Голяма част от Европа е разтревожена от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, но нищо не подсказва, че производителите на оръжие на континента очакват криза.

На Стария континент се наблюдава драстично увеличение на бюджетите за отбрана, което се дължи както на дългогодишния натиск от страна на Вашингтон, така и на реакцията на самите държави на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Всичко предвещава пренасищане с военни договори за производителите на оръжие в Европа, както и в САЩ, Южна Корея и други страни.

Това обяснява и защо индустрията е сравнително спокойна за Тръмп.

Ако той изтегли САЩ от НАТО и остави Европа да се справя сама, континентът ще трябва да разчита на собствените си оръжейни компании, което ще им донесе вълна от договори. Но дори и новият президент да не направи нещо толкова радикално, огромният мащаб на новите разходи за отбрана - Европейската комисия изчислява, че членовете на блока ще трябва да похарчат 500 млрд. евро през следващото десетилетие - все пак означава, че ще има много пари на разположение на европейските отбранителни компании.

Въпреки това, ранният победител в изграждането на европейската отбрана вероятно ще бъде САЩ.

„Европейската отбранителна индустрия не може да покрие всичко, особено след десетилетия на недостатъчни инвестиции, които сериозно подкопаха отбранителния промишлен капацитет на Европа“, коментира пред POLITICO Ян Пие, генерален секретар на базираното в Брюксел лоби на отбранителната индустрия ASD. „Тази тенденция трябва да се обърне. Купуването на неевропейски продукти в крайна сметка означава, че европейската индустрия ще продължи да се бори за възвръщаемост на инвестициите си и с времето ще загуби технологичното си ноу-хау и свързаните с него умения.“

По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) приблизително 55% от вноса на оръжия в Европа от 2019 до 2023 г. е от Америка, което е рязко увеличение спрямо 35% през предходните пет години.

„Що се отнася до доставките, действителният обем на оръжията, прехвърлени от САЩ на европейските държави, се планира да се увеличи значително през следващите години“, добавя Питер Веземан, старши изследовател в SIPRI, като добавя, че тези сделки „нямат нищо общо с Тръмп“, а по-скоро със ситуацията след нахлуването на Русия в Украйна.

Компаниите с дейност в отбраната обикновено биват изключвани от портфейли, съставени според екологични, социални и управленски фактори, но през последните месеци мениджърите на ESG фондове изглежда се чувстват все по-комфортно с тях

Акции от отбранителния сектор в ESG портфейл? Голямата (и противоречива) промяна изглежда е в ход

Тази тенденция може да се промени още повече в полза на Америка, ако държавите се опитат да си спечелят благоволението на Тръмп, като сключат повече договори с американски компании.

„Не знаем много за намеренията на Тръмп, но не бих се изненадал, ако страните, особено на изток, купуват все повече американски неща“, казва европейски дипломат.

Съмненията обаче остават - най-вече по отношение на това как ще действа републиканецът.

„Възпирането е игра на ума, а не на оръжията“, смята Кристиан Мьолинг, който следи поръчките в областта на отбраната за Bertelsmann Foundation. „Поставям под съмнение основополагащото предположение, че можеш да си купиш американско лидерство чрез оръжейни сделки“.

Засега американските компании се справят добре, продавайки изтребители Lockheed Martin F-35A Lightning II, хеликоптери AH-64 Apache, система за противовъздушна отбрана Patriot, танкове Abrams и други на страни от целия континент. Но държавите от ЕС, които модернизират армиите си, като Полша и Румъния, също така се снабдяват от европейски производители на оръжие и това едва ли ще приключи скоро, независимо от действията на Тръмп.

Миналата година Полша е похарчила 1,5 млрд. евро за хиляди безоткатни пушки Carl Gustaf M4 и стотици хиляди боеприпаси от Швеция, а през 2023 г. закупи самолети за ранно предупреждение и контрол Saab 340. Варшава обмисля и закупуването на Eurofighter Typhoon, произведени от консорциум на Airbus, BAE Systems и Leonardo, в рамките на продължаващата модернизация на военновъздушните си сили.

