Първата прогноза на Федералния резерв на САЩ след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп подчертава - по своя характерно сдържан и технократски начин - колко драматично плановете на американския президент за широкомащабни търговски мита променят икономическите перспективи.

Допреди няколко месеца централните банкери на САЩ очакваха, че ще прекарат 2025 г. в постепенно намаляване на лихвените проценти, за да овладеят инфлацията, без това да доведе до рязък ръст на безработицата - т.нар. „меко приземяване“. Сега обаче прогнозите сочат, че митата върху широка гама стоки и материали ще доведат до поскъпване, като същевременно ограничават инвестициите, потребителското доверие и икономическия растеж, поне в краткосрочен план, обобщава The Wall Street Journal.

„Вече имаме инфлация, която идва от външен източник, а преди това основната инфлационна картина беше 2,5%, 2% растеж и 4% безработица“, заяви председателят на Федералния резерв Джером Пауъл в сряда.

Официалните прогнози на представителите на Фед сочат по-слаб растеж, по-висока безработица и по-висока инфлация в сравнение с очакваното през декември. Освен това почти всички смятат, че ако прогнозите им се окажат неточни, то вероятната грешка ще бъде в посока на още по-слаб растеж, по-висока безработица и по-упорита инфлация.

Комбинацията от слаб растеж и нарастващи цени, известна като стагфлация, може да затрудни Фед в намаляването на лихвените проценти тази година, за да предотврати икономическо забавяне.

„Наблюдаваме наченки на стагфлация“, коментира пред WSJ Джей Брайсън, главен икономист на Wells Fargo. „Казвам ‘стагфлация’ с малка буква ‘с’, не с главна. Онези от нас, които помнят края на 70-те и началото на 80-те, знаят, че сегашната ситуация не е като тогавашната.“

Инвеститорите рязко намаляват вложенията си в американски акции, показва проучване на BofA

Биковете на Уолстрийт от началото на 2025 г. завършват зимата като мечки

Фондовите пазари все пак реагираха положително, тъй като повечето представители на Фед запазиха прогнозите си за две намаления на лихвените проценти тази година - същите, каквито бяха през декември. Пауъл допусна, макар и без категоричност, че „причинената от митата инфлация“ може да не наложи значителна промяна в стратегията на Фед.

Dow Jones Industrial Average и S&P 500 спечелиха съответно 0,9% и 1,1%, a технологичният Nasdaq Composite добави 1,4%.

В официалното си изявление Фед след задържането на лихвите на настоящото им ниво Фед каза, че „икономическата активност продължава да се разширява със стабилни темпове“, но добави, че „несигурността около икономическите перспективи се е увеличила“.

Междувременно в сряда вечерта президентът Тръмп изрази желание за по-ниски разходи по заемите. „Фед ще бъде в МНОГО по-добра позиция, ако НАМАЛИ ЛИХВИТЕ, тъй като митата на САЩ започват плавно да се интегрират в икономиката. Направете правилното нещо“, написа той в своята социална мрежа.

Американският пазар на акции падна в сряда, след като данните за инфлацията се оказаха по-горещи от очакваното и повдигнаха въпроси относно перспективите за лихвените проценти през тази година

Фед остава ястребов за лихвите, каза Пауъл. Тръмп продължава да иска „Rock and Roll“ разхлабване

Несигурност около лихвената политика

Има признаци, че очакванията за понижаване на лихвите в краткосрочен план отслабват - нещо, което инвеститорите не осъзнават напълно, отбелязва WSJ. Броят на официалните лица, които предвиждат по-малко намаления на лихвите спрямо прогнозите от декември, се увеличава. Пауъл призна, че в тази „силно несигурна среда“ някои от тях предпочитат да не правят резки промени в прогнозите си. „Има ниво на инерция, при което просто си казваш: може би ще остана на текущата позиция“, заяви той

Това заяви номинираният от Тръмп за министър на финансите Скот Бесънт

Председателят на Фед Джером Пауъл може да остане на поста до края на мандата си

Поуките от миналото

Когато Фед е изправен пред трудни решения, той вероятно ще се ръководи от два ключови епизода от последните години, които дават противоположни уроци.

През 2019 г., когато Тръмп повишаваше митата срещу Китай, Федералният резерв прецени, че спадът в бизнес доверието и инвестициите ще надмине инфлационния ефект от по-високите цени на вносните стоки. Тъй като инфлацията тогава оставаше под целевото ниво от 2%, Фед възприе тарифните поскъпвания като еднократен ефект и намали лихвените проценти.

През 2021 г., когато икономиката се възстановяваше след пандемията, инфлацията рязко се увеличи. Фед тогава смяташе, че натискът върху разходите, породен от проблеми с предлагането, ще се реши бързо -така наречената „преходна инфлация“. В крайна сметка обаче институцията беше принудена да направи рязък завой и започна най-бързото покачване на лихвите от четири десетилетия, за да овладее инфлацията, достигнала 40-годишен връх.

В сряда Пауъл допусна, че и в случая с „тарифната инфлация“ може да се окаже валидна концепцията за „преходност“.

„Ситуацията обаче е различна“, подчерта той. „Все още не сме постигнали пълна ценова стабилност и трябва да имаме това предвид.“

Световният икономически растеж ще се забави – от 3,2% през миналата година до 3,1% през 2025 г. и 3% през 2026 г. В същото време инфлацията ще остане по-упорита от очакваното, посочва базираната в Париж организация

Търговската война застрашава глобалната икономика, предупреждава ОИСР

Как Фед трябва да реагира на негативни шокове в предлагането?

Основният въпрос сега е как централната банка на САЩ трябва да реагира на негативен шок в предлагането - например рязко покачване на цените на петрола. Подобни шокове ограничават способността на икономиката да произвежда стоки и услуги. Те водят до рязко поскъпване за някои производители, но в същото време понижават реалните доходи, което натежава върху икономическия растеж.

Стандартната икономическа теория гласи, че ако тези шокове водят само до еднократно покачване на цените, централните банки трябва да ги „пренебрегнат“ - т.е. да не променят политиката си заради тях.

На практика обаче това не е толкова лесно. „Икономиката е много по-сложна, с множество малки обратни връзки“, казва пред WSJ Доналд Коун, бивш заместник-председател на Фед. „Трябва да се определи каква част от шока е временна и колко може да се засили от вторичните ефекти - a това не е проста задача.“

Освен това Фед се опасява, че след пандемията бизнесът и потребителите са станали по-толерантни към по-висока инфлация. Очакванията за бъдещата инфлация са от съществено значение, защото могат да се самоизпълнят.

Това показва новият доклад на Американската търговска камара към ЕС AmCham

Тарифната битка между САЩ и Европа застрашава бизнес за 9,5 трилиона долара годишно

Ще сгреши ли Фед отново?

Една разлика със ситуацията през 2021 г. е, че тогава Фед трябваше бързо да увеличи лихвите, за да спре прекомерния стимул за икономиката. Днес централните банкери смятат, че настоящите лихвени нива вече са достатъчно високи, за да забавят растежа.

„Фед вероятно ще сгреши в другата посока -като компенсация за грешките от 2021 г.“, коментира пред WSJ Ед Ал-Хусайни, стратег в Columbia Threadneedle.

Лорета Местър, бивш ръководител на Фед в Кливланд, обаче защитaва този подход: „В такава среда може би точно това ще се наложи да направим.“