Непостоянната политика на президента на САЩ Доналд Тръмп даде на Европа неочакван стимул за действие, но всякаква „еврофория“ относно шансовете на региона да превърне този момент в по-дълготрайно съживяване може да се окаже преждевременна.

Заплахите на американския президент относно митата и поставянето под въпрос на бъдещата роля на Америка в областта на сигурността на Стария континент предизвикаха енергичен отговор. Най-ясният символ на това са може би плановете на Германия да похарчи стотици милиарди евро за отбрана и инфраструктура.

Някои европейски компании стават по-оптимистични по отношение на продажбите, а прогнозите за растежа на икономиката на еврозоната бяха повишени. Еврото поскъпна, а инвеститорите се отказват от американските акции заради отдавна пренебрегваните им европейски колеги.

И все пак, въпреки че вече се чуват призиви „Да направим Европа отново велика“ - заигравка с лозунга MAGA на Тръмп - приливът на оптимизъм игнорира нерешените проблеми на континента. Те включват високите енергийни разходи, фрагментирания вътрешен пазар и надвисналите мита от страна на най-големия ѝ клиент - САЩ.

„Оправдана ли е еврофорията?“, пита пред Reuters Холгер Шмидинг, икономист в германската банка Berenberg, и отговаря: „По-позитивните перспективи за Европа са логични. Но както обикновено, внезапният размах в някои случаи може да се окаже малко пресилен“.

Акциите в еврозоната се повишиха с 12% от встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари, докато американските поевтиняха с 6,7%. Американските потребители и инвеститори също се оказаха много по-песимистично настроени от европейските си колеги. Икономисти, анкетирани от информационната агенция, повишиха прогнозите си за растежа на еврозоната през 2026 г. за първи път от близо една година - от 1,2% на 1,3%.

Макар че това все още е по-малко от прогнозираните 2% за САЩ, в понеделник имаше допълнителни положителни новини, тъй като внимателно наблюдавани данни показаха, че бизнес растежът в еврозоната се разширява с най-бързия си темп от седем месеца насам. Някои европейски служители изтъкват, че широко порицаваната привързаност на региона към правилата изглежда като добродетел в сравнение с непредсказуемото правене на политика на други места.

Марио Драги: Забравете за САЩ - Европа сама си наложи мита

Анджелика Ренкхоф-Муеке от баварската асоциация на металургичната и електротехническата промишленост е още по-ясна по отношение на нарастващите съмнения относно правната сигурност за бизнеса в САЩ.

„Всеки, който още не е там, се замисля дали да отиде“, казва тя.

Търговски риск

Потенциална търговска война със САЩ, започваща с митата, които трябва да влязат в сила на 2 април, е най-големият риск за експортно ориентирана икономика като европейската. Според изчисленията на Европейската централна банка 25-процентно мито върху вноса от Европа ще намали производството на еврозоната с около 0,3 процентни пункта през първата година. Ответните мерки от страна на ЕС биха могли да увеличат щетите до около половин процентен пункт.

Малко вероятно е да има някакъв устойчив ръст на инвестициите в Европа, докато не се разсее мъглата около плановете на Тръмп. Индексите, които измерват несигурността в областта на търговията и по-широката икономическа политика се изстреляха до рекордни стойности.

„Предприятията не са в добра позиция да планират инвестициите си“, казва Атанас Колев, съавтор на един от документите за икономическото съпротивление, създавано от несигурността, пред Reuters.

Със сигурност новооткритата смелост на Европа за харчене може да помогне на региона да се изолира от търговските насрещни ветрове - особено в онези сектори, които се възползват пряко от плановете за разходи на Германия, като отбраната и строителството.

Най-големият производител на боеприпаси в Европа Rheinmetall очаква значителен ръст на продажбите през 2025 г., а производителят на ракети MBDA ще инвестира в италианското си подразделение, за да увеличи производството си в очакване на повече поръчки.

Инфраструктурните компании - от германската Heidelberg Materials и австрийската Strabag до швейцарската Geberit и френската SPIE - очакват германската програма за разходи да има краткосрочно въздействие.

От „Превъоръжена Европа“ до „Готовност 2030“: ЕК ребрандира плана за отбрана

Петер Хюбнер, президент на германската асоциация на строителната индустрия HDB и член на управителния съвет на германското подразделение на Strabag, очаква през тази година да нараснат както поръчките, така и продажбите в неговото подразделение.

„Всяко евро, инвестирано в инфраструктура, увеличава брутния вътрешен продукт два пъти и половина на тази сума“, казва той.

От HDB посочват, че според тях продажбите вероятно ще се увеличат през 2025 г. за първи път от пет години насам. През януари тя прогнозира, че те ще намалеят с 1,4% през тази година.

Ръководителите на други предприятия, включително на закъсалия стоманодобивен сектор, обаче се опасяват, че ще отнеме години, докато средствата навлязат в икономиката, и че няма да успеят да се справят с други неотложни проблеми, най-вече с бюрокрацията и разходите за енергия.

„Парите сами по себе си няма да свършат работа“, казва Щефан Раубер, главен изпълнителен директор на германския производител на стомана Saarstahl.

Клаус Адам, професор в University College London, го подкрепя, като отбелязва, че все още не са предприети никакви мерки за преодоляване на проблемите със свободното движение на работна ръка, капитали и стоки в 32-годишния единен пазар на блока.

„Стабилността и върховенството на закона са хубави неща и хората вероятно ги ценят повече, отколкото в миналото, сега, когато другите станаха нестабилни“, казва той. „Но, разбира се, това е и малко пречка, защото бихме могли да се движим малко по-бързо на някои фронтове“.