Планът за набиране на до 40 млрд. евро за нова военна помощ за Украйна, разработен от европейския топ дипломат Кая Калас, не получи политическа подкрепа по време на срещата на върха на лидерите в четвъртък.

Реакцията беше толкова хладна, че някои дипломати обявиха проекта за „мъртъв“.

В заключенията на срещата, посветени на Украйна, одобрени като „извлечение“ от 26 държави, надделявайки над ветото на Унгария, планът „Калас“ беше споменат само мимоходом, отбелязва в анализ Euronews.

„Европейският съвет припомня инициативите за засилване на военната подкрепа на ЕС за Украйна, по-специално тази на върховния представител за координиране на засилената подкрепа от държавите членки и други участващи държави, на доброволна основа“, гласи текстът.

Заключенията дори не включваха това, което Кая Калас определи като най-реалистичния елемент от своя проект: 5 млрд. евро за 2 млн. боеприпаси в краткосрочен план. Дипломатът разчиташе на коалиция от желаещи държави да предоставят до 40 млрд. евро военна помощ, припомня Politico.

„Смятам, че е важно да имаме осезаем резултат“, заяви Кая Калас, докато си проправяше път към срещата на върха и се сблъскваше с въпроси относно своя проект.

„Ако не сме в състояние да вземем решение точно сега за цялата година, нека да вземем решение в краткосрочен план, какви са неотложните нужди, които Украйна има по отношение на боеприпасите в момента.“

Президентът Володимир Зеленски отправи същата молба във виртуална реч към лидерите в залата.

„Нуждаем се от средства за артилерийски снаряди и наистина бихме оценили подкрепата на Европа с поне пет милиарда евро възможно най-скоро“, каза той.

Но нито Калас, нито Зеленски повлияха на лидерите: целта от 2 милиона боеприпаса или, алтернативно, 5 милиарда евро, не беше вписана никъде.

Още в сряда посланиците на Франция, Италия и Словакия нанесоха удар, подчертавайки, че планът трябва да призовава страните да допринасят само на „доброволна основа“, като начин се намалява натискът за участие.

В дните преди това дипломатите изразиха опасения във връзка с план, който някои определиха като добронамерен, но прибързан. По-специално, Калас предложи „частта“ от военните вноски да е „в съответствие“ с „икономическата тежест“ на всяка страна, като се използва брутният национален доход като основен показател, за да се гарантира справедливо разпределение.

Този модел срещна съпротива от големи държави като Франция и Италия, от които се очакваше да предложат значителни вноски.

Същевременно други повдигнаха въпроси как ще бъдат взети предвид националните ангажименти, като например споменатите от Антониу Коща 15 млрд. евро, и колко държави извън ЕС, като Обединеното кралство и Норвегия, ще бъдат добавени към общото задължение.

Правителствата настояваха и за отговори как планът включва 18-те милиарда евро, които ЕС ще предостави на Киев като част от извънреден заем, подкрепен от извънредните печалби от замразените активи на Русия. (Заемът е споменат в заключенията.)

Съществува допълнителен въпрос доколко ефективна може да бъде инициативата на практика, ако от началото си тя е изградена като доброволна схема, за да заобиколи ветото на Унгария.

Запитан за коментар по отхвърлянето на плана „Калас“, председателят на Европейския съвет Антониу Коща опита да избегне въпроса, като посочи, че държавите вече са обещали 15 млрд. евро допълнителна подкрепа за Украйна, а през следващите седмици се очакват нови ангажименти в резултат на пакета за превъоръжаване на ЕК.

„Продължаваме да проучваме начини за увеличаване на подкрепата ни за Украйна“, отбеляза той, като допълни: „Ще продължим да действаме непоколебимо до края на войната. И след това ще подкрепяме Украйна с гаранции за мир. И най-важното - в интеграцията в ЕС.“

Проблемът обаче не е само, че някои държави просто не искат да дават повече средства за Украйна, споменавайки за бюджетни проблеми, или че други предпочитат да предоставят помощта си на двустранна основа.

Преди да представи плана си и да поиска от държавите да предоставят повече пари, Калас не се е консултирала надлежно с тях, допълва Politico. „Тя все още се държи като министър-председател, не е осъзнала, че сега има друга работа“, коментира централноевропейски дипломат пред изданието.

Друга основна грешка е, че не е осигурила подкрепата на ключови държави като Франция, както и на високопоставени служители като Бьорн Зайберт, влиятелният съветник на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, твърдят трима дипломати от ЕС.

В края на срещата на върха съвместното изявление, в което се потвърждава „постоянната и непоколебима подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, и се обещава „да продължи предоставянето на редовна и предвидима финансова подкрепа“, беше подписано от 26 държави.

Единственото изключение дойде от унгарския премиер Виктор Орбан.

Усилията за подпомагане на Украйна продължават и през следващата седмица.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че „коалиция от желаещи страни“ ще проведе среща на върха за Украйна следващия четвъртък в Париж, на която ще присъства и президентът на страната Зеленски.