Представители на САЩ и Русия се срещат в Рияд днес за разговори за войната в Украйна – ход, който шокира Киев и европейските му съюзници, които се опасяват, че Доналд Тръмп иска да уреди конфликта при условията на Владимир Путин.

Разговорите в саудитската столица са първото усилие на високо ниво да се сложи край на пълномащабната инвазия на Путин в Украйна от ранните ѝ етапи преди почти три години, когато преговорите се провалиха на фона на неумолимите искания на руския президент.

Този път обаче изглежда, че САЩ правят значителни отстъпки на Путин, преди дори да започнат преговорите, отхвърляйки стремежите на Украйна да се присъедини към НАТО и да възстанови контрола върху земя, която в момента е окупирана от Русия, пише в предварителен анализ Financial Times.

Това вероятно ще насърчи Путин, който не е изразил никакви индикации за компромис с целите си да отмени разширяването на НАТО и да превърне Украйна в провалена държава, казва пред FT Андрей Козирев, бивш руски външен министър.

„За Путин Студената война и нейните цели никога не са свършвали: да подкопае НАТО, да раздели САЩ и Европа и да подчини Източна Европа“, добавя Козирев. „Тъй като му се дават териториални и стратегически награди още преди преговорите, той е насърчен да завладее повече и да обсъди по-унизителни отстъпки, които би могъл да получи, затвърждавайки старата мантра на Кремъл за крехкия демократичен запад.“

Всичко това, съчетано с нетърпението на Тръмп да сложи край на войната бързо, кара западни официални лица да се съмняват дали Кремъл наистина е заинтересован от някаква сделка, различна от капитулацията на Украйна.

„Ако споразумението включва даване на Украйна на неограничена гъвкавост да се въоръжава и да продължи да си сътрудничи тясно със Запада, Путин не би бил склонен да се съгласи с нещо подобно“, казва пред FT бивш високопоставен американски служител, пожелал анонимност.

„Той се страхува, че Украйна просто ще стане по-силна и по-близо до Запада, лишавайки Москва от възможността да организира ново нахлуване“, казва цитираното лице. По думите му ако Путин „се чувства уверен, че може да доминира в Украйна или че Украйна няма да може да получи подкрепа от Запада, той може да се върне за още“.

Путин изпраща своя външнополитически съветник Юрий Ушаков и външния министър Сергей Лавров на разговорите с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, съветника по националната сигурност Майк Уолц и Стив Уиткоф, специалния пратеник на Тръмп за Близкия изток.

Кирил Дмитриев, шеф на руски държавен инвестиционен фонд, който помогна за посредничеството при размяна на затворници с Уиткоф миналата седмица, също пътува до Саудитска Арабия за преговорите.

„Подходът на Кремъл е на сключващ сделки, а не на миротворец“, казва Андрей Колесников, базиран в Москва политолог. „Путин ще бъде повече от щастлив да раздели света и сферите на влияние с Тръмп. Нова желязна завеса и студена война ще му помогнат да държи руското население изкъсо без гореща война.“

Президентът на Украйна Володимир Зеленски обеща да отхвърли всяка сделка, наложена от САЩ и Русия. Той каза в понеделник, че Киев няма да признае резултата от преговорите, от които е изключен.

Кийт Келог, пратеникът на Тръмп в Украйна, по-късно каза, че „никой“ няма да налага решения на Зеленски като „избран лидер на суверенна нация“.

Желанието на Путин да напише правилата на нов ред за сигурност е толкова силно, че той може да се оттегли от някои от исканията си за Украйна, коментира Екатерина Шулман, учен в Евразийския център Карнеги Русия в Берлин.

Русия се отказа от неясното си искане Украйна да бъде „денацифицирана“ по време на преговорите в първите седмици на войната, въпреки че Путин възстанови искането, когато изложи последните си условия за прекратяване на огъня през юни миналата година.

„Той много пъти е казвал, че войната не е за Украйна, а за екзистенциален суверенитет в очите на Запада“, отбелязва Шулман.

„Ако той може да даде достатъчно убедителни аргументи, че Русия е принудила Запада най-накрая да осъзнае величието на Русия, да я приеме обратно сред великите сили и да премахне санкциите, тогава дребните териториални и практически военни въпроси остават на заден план“, добавя експертът.

На конференцията по сигурността в Мюнхен миналия уикенд европейските дипломати се противопоставиха на скоростта, с която администрацията на Тръмп се придвижва, за да стигне до преговори с Путин - и на перспективата руският президент да държи почти всички лостове за влияние.

Европейски дипломат казва, че проблемът е, че план А на Путин е бил „да продължи да се бори“, а не да води мирни преговори. „Знаем, че Тръмп иска да спре убийствата, той продължава да го повтаря. Но Путин ще бъде доволен да се върне към войната, ако не получи това, което иска.”