Microsoft и швейцарският стартъп inait обявиха партньорство с цел внедряване на нов модел изкуствен интелект, който симулира способностите за разсъждение на бозайниците. Тази иновация има потенциала да революционизира области като финансовата търговия и роботиката, съобщават Financial Times и Bioengineer.org.

Партньорството между американския технологичен гигант и базираната в Лозана компания inait се основава на две десетилетия невронаучни изследвания. Целта е да се пресъздаде биологичната интелигентност и да се подобри ефективността на изкуствения интелект.

Иновация, която учи от реалния свят

Според създателите си, тази технология е революционна, защото вместо да се ограничава до разпознаване на модели в предварително събрани данни, тя може да се учи от реалния свят.

Ричард Фрей, главен изпълнителен директор на inait, обяснява: "Стартирахме компанията през 2018 г. с убеждението, че единствената доказана форма на интелигентност е тази на мозъка. Ако успеем да разберем как работи той, можем да създадем напълно нов, изключително мощен вид изкуствен интелект."

Фрей допълва: "Развълнуван съм, че вече разработваме продукти, които обучават цифрови мозъци с различни размери и характеристики, за да решават най-големите предизвикателства пред индустрията днес."

Приложение във финансите и роботиката

Microsoft и inait ще използват тази технология, за да разширят предлагането на AI решения за клиентите си.

Във финансовия сектор партньорството ще се фокусира върху създаването на напреднали алгоритми за търговия, инструменти за управление на риска и персонализирани съвети. В областта на роботиката целта е да се разработят машини, които са по-адаптивни към сложни и динамични среди, особено в индустриалното производство.

"inait е пионер в нова парадигма на изкуствения интелект – отвъд традиционните модели, базирани на данни, към цифрови мозъци, способни на истинско познание," казва Адир Рон, директор за облачни и AI технологии в Microsoft за региона EMEA.

Изкуственият интелект и вдъхновението от човешкия мозък

Този проект отразява засиления интерес на учени и компании към невронауката и потенциала ѝ да подобри AI технологиите.

Разработката на inait стъпва върху 20-годишна инициатива, финансирана от швейцарското правителство, чиято цел е да създаде биологично точни цифрови реплики на мозъчните структури.

Неврологът Хенри Маркрам, ръководител на швейцарския проект и съосновател на inait, разказва, че екипът е използвал данни от изследвания върху мозъка на бозайници, за да разработи 18 милиона реда компютърен код за симулации.

"Основно изградихме модела на база на мозъка на мишка, но методът е универсален и може да бъде приложен за пресъздаване на мозъците на различни видове – от мравки до - по принцип - хора," обяснява той.

Неврологът допълва, че AI модели, базирани на мозъчни симулации, имат потенциала да бъдат по-енергийно ефективни и да се обучават много по-бързо от традиционните модели, основани на дълбоко подсилено обучение.

Предизвикателствата пред технологията

Въпреки големия си потенциал, този подход се сблъсква с редица предизвикателства, като сложността и огромния ресурс, необходим за изграждането на пълна цифрова реплика на човешкия мозък.

Все пак Маркрам е оптимист: "Много от индустриалните приложения не изискват толкова сложни модели, а нашата технология може да предостави значими решения в редица сфери."

Наука с отворен достъп

Разработените в швейцарския проект технологии се предоставят на изследователите чрез комбинация от безплатни и абонаментни услуги от Open Brain Institute – неправителствена организация, основана от Маркрам.

Тази платформа може да позволи създаването на персонализирани симулации, които да помогнат на учените в изследването и по-доброто разбиране на неврологични състояния като аутизъм.

Поглед към бъдещето

Учени се надяват да използват натрупаните знания от подобни проекти, като например детайлната карта на мозъка на плодова мушица, представена миналата година. Подобни инициативи целят да създадат своеобразен „атлас на конектомите“ – пътната мрежа, по която протича информация между невроните и техните връзки (синапси).

Въпреки това, според Антон Архипов, изследовател в американския институт Allen Institute, тези статични карти не могат да покажат динамичните процеси на мозъчната дейност.

„Може би разумна аналогия е, че конектомът е карта на градските пътища, докато симулациите ви предлагат реалистични сценарии на трафика, движещ се през града при различни условия“, казва той.