива, утре може да бъде стандарт.

“Криптовалутите доказаха, че са тук, за да останат. В САЩ - и не само - стана ясно, че това е сектор не само за компютърните нърдове, а става дума за световно признат актив с реална стойност и с по-голяма пазарна капитализация от тази на среброто”, казва Веселин Георгиев от Binance.

“Важно е обаче и да възпитаваме хората за рисковете, свързани с криптовалути. Ако имаш добри познания за сектора, можеш да бъдеш застрахован от измами и неразумни ходове. Колкото и да си чел и учил по темата, трябва някой да ти даде примери и стратегии за пазарната динамика”, добавя той.

Сигурен съм, че много родители биха се намръщили, ако разберат, че детето им планира да специализира Криптоикономика. Но ако са от хората, които искат да децата им да познават добре този пазар преди да стане задължителна част от ежедневието, то намусеното лице би трябвало да обърне крайчетата на устните. Ако искате обаче детето ви (което сигурно ще е на най-малко 24 г. дотогава) да има “гарантирана сигурност”, държавна работа и 13-та заплата – тогава може би е по-добре да го насочите към нещо по-класическо.

Въпреки всички хвалебствия и подобно на самия криптопазар, предстои да видим какво ще стане. В крайна сметка, това не е просто магистратура – това си е вид експеримент с реалността. Въпросът в този сектор винаги е бил един и същ: ще се доверите ли на процеса?

Митове, реалност и гласовете на студентите

Вече знаем какво предлага магистратурата „Криптоикономика“ – амбициозен опит да се прескочи няколко десетилетия академично изоставане и да се стъпи в нещо по-различно, макар и не напълно ошлайфано. Но нека погледнем друго – докато някои университети по света инвестират в най-новите технологии и създават цели катедри, посветени на блокчейн, България все още се чуди дали криптовалутите са „истински пари“ или „опасен тренд“.

В този контекст изниква въпрос – има ли смисъл младите хора да навлизат в тази сфера у нас, или просто да си стягат букварите за нещо по-практично?

Нашият редактор Владимира Алексиева, студент по журналистика в УНСС, провери мнението на студентите – тези, които реално ще трябва да прилагат знанията си. Защото, както знаем, учебните програми на хартия звучат чудесно. Реалността обаче често изглежда като стара съветска сграда, облепена с плакати за „иновации“.

Ето какво показва анкетата на Владимира (с елементи на разсъждения от моя страна, извинете):

„Или растеш, или закостеняваш“

Иван Давидов не е типичният студент – на 41 години, той вече има стабилна кариера като софтуерен инженер и програмист. И е един от първите записани в магистратурата Криптоикономика - не защото му трябва някаква хартийка, а защото вижда в нея реална стойност.

„Тази програма обхваща най-модерните аспекти в областта на крипто и икономика. Намирам я за завладяваща и интересна, защото според мен няма нищо общо с всички останали икономически специалности, които са закостенели с познания от миналия век.“

И е прав. Дори и да се окаже, че професорите и асистентите имат различни пропуски или недостатъци, поне няма как да ти сервират претоплена манджа. Не и в подобна програма.

В продължение на десетилетия икономическите специалности в България звучат като стар запис на теории от 80-те, че и доста по-рано, които се отдалечават с реалния свят на дигиталните финанси. Този аргумент няма за цел да отнеме стойност от великаните на академичната икономика, които продължават да са прави в много отношения векове наред.

Проблемът не е само в съдържанието, а и в начина на мислене. Във време, в което централните банки по света се опитват да приемат дигитални валути, а големите фондове търгуват криптоактиви с рекорден успех, някои преподаватели у нас още спорят дали биткойнът не е пирамида. Ето и няколко кратки шеги по този повод:

„Биткойн е пирамида!“ – казва човекът, който току-що си е купил трети апартамент на зелено, защото „цените само ще растат“.

Да вярваш, че биткойн е пирамида, но пенсионната система – не, е като да се оплакваш, че казиното е измама, докато търкаш десетия си билет от лотарията.

И нещо от вече неизвестна легенда в Reddit: Един ден ще разберете, че биткойн не е пирамида, но тогава може би ще е късно – защото входът в „пирамидата“ вече ще струва 1 милион долара.

Докато Давидов има ясно изграден поглед върху бъдещето на цифровите валути, 22-годишната Маргарита Йованович, 4-ти курс студентка по финанси, е по-скептична. Тя признава, че специалността „Криптоикономика“ ѝ звучи интересно, но в крайна сметка избира магистратура по „Финансов мениджмънт“. Когато нашата редакторка я пита дали знанията, които ще придобие, ще ѝ помогнат да остане в България, отговорът ѝ е показателен: „Реализацията не зависи от знанията ми, а от качеството на живот, което мога да си осигуря с тях.“

Това е проблемът – дори да произведем добри експерти, те масово избират чуждите пазари, където реално могат да използват знанията си. Криптовалутите тепърва ще навлизат в България, но ако държавата продължи да бъде технологично и финансово изостанала, хора като Маргарита ще търсят бъдещето си другаде.

Попитана за най-голямата заблуда за криптото, отговорът ѝ е болезнено точен (поне от моя опит):

„Всички си мислят, че могат да направят бърза печалба от криптовалутите, а всъщност е точно обратното.“

На това мнение е и Давидов, който инвестира не само в крипто, но и в традиционни активи като акции и облигации.

„Започнах да инвестирам в крипто преди около 4-5 години. Ключът е да разбираш пазарите и да управляваш риска, а не да вярваш в различни митове.“

И тук идва още една доза въпроси – дали магистратурата ще успее да изгради именно такъв тип мислене у студентите? Дали ще ги научи, че криптовалутите не са „лесни пари“, а комплексна финансова екосистема?

Заслужава ли си?

Маргарита, която няма план да участва в програмата, все пак е оптимист:

„Определено си заслужава. Интересът към дигиталните валути сред младите се увеличава, вече виждам как все повече хора експериментират, а дори и някои бизнеси започват да приемат плащания с биткойн.“

И сега се връщаме на голямата дилема – ако пазарът наистина расте, ако блокчейнът става все по-интегриран в световните финанси, не е ли редно България поне да се опита да бъде активен играч, а не просто наблюдател?

Истината е, че тази магистратура може да бъде както билет за бъдещето, така и просто академично упражнение. Зависи не само от преподавателите, но и от студентите, както и от тяхната готовност да мислят извън рамките и да изградят нова финансова култура.

Защото в крайна сметка, както казва Давидов: „или растеш, или закостеняваш.“