Европейските страни се сблъскаха по темата за изпращане на войски в Украйна преди кризисната среща в Париж, чиято цел е да постигнат консенсус относно отговора си на предстоящите преговори между САЩ и Русия, обобщава Financial Times.

Лидерите на шест държави от ЕС, на Обединеното кралство и представители на НАТО и ЕС се събраха във френската столица в понеделник следобед. Преди срещата Германия, Полша и Испания изразиха нежелание да изпратят мироопазващи сили в Украйна. Това се случи часове след като Великобритания предложи да подкрепи с такива разкъсаната от война страна.

"Ние сме изправени пред изпитание, което се случва веднъж на поколение, когато става въпрос за националната сигурност“, каза британският премиер Киър Стармър пред журналисти в Бристол, преди да замине за Париж

"Очевидно непосредственият въпрос е бъдещето на Украйна и ние трябва да продължим да поставяме Украйна във възможно най-силна позиция, каквото и да се случи по-нататък", коментира Стармър. Той добави, че всички участници в срещата искат мир, но че също така те искат да се уверят, че мирът ще бъде траен.

"Смятам, че тук има и по-значим елемент, който е, че не става въпрос само за фронтовата линия в Украйна. Става въпрос за фронтовата линия на Европа и на Великобритания. Става въпрос за нашата национална сигурност и смятам, че трябва да направим повече“, каза още Стармър.

Междувременно канцеларията на британския премиер потвърди, че следващата седмица той ще се срещне с американския президент Доналд Тръмп. Говорител на Стармър заяви, че в рамките на първата си визита във Вашингтон след встъпването в длъжност на Тръмп, британският лидер ще се опита да "задълбочи специалните отношения" между Обединеното кралство и САЩ.

Трябва да се настроим за извънредната ситуация. Трябва ни рязко засилване на отбраната. И ние се нуждаем от тези две неща сега, написа в X лидерът на ЕК

Урсула фон дер Лайен: Европейската сигурност се намира в повратен момент

Докато министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър казва, че е „готов и желае да изпрати войски на място, ако е необходимо“, други страни изразяват много по-неохотно отношение.

Германският канцлер Олаф Шолц, който е изправен пред национални избори в неделя, запазва дългогодишната си предпазливост относно разполагането на войски, като коментира, че дебатът е преждевременен, пише FT.

„Въпросът сега е как мирът може да бъде осигурен без решенията да се вземат над главите на украинския народ“, каза той преди срещата.

В отговор на запитване дали германски войски ще бъдат разположени в рамките на евентуална бъдеща мирна мисия в Украйна, Шолц подчерта значението на една силна украинска армия, предава Reuters. "Това ще бъде мащабна задача за Европа, за САЩ и за международните партньори от нашия съюз“, каза още германският канцлер. Бъдещите въпроси относно структурата на сигурността ще бъдат разгледани, когато му дойде времето, добави той.

"След неформалната среща на европейски лидери за Украйна във френската столица Шолц е призовал за единство на Европа и САЩ в отговорността за украинската сигурност", предава още Reuters.

"Не трябва да има разединение по въпросите на сигурността и отговорността между Европа и САЩ. С други думи, НАТО е основан на базата на това винаги да действаме заедно и да споделяме риска, като съответно осигуряваме нашата безопасност. Това не бива да се поставя под съмнение", заяви Шолц.

Министърът на външните работи на Русия каза, че няма смисъл да се канят европейски лидери на масата за преговори за мир в Украйна. Държавният секретар на САЩ заяви, че Украйна и Европа ще бъдат част от същинските мирни преговори с Русия

Лавров и Ушаков се срещат с Рубио и Уолц в Рияд утре

„В момента никой не обмисля изпращането на войски в Украйна“, каза Хосе Мануел Албарес, външен министър на Испания. „Мирът все още е много далеч и поради една единствена причина: Владимир Путин.

Той добави, че при всяко обсъждане на разполагане на войски или мироопазващи сили ще „трябва да се обмисли за каква мисия, кой ще бъде въвлечен в нея, под какъв флаг, с какъв мандат“, предава FT.

"Агресията не може да бъде възнаградена, ние не можем да насърчим други за подобна агресия“, каза още Албарес, цитиран от Reuters. "Днес съм убеден, че Путин ще продължи да напада и да бомбардира Украйна. Така че не виждам мир на хоризонта в момента“, каза още той.

