Реципрочните мита на Тръмп влизат в сила следващата седмица. Чакат ги 4 големи препятствия
Възможно е американската администрация да надценява влиянието си върху много от търговските си партньори и да преувеличава колко ниски са всъщност митата на САЩ
&format=webp)
Администрацията на Доналд Тръмп обеща, че страните по света ще бъдат изправени пред нови реципрочни мита от САЩ от 2 април, като президентът често повтаря фразата „Както те ни таксуват, така и ние ще ги таксуваме“.
Подобна реторика представя САЩ като налагащи уникално ниски тарифи върху вносните стоки в продължение на много години. Министърът на търговията Хауърд Лътник каза пред Fox Business Network по-рано този месец, че „е абсолютно точно“ да се каже, че Америка има най-ниските тарифи в света.
В същото време обаче някои експерти в областта на глобалната търговия имат големи съмнения относно плана на администрацията да наложи широко разпространени тарифи на страните като отговор на митата върху стоки от САЩ, както и относно реториката в подкрепа на подобен ход, пише MarketWatch.
Според тези експерти тарифните ставки и нетарифните бариери на САЩ всъщност не са на най-ниските нива в сравнение с всички други страни. Те смятат също така, че администрацията на Тръмп може да няма толкова голямо влияние в търговските преговори, колкото си мисли. Според други коментари тарифите няма да върнат производството в САЩ до очакваната степен и служителите на администрацията действат твърде бързо по сложен въпрос.
MarketWatch посочва четири големи пречки, които според икономисти и търговски експерти могат да възпрепятстват тарифния план на Тръмп.
1. Няма „голяма пропаст“ между САЩ и другите
Тръмп преувеличава колко несправедлива или небалансирана е сегашната система от тарифи, според Дженифър Хилман, професор по право в университета в Джорджтаун, чиято работа е фокусирана върху търговията.
Хилман, бивш главен съветник на Службата на американското търговско представителство по време на администрацията на Клинтън, изтъква данни, според които средно претеглената спрямо търговията тарифна ставка на САЩ е 2,2%.
"Има много страни, които са под Съединените щати. Например средно претегленото спрямо търговията мито на Китай е само 3%, което прави погрешно твърдението, че има "голяма пропаст" между САЩ и ключовите им търговски партньори“, коментира Хилман по време на скорошно събитие на Вашингтонската международна търговска асоциация.
Държавите със средно претеглена спрямо търговията тарифна ставка под нивото на САЩ включват Япония, Швейцария, Тайван, Перу и Сингапур, според данни от 2023 г. на Световната търговска организация.
Въпросният показател, цитиран от Хилман, отчита колко търговия се извършва и дава по-добра картина от данните за стойността на средното мито за това колко защитен може да бъде даден пазар.
Професорът от Джорджтаун е сред критиците, които казват, че Тръмп и съюзниците му подхождат избирателно към данните за митата, като например подчертават как Европейският съюз има по-високи тарифи върху американските автомобили, отколкото САЩ налагат на превозни средства от ЕС. Това, което не се споменава, казват те, е че САЩ налагат по-високи мита върху вносните камиони и SUV моделите, отколкото ЕС.
Скот Линсикъм, вицепрезидент на либертарианския мозъчен тръст Cato Institute, фокусиран върху икономиката и търговията, казва пред MarketWatch: „Имаме протекционизъм в млечните продукти. Имаме 25% мита за камионите. Имаме 40% мита върху обувките. Междувременно много вносни стоки от САЩ имаха мита от 0% преди втория мандат на Тръмп, включително метални изделия, някои хранителни продукти и потребителска електроника. Според Службата на търговското представителство на САЩ половината от всички промишлени стоки влизат в САЩ безмитно.“
Линсикъм също така подчертава, че САЩ имат нетарифни бариери и субсидии, докато развиващите се страни трябва да разчитат повече на митата, защото нямат средства за субсидии или административен капацитет за други търговски мерки. „Нямаме нужда от тарифи за защита на приходите, защото имаме всички други инструменти“, казва той.
MarketWatch цитира служител на Белия дом, според когото администрацията не преувеличава. Той се позовава на графика на Bank of America Global Research, която предполага, че САЩ имат най-ниското ниво на тарифи и нетарифни търговски бариери сред страните от Г-20.
Линсикъм обаче критикува данните на BofA за нетарифните бариери на Америка, защото те не включват показатели като антидъмпингови мерки, големи субсидии за местната индустрия и програмите „Купувайте американско“.
2. Белият дом на Тръмп надценява степента на властта си по отношение на търговията
Докато Канада и Мексико са силно зависими от пазара на САЩ, Белият дом на Тръмп надценява степента на властта си над другите си търговски партньори, според Саймън Ивънет, професор по геополитика и стратегия в IMD Business School в Швейцария.
Важно е да се гледа скоростта, с която износът на дадена страна отива към потенциални трети пазари, коментира Ивънет, цитиран от MarketWatch.
