До 2007 г. това място е секретно. Тайната му се защитава от законите за опазване на класифицирана информация на Великобритания. Към него води вход със синя врата на улица Chancery Lane в лондонското Сити. Започва спускане надолу, за да се стигне на дълбочина от 30 метра.

Може би ще си спомните някоя сцена от поредицата за Джеймс Бонд, в която служители на Q Branch, суперсекретен отдел на британските служби, работят някъде под земята. Е, усещането е такова.

Но секретност вече няма. Тъкмо обратното, лондонските тунели се превръщат в туристическа атракция.

Ангъс Мъри е изпълнителен директор на компанията London Tunnels. Това дружество стои зад плановете да се отворят тунелите за туристи. И, естествено, това да стане печеливш бизнес. В момента има намерения за ремонт едно от съоръженията с площ 8 хил квадратни метра. Инвестицията ще е 149 млн. долара.

„Това е огромно пространство и е много впечатляващо“, казва Мъри пред CNN.

След ремонта тунелът ще бъде разделен на няколко зони. Ще има музей, галерия, културен център и възстановен бар, който ще бъде вероятно най-дълбоко разположеното под земята заведение.

По преобразяването на тунела работят още архитектите от бюрото Wilkinson-Eyre, автори на впечатляващи проекти като огромния парк Gardens by the Bay в Сингапур и електорцентралата Battersea в Лондон, превърната в един от най-известните молове в света.

Мъри, който развежда няколко потенциални инвеститори и журналисти из тунела, заявява: „Вие сте част от една малка група от под 100 души, които са влизали тук“.

Все пак не чак толкова отдавна тунелът е бил секретен обект.

Строежът на това съоръжение започва през 1940 г. и е изпълнен за по-малко от две години. По това време Великобритания вече е във война с нацистка Германия, а Лондон е подложен на ужасяващи бомбардировки. Жителите му обаче устояват и не само. Докато от небето падат бомби, тунелът се строи „на ръка“, за да има къде да се крият хората.

Съоръжението наподобява на две подземни успоредни улици. Дължината му е малко над 365 метра, а ширината – 5 метра. Намира се под тунелите на метрото с идеята да се свързва с една от станциите. По време на войната британското правителство успява да построи осем такива съоръжения. Въпреки усилията обаче около 30 хил. души умират при бомбардировките.

„Това имаше опустошителен ефект върху лондончани. Затова тези жертви ще бъдат почетени със специалнa историческа изложба“, казва Мъри.

След края на войната тунелите наистина се ползват от британските тайни служби. Авторът на 007 Йън Флеминг е работил на такова място.

thelondontunnels.com

През 1949 г. започва нова ера в употребата на тунелите, т.нар. комуникационна. Управлението им е поето от пощенската служба, която отговаря и за телефонната система. Затова се налага и разширяване на съоръженията. Следва строителството на още отсечки като отклонения от основните трасета, т.е. тунелите започват да изглеждат като улици под улиците.

През монтирани там телефонни централи минават комуникациите през 50-те и 60-те години на миналия век, когато светът вече живее във времената на Студената война. Тунел пази дори част от комуникационния канал, по който през 1962 г. си говорят САЩ и СССР по време на Кубинската криза. Смята се, че светът никога не е бил по-близо до ядрена война, отколкото тогава. В тези времена един тунел прилича на кошер. През него минават тежки кабели, за обслужването на които се грижат няколкостин души. Именно тогава се монтира и много оборудване като генератори, телефонни централи и др. Днес тази техника изглежда очарователно ретро. Според Мъри част от нея ще бъде запазена, защото е интересна.

От 80-те години управлението на тази инфраструктура се поема на дружеството British Telecom. Тогава в един от тунелите за отмора на служителите е създаден барът, споменат по-горе. Монтирани са различни игри като снукър например. По онова време барът се смята за връх на лукса.

Три милиона туристи годишно. На такава посещаемост се надява Мъри. От London Tunnels си представят, че ще запазят голяма част от сегашния интериор и ще го допълнят с модерни технологии, изложбени пространства, осветление и озвучаване.

Работата по обекта трябва да започне през следващата година. Планът е съоръжението да заработи в новия си вид през 2028 г. Ако целта за три милиона посетители се изпълни, това би означавало, че там ще ходят толкова туристи, колкото и на световноизвестни места като Националната галерия например.

Тунелите обаче имат едно огромно предимство пред останалите туристически обекти. Ако вали, има къде да се скриеш.