Антониу Коща предупреждава, че Москва е „глобална заплаха“, докато европейските лидери се подготвят за срещата в Париж

Европа трябва да договори „нова архитектура на сигурността“, казва председателят на Европейския съвет

Въпреки че Полша увеличи значително разходите за отбрана от началото на войната и обикновено е сравнително ястребова, премиерът Доналд Туск каза, че Варшава не е готова да изпрати войски в Украйна.

„Ние обаче ще окажем помощ - по отношение на логистика и политическа подкрепа - на страни, които евентуално ще искат да предоставят такива гаранции в бъдеще“, добави Туск.

„Ако ние, европейците, не успеем да харчим големи средства за отбрана сега, ще бъдем принудени да харчим 10 пъти повече, ако не предотвратим по-широка война“, каза още той, цитиран от FT.

От търговска война до разходи за отбрана и двама крайно десни лидери на негова страна - новият президент на САЩ изглежда има повече скрити козове от председателя на ЕК

Урсула фон дер Лайен и проблемът ѝ с Доналд Тръмп

На срещата в понеделник би трябвало да се обсъди финансирането на увеличените европейски разходи за отбрана и военни способности, потенциално чрез съвместни заеми или това, което французите наричат други методи за „иновативно финансиране“.

Макрон отдавна призовава ЕС да се ангажира с общи заеми, за да намали зависимостта си от американските войски и оръжия, въпреки че Германия и Нидерландия се противопоставят на подобен ход.

Все пак заради драматичната промяна в позицията на САЩ спрямо Украйна позициите на европейските лидери се променят бързо, отбелязва FT.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза в петък, че ще предложи временно облекчаване на правилата на блока относно дефицитите за разходите за отбрана - план, който според служители на ЕС има широка подкрепа в целия блок.

Стармър също така се е ангажирал да очертае „път” разходите за отбрана на Обединеното кралство да достигнат 2,5 процента от БВП.

Американският първи дипломат омаловажи опасенията на Европа, че ще бъде изключена от първоначалните преговори между Русия и САЩ

Марко Рубио: Украйна и Европа ще участват в същинските преговори с Русия

Домакин на днешната среща в Париж е президентът на Франция Еманюел Макрон, който е разговарял с Тръмп точно преди нея, отбелязва FT.

Европейските съюзници на САЩ се надпреварват да отговорят на шокиращото съобщение на американския президент за преговори с Русия, които трябва да започнат в Саудитска Арабия във вторник.

Франция има предложение да се обсъди разполагането на сили зад, а не на бъдеща линия на прекратяване на огъня в Украйна, според трима официални източници на FT, информирани за подготовката за срещата.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски каза в понеделник, че Киев няма да признае резултата от преговорите, от които е изключен. Кийт Келог, пратеникът на Тръмп в Украйна, по-късно каза, че „никой“ няма да налага решения на Зеленски като „избран лидер на суверенна нация“.

Ето какво казаха преди срещата и други от присъстващите на нея лидери относно възможността за изпращане на миротворци в Украйна, според обобщение на Reuters:

Улф Кристершон, министър-председател на Швеция: "Трябва да има много ясен мандат за тези сили и не смятам, че можем да видим такова нещо, докато не напреднем с тези преговори. Ние обикновено сме част от укрепването на сигурността в нашата част на света, така че аз предвиждам, че ще сме част от това и този път.“

Мете Фредериксен, министър-председател на ДАНИЯ: "Трябва да засилим военната подкрепа за Украйна, трябва да произвеждаме повече и трябва да го правим по-бързо. И след това трябва да премахнем ограниченията за употреба на оръжия за украинците, така че те всъщност да могат да се отбраняват срещу руснаците без едната им ръка да бъде извивана зад гърба им. Прекратяване на огъня не бива да води до руско превъоръжаване, което на свой ред да доведе до нови руски атаки.“

Дик Схоф, министър-председател на Нидерландия: "Разбираме, че Европа трябва да играе роля. Логично е Нидерландия да бъде взета предвид. Трябва да има силен план, защото Нидерландия няма да се присъедини към каквато и да било инициатива, ако няма ясна мисия. Трябва да има и план за следващи стъпки, съгласно който САЩ трябва да поддържат готовност и да са готови да действат.“