„При сегашния темп на растеж на износа си Китай може да замени всички загубени експортни продажби за САЩ за по-малко от три години“, посочва Ивенет. По думите му има 70 държави, които биха могли да заменят всичките си загубени експортни продажби за САЩ за по-малко от 12 месеца. Експертът дава пример с Австралия, която изнася предимно стоки, извлечени от нейните природни ресурси. Ако страната бъде отрязана от пазара на САЩ, тя може да компенсира загубените приходи в рамките на една година благодарение на нарастващите си нива на износ към други нации, предимно азиатски страни.
Междувременно делът на САЩ в световния внос е спаднал до около 13,5% от 19,6% през 2000 г., според доклад на Ивънет. Той показва, че над 100 държави могат да се възстановят напълно от затварянето на американския пазар до 2030 г. В доклада се казва, че пълната загуба на достъп до американския пазар е най-лошият сценарий, но е полезно упражнение да се обмисли тази потенциална ситуация.
Проф. Хилман от Джорджтаун добавя, че има увеличение на регионализацията през последното десетилетие - търговия в рамките на Азия или в рамките на Европа, например - така че редица страни не са толкова зависими от пазара на САЩ, колкото са били. Според други изследователи САЩ през 2023 г. са поели около 15% от износа на Китай, спад от 21% през 2000 г.
САЩ имат известна власт над търговските си партньори, но Тръмп преувеличава степента ѝ, казва още Хилман. Тя добавя, че други страни ще се изправят пред „много болезнен период“, ако загубят на американския пазар, но това също ще бъде болезнено за САЩ, които ще бъдат ударени с ответни мерки.
„Тези страни имат достатъчно доверие в собствените си икономики и в способността си да ги диверсифицират, така че са готови да предприемат ответни действия срещу САЩ“, казва Хилман пред MarketWatch.
3. Колко високи трябва да бъдат тарифите, за да се насърчи решорингът?
Тръмп и други служители на администрацията често подчертават, че основна цел на новите мита на САЩ е да се стимулира американското производство на автомобили, метални изделия и други стоки и по този начин да се увеличи броят на работните места във фабриките.
Преди реципрочните мита да влязат в сила на 2 април администрацията въведе 25% мита върху някои категории канадски и мексикански внос и целия внос на стомана и алуминий. На този фон е лесно да си представим, че нивото от 25% може да се използва отново при реципрочните тарифи. Но може ли това да предизвика възстановяване на производството?
Финансов коментатор казва пред MarketWatch, че тарифа от 25% не е достатъчно висока, за да направи веригите за доставки на корпорациите несъстоятелни и че администрацията на Тръмп всъщност ще трябва да наложи данъци върху вноса от може би 100% до 200%, както и да предложи големи държавни субсидии, за да накара компаниите да пренасочат производството си.
Линсикъм от Cato Institute казва, че това зависи от продукта и че 25% налози могат да доведат до повече местно производство в автомобилния сектор, както се случи с камионите и SUV. Но той е съгласен, че 25% тарифи няма да се отразят за голяма част от производството с по-ниска стойност. „За сегменти като текстил и облекло няма шанс“, посочва той.
Американските компании биха могли да продължат да внасят някои материали, които са необходими компоненти на сложни продукти, дори и с тарифа от 25%, казва проф. Хилман. В такива случаи често отнема време да се намери заместител, така че компаниите биха платили митото и потенциално биха увеличили цените си. В крайна сметка ситуацията варира в зависимост от продукта.
4. Твърде бързо ли действа екипът на Тръмп?
Линсикъм предупреждава, че екипът на Тръмп се движи твърде бързо с реципрочните мита. Според него може да са нужни години, за да се проучи широка гама от стоки и да се измислят реципрочни мита, които да се справят с тарифните и нетарифните бариери, установени от САЩ и всеки от техните търговски партньори.
Проф. Хилман изразява подобни опасения, като казва, че предстоящият търговски ход изглежда „невероятно труден“, ако трябва да бъде направен по точния начин. Въпреки че като цяло е скептична, тя казва, че администрацията на Тръмп е „донякъде на прав път“, тъй като има „известна нужда да се актуализират тарифните графици и да се въведе известна мярка за ребалансиране обратно в системата.
Министърът на финансите на СЩ Скот Бесънт твърди, че реципрочните мита ще бъдат „печеливши за всички“, защото ще доведат или до премахване на митата от други страни, или до по-големи приходи от мита за правителството на САЩ.
Кевин Хасет, директор на Националния икономически съвет на Тръмп, предполага, че екипът на Тръмп не е толкова загрижен за над стоте държави, които имат минимални търговски бариери, и че вместо това е фокусиран върху около 10-15 страни, които представляват по-голямата част от търговския дефицит на САЩ.
В интервю за Fox Business миналата сряда Хасет обеща да има повече яснота за реципрочните мита на 2 април.