Европейският съюз трябва да увеличи разходите си за отбрана, за да се „подготви за най-лошото“ и да бъде в състояние да се защитава „сам, ако се наложи“ срещу войнстваща Русия. За това призова в сряда първият дипломат на ЕС Кая Калас.

„Много от нашите национални разузнавателни агенции ни дават информация, че Москва може да изпита готовността на ЕС да се защитава сам след три до пет години“, предупреди тя пред аудиторията на годишната конференция на Европейската агенция по отбрана в Брюксел.

По думите ѝ за три месеца Русия може да произведе повече оръжия и боеприпаси, отколкото 27-те страни от блока за 12 месеца.

„Президентът Тръмп е прав, като казва, че не харчим достатъчно“, добави Калас, цитирана от Euronews.

През следващото десетилетие ЕС ще се нуждае от поне 500 млрд. евро, за да остане конкурентоспособен в областта на отбраната, а досега в дългосрочния бюджет на блока за периода 2021-2027 г. за отбрана и сигурност са заделени едва около 13 млрд. евро (което представлява 1,2% от общия бюджет).

Според генералният секретар на НАТО ако разходите за отбрана не се увеличат, европейците трябва „да тръгнат на курсове по руски език или да отидат в Нова Зеландия“

Отбрана вместо социална политика? Европа преминава във военен режим

ЕС традиционно отделя около 1% от БВП на блока (1,2 трилиона евро) за финансиране на политически приоритети, вариращи от селското стопанство до социално-икономическото сближаване между най-бедните и най-богатите региони в рамките на дългосрочния бюджет. Такъв предстои да бъде договорен отново през лятото на 2025 г. за седемгодишния период, започващ през 2028 г. В него отбраната се очаква да бъде ключов приоритет.

„Нуждаем се от инвестиции от държавите членки и частния сектор, но също така и от общия европейски бюджет. Трябва да изразходваме повече от 1%“, смята първият дипломат на ЕС.

Миналата година държавите членки заедно са изразходвали средно 1,9% от БВП за отбрана. Русия, от друга страна, е изразходвала 9%.

Наскоро Литва обяви, че от 2026 г. ще увеличи разходите си за отбрана до 5-6 % от БВП поради заплахата от руска агресия в региона, но някои големи икономики като Италия и Испания все още не достигат целта на НАТО от 2%.

Европейският комисар по промишлеността предлага заделянето на 100 млрд. евро за проекти в сферата

ЕС привежда отбранителната си индустрия в режим на „военна икономика“

„Отбраната е висококвалифицирана, високоинтензивна индустрия, която изисква пари, хора и време. Ние разполагаме с пари и хора, но не разполагаме с време. Украйна ни печели време“, твърди Калас. „Не се нуждаем от европейска армия. Нуждаем се от 27 европейски армии, които са способни ефективно да работят заедно, за да възпират нашите съперници и да защитават Европа, за предпочитане с нашите съюзници и партньори, но и самостоятелно, ако е необходимо“.

По подобен начин президентът на Франция Еманюел Макрон призова в понеделник Европа да се „събуди“ и да увеличи разходите си за отбрана, за да намали зависимостта си от САЩ по отношение на сигурността.

„Какво ще правим в Европа утре, ако нашият американски съюзник изтегли военните си кораби от Средиземно море?“, попита той аудитория от френски военнослужещи в Командването за цифрова и кибер поддръжка на армията в Западна Франция. „Ако те изнесат изтребителите си от Атлантическия в Тихия океан?“

Първият дипломат на ЕС повтори и думите на ръководителя на трансатлантическия алианс Марк Рюте, който през декември заяви, че европейските граждани ще трябва да направят жертви като намаляване на пенсиите, парите за здравеопазване и системите за социална сигурност, за да платят за увеличените разходи за отбрана и да гарантират дългосрочната стабилност в Европа. Генералният секретар на НАТО призна, че макар да няма непосредствена заплаха за съюзниците, опасността се движи „с пълна скорост“ към трансатлантическия съюз.

„Ние не сме във война, но със сигурност не сме и в мир“, каза той.

В Европа се наблюдава драстично увеличение на бюджетите за отбрана, което предвещава пренасищане с договори за производителите на оръжие

Идва ли „златна ера“ за европейската военна индустрия?

Новоназначеният европейски комисар по въпросите на отбраната и космическото пространство Андриус Кубилюс също смята, че колективният подход може да има голямо значение за готовността на Европа за военни и хибридни заплахи.

„Вече не можем да си позволим фрагментирания подход. Нуждаем се от истински подход на големия взрив, за да увеличим производството и придобиването на отбранителни продукти“, коментира бившият министър-председател на Литва.

Кубилюс подчертава и необходимостта от оперативно съвместими оръжейни системи, съвкупно търсене за отбранителната промишленост и повече проекти от общ европейски интерес, като например щита за противовъздушна отбрана, киберщита и инициативата за северните и източните граници.

„Посланието на ЕС към САЩ е ясно. Трябва да направим повече за собствената си отбрана и да поемем справедлив дял от отговорността за сигурността на Европа“, обобщи, от своя страна, Калас.