Скрито богатство от VI век: „Парите на дявола“ разкриват тайни за изгубени ритуали
Именно практиката да се оставят пари християнските мисионери наричат „парите на дявола“
&format=webp)
„Парите на дявола“ са изровени след 1300 години в земята в Нидерландия
Златни и сребърни монети, бижута и други ценности. Такава находка би била джакпот за всеки иманяр, но и истинско откритие за всеки археолог. Вероятно затова, когато преди няколко години, търсачи на антични предмети, оборудвани с металдетектори, откриват известно количество монети край нидерландското градче Хезинген, натам се втурват и учени. Започва проучване на мястото и археолозите попадат на много интересно откритие – останки от езически храм, а край него златни и сребърни монети, които са известни в историческите източници като „парите на дявола“.
В края на миналата година в специализираното издание Medieval Archaeology бе публикувано проучването на екипа, работил на място. От него става ясно, че намерените монети са на около 1300 години. Предполага се, че най-вероятно са били заровени на мястото, считано от тогавашните хора за свято, като подарък към езическите им богове, пише PopularMechanics.

По тези места преди тринайсет века са живели германски племена. Те са владеели териториите на днешните Германия, Дания и Нидерландия. Знае се, че са почитали бог Wodan (или Один). От текстове, писани от първите мисионери на християнската вяра по тези земи, пък се знае, че местните са имали навика да предлагат на боговете си в дар пари и ценности. Това се правело предимно от богати хора. Общоприетото е било жертвоприношението на животни.
Именно практиката да се оставят пари християнските мисионери наричат „парите на дявола“. За тях това е езически ритуал, който следва да бъда изкоренен. С приемането на християнството от местните племена през следващите векове традицията изчезва. Но пък тринайсет века по-късно много хора от научните среди все още търсят информация по тези теми.
„Тези хора без съмнение са били от германските племена“, казва Ян Вилем де Корт, ръководител на проучването и служител на нидерландската Агенция за културно наследство.
Неговият екип открива на мястото останки от структура, строена вероятно през VI век. Намерени са дупки от стълбове или колони, ориентирани в посоката изток-запад. Учените ги свързват с дните на пролетното и есенното равнодествие, които са имали особено значение за хората от онази епоха. Обикновено те се свързват с прибирането на реколтата.
„Този обект вероятно е бил свързан с близко селище, може би е бил къща или някаква друга постройка за извършване на ритуали“, казва де Корт.
Монетите и бижутата са открити на три места. Учените считат, че става дума по-скоро за „лични дарения към боговете“.
Откритието повдига въпроси и за това от кога може да бъде датирано проникването на християнската религия в този район. Смята се, че практикуването на ритуали на това място е спряло някога през VII в. Което подсказва, че местните хора може би са приели новата вяра няколко десетилетия по-рано. Селището около днешния Хезинген е изоставено век по-късно и затова експертите пресмятат, че покръстването на част от хората вероятно се е случило стотина години по-рано.
Макар находките да са проучени задълбочено учените считат, че все още се знае сравнително малко за религиозните ритуали в тази част на Европа от предхристиянската ера. Освен това очакват още подобни разкрития да бъдат направени благодарение на хора с металдетектори.
„От изключителна важност е находките да се проучват в техния контекст и интердисциплинарно. Към такива находки трябва да се подхожда преди всичко не като към съкровища, а като към археологически обекти“, пишат те.