Според генералният секретар на НАТО ако разходите за отбрана не се увеличат, европейците трябва „да тръгнат на курсове по руски език или да отидат в Нова Зеландия“

Отбрана вместо социална политика? Европа преминава във военен режим

Румъния купува от Франция ракети за противовъздушна отбрана Mistral 3.

Други европейски държави показват подобни модели. Около 15 от тях са напът да закупят F-35A, но Eurofighter Typhoon очаква нови продажби в Германия, Италия и Испания. SAAB също продължава да налага своя изтребител JAS 39 Gripen, като миналата година продаде четири на Унгария.

Първият сигнал от Тръмп е, че той иска разходите за отбрана да се увеличат рязко. От 32-те членки на НАТО 24 понастоящем изпълняват целта на алианса да изразходват поне 2% от БВП за отбрана, а Тръмп настоява тази стойност да се повиши до 5% - стойност, която в момента е близка до тази на Полша, а Литва е обещала да я постигне в бъдеще.

Дори ако НАТО не успее да постигне тази цел, ясно е, че бюджетите за отбрана, както и оръжейните договори, ще продължат да се увеличават.

„Натискът, който Тръмп създава в момента, е добър за Европа“, смята главният изпълнителен директор на Rheinmetall Армин Папергер.

Не можем да се справим сами

Въпреки че европейските компании ще се справят добре, има ограничения за това каква част от тези увеличени разходи ще могат да поемат. Представителите на отбранителния сектор настояват, че Европа се нуждае от американската отбранителна индустрия повече от всякога. Те признават, че военнопромишленият комплекс на САЩ доставя много оборудване, с което Европа не може да се сравнява благодарение на мащаба на своите оръжейни компании.

В речта си пред Европейския парламент по-рано този месец генералният секретар на НАТО Марк Рюте настоя за по-бърз внос на американско оръжие.

„Това беше моят аргумент с Тръмп, да отворим американския отбранителен пазар“, каза Рюте пред депутатите за разговорите си с новия президент. „Защото ако искате да купите нещо от САЩ, трябва да минете през Конгреса, Белия дом, Министерството на отбраната, Пентагона и т.н., преди да можете да се сдобиете с него“.

Нов консорциум ще обедини двата отбранителни гиганта и SpaceX на Илон Мъск в опит да получат по-голям дял от бюджета за отбрана

Отбрана 2.0: Palantir и Anduril трансформират военната индустрия на САЩ

Но европейските столици също искат да гарантират, че част от тези допълнителни пари ще отидат в местни компании. За да подкрепи европейското производство, в миналогодишния си доклад за състоянието на икономическата конкурентоспособност на ЕС бившият италиански премиер Марио Драги призова членовете на ЕС да обединят търсенето и да увеличат дела на съвместните поръчки в областта на отбраната.

„С нарастването на разходите за отбрана на ЕС консолидирането на отбранителната промишленост, интеграцията и технологичните иновации следва да бъдат подкрепени от засилени европейски принципи на предпочитание при възлагането на обществени поръчки, като се гарантира, че минимален дял от това нарастващо търсене се концентрира в европейски компании, а не изтича в чужбина“, написа Драги.

Това е идея, подкрепена от шведския министър-председател Улф Кристерсон.

„Колкото повече изграждаме обща Европа с общи обществени поръчки с общи стандарти, толкова по-лесно ще бъде да се постигне голям мащаб“, казва той пред POLITICO.

Въпреки мащаба на някои американски компании, Европа все още има тежки играчи. От две съперничещи си програми за разработване на изтребители от шесто поколение до френско-германски проект за нов танк, програма за разработване на нови морски корвети, френско-италианската система за противовъздушна отбрана SAMP/T и милиардите, които се изливат в разработването на безпилотни самолети - европейските компании очакват да продължат да печелят големи договори, докато континентът се възстановява.

„Наоколо се въртят толкова много пари“, заяви Рюте пред Европейския парламент. „Бъдете добри бизнесмени. Не изоставайте от южнокорейците“.