Може ли арестуваният Имамоглу да стане следващият президент на Турция?
1,6 милиона членове на партията CHP и общо около 15 милиона души подкрепиша кандидатурата на арестуваният бивш кмет на Истанбул

Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу беше задържан в ранните часове на миналата сряда по време на обиск в дома му в рамките на разследване за предполагаема корупция и връзки с терористична група. До неделя той беше официално арестуван и изпратен в затвора „Мармара“, след като беше задържан по искане на прокуратурата.
Искането за арест в рамките на разследването за тероризъм е било отхвърлено, тъй като вече е била издадена заповед за такъв по обвинения в корупция, разкрива адвокатът му Фикрет Илкиз пред Euronews.
Междувременно, сутринта след ареста на Имамоглу, неговата Републиканска народна партия (CHP) проведе първични избори, за да определи кандидата си за президентските избори през 2028 г. Имамоглу, който влезе в тях като единствен кандидат, беше избран с огромна подкрепа от членовете на лявоцентристката партия.
С решение, взето през февруари, в първичните избори на партията можеха да гласуват само членове на CHP, но след като Имамоглу беше задържан в сряда, организацията обяви, че всички граждани могат да участват във вота „с цел солидарност“. В резултат на това гласуване председателят на CHP Йозгюр Йозгел обяви, че до урните са отишли 1,6 милиона членове на партията, а Имамоглу е получил общо около 15 милиона гласа заедно с подадените бюлетини за „солидарност“.
Пречка ли е арестът за президентския пост?
Въпреки ареста му, в момента няма пречка Имамоглу да се кандидатира за президент и да бъде избран. Според конституцията, за да стане кандидат за президент и да бъде избран, човек трябва да има висше образование, да не е осъждан за престъпление и да е на възраст над 40 години. По друг начин казано, арестът на Имамоглу не представлява пречка, тъй като според закона няма окончателно съдебно решение.
Адвокатът на доскорошния градоначалник на Истанбул посочва пред Euronews, че той и неговият правен екип очакват да бъде изготвен обвинителен акт и да бъде подаден иск в рамките на разследването срещу него, но не могат да прогнозират колко време ще отнеме това. Имамоглу няма да може да се кандидатира за поста, ако бъде осъден по всички обвинения срещу него и му бъде наложена политическа забрана.
Въпреки че Имамоглу участва в първичните избори и е избран за кандидат, това не носи статут на официална кандидатура. За такава, след като Висшият избирателен съвет (YSK) обяви календара на изборите, той трябва да бъде издигнат от групата на CHP в Народното събрание на страната. В края на този процес Имамоглу може официално да стане кандидат за президент на CHP, при условие че отговаря на условията, изисквани за кандидатура, и не е осъден за криминално престъпление към датата на номиниране.
Отнемането на университетската му диплома ще попречи ли на кандидатурата му?
Имамоглу, който е завършил факултета по бизнес администрация в Истанбулския университет, подаде заявление за участие в предварителните избори на CHP на 21 февруари. Според конституцията, за да стане кандидат за президент и да бъде избран, човек трябва да има университетска диплома.
Миналия вторник Истанбулският университет реши да анулира дипломите на 28 завършили студенти, сред които е и той, на основание „отсъствие“ и „очевидна грешка“. Решението на Истанбулския университет обаче не пречи на Екрем Имамоглу да се кандидатира за президент, тъй като той вече го е обжалвал пред Административния съд. Ако съдът подкрепи анулирането, политикът може да обжалва и това решение. Ако обаче дипломата му бъде окончателно отменена в края на този процес след обжалването, Имамоглу може да загуби квалификацията си на кандидат за президент.
Юридическият екип на бившият градоначалник обяви, че ще бъде подадена жалба до Конституционния съд и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу отнемането на дипломата поради нарушаване на правата. Ако изборите се проведат по време на съдебния процес и Имамоглу подаде заявка за участие, крайното решение трябва да бъде взето от YSK.
Историята на издаването на дипломата
Предполагаемите „нередности“ с дипломата на Имамоглу са свързани с прехвърлянето му от факултета по бизнес администрация на Американският университет в Гирне (GAU) в Северен Кипър, където е учил между 1988 и 1990 г., в същия факултет на Истанбулския университет през 1990 г.
По искане на Главната прокуратура на Истанбул във връзка с тези твърдения Съветът за висше образование (YÖK) изготвя доклад за разследване на ректората на Истанбулския университет и Имамоглу. В доклада се посочва, че той е отговарял на необходимите условия към периода на преместването му. В резултат на оценките обаче е установено, че процедурите по приемане на прехвърлянето, извършени от Истанбулския университет, не са били проведени в съответствие с решенията и процедурите на YÖK.
Проф. д-р Адем Сьозуер, адвокат от правния екип на Имамоглу, посочва, че той е бил приет в Истанбулския университет през септември 1990 г., като е изпълнил обявените условия за прехвърляне. През ноември 1991 г., 14 месеца след прехвърлянето, обаче Съветът за висше образование решава, че Американският университет в Гирне не може да бъде признат. В резултат на това дипломата на Имамоглу е отнета.
Арестът и протестите
В изявлението, направено от Главната прокуратура на Истанбул, „заподозреният Екрем Имамоглу е обвинен в създаване и ръководене на престъпна организация, вземане на подкупи и изнудване“.
След приключването на процедурите по изявлението на Имамоглу в сградата на съда с него са арестувани още 91 заподозрени. Сред тях са съветниците му д-р Бугра Гьокче, председател на Истанбулската агенция за планиране (İPA), и Тунджай Йълмаз, генерален мениджър на İmamoğlu Construction.
Междувременно протестите, които започнаха в Истанбул след задържането на градоначалника в сряда, се разпространиха в цялата страна. В същия ден, в който той беше задържан, губернаторството на Истанбул издаде четиридневна забрана за протести.
Освен в Истанбул, най-големите протести бяха организирани в Измир и в столицата Анкара. Губернаторствата в двата града също издадоха забрана.
Като част от тези ограничения беше блокиран и достъпът до социалните медии.