Астронавтите на борда на Международната космическа станция (МКС) са измъчвани от постоянни обриви, необичайни алергии и различни инфекции, включително гъбички, простудни заболявания и херпес.

Изследователите смятат, че знаят защо: В орбиталната лаборатория няма достатъчно микроби.

Бактериите, които обикновено се намират в тялото или върху него, пристигат в космоса заедно с човешките си носители, но липсва набор от свободно живеещи микроби, които се срещат на Земята - в почвата и водата. Този вид микробен дисбаланс е свързан с хронични възпалителни заболявания и учените предполагат, че култивирането на разнообразен набор от микроби на МКС - и на евентуалната станция, която ще я замени - би могло да подобри здравето на астронавтите.

„Има голяма разлика между излагането на здравословна почва от градинарството и задушаването в собствената ни мръсотия, което се случва, ако сме в строго затворена среда без постоянно внасяне на здравословни източници на микроби отвън“, казва пред Wall Street Journal Роб Найт, директор на Центъра за иновации в микробиома към Калифорнийския университет в Сан Диего.

Повече от 280 астронавти са посетили МКС през 25-годишната ѝ история. За да разберат по-добре условията, Найт, други изследователи от Калифорнийския университет и Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ работят заедно, за да картографират микробите, живеещи на космическата станция. Те установяват, че тя е по-стерилна от жилищните помещения на Земята, а бактериите, които идентифицират там, са свързани със симптоми, свързани с имунната система.

Profit.bg

Създадена от българин компания започна изследвания на лекарства в Космоса

За да картографират микробите, микробиологът Катлийн Рубинс и други членове на екипажа взимат проби от повече от 700 повърхности на космическата станция и от повече от 60 контролни точки. Повечето от откритите от тях бактерии са такива, които живеят върху хората. Почти няма обаче бактерии, които обикновено се срещат в почвата и водата на Земята.

„Вашата имунна система се нуждае от излагане на широк спектър от полезни микроби от места като почвата, здрави животни и здрави растения“, казва Найт. „Разбирането дали има начин да се бутилират тези здравословни микроби или да се доставят в екосистема в космоса, която астронавтите да могат да поддържат, е много интересна тема за изследване в момента“.

След 286 дни в нулева гравитация, ремонти, научни експерименти и дори гласуване от Космоса, астронавтите Суни Уилямс и Буч Уилмор най-накрая се завръщат на Земята

Как минават девет месеца в Космоса? Историята на Бъч и Суни, които вече са на Земята

Възможно е също така условията на живот на станцията да допринасят за някои от кожните заболявания, според Рубинс:

„На МКС нямаме душове и можем да използваме само малко количество вода за миене. Носим дрехите си в продължение на две седмици подред, защото нямаме начин да перем в космоса“.

Тъй като хората се стремят да изследват отвъд Земята, космическите пътешественици ще трябва да разберат как да насърчават разнообразието от здравословни микроби.

„Вероятно трябва да пренесем малко повече от външната среда вътре“, казва в заключение Рубинс. „Но трябва да направим това безопасно, за да не се стигне до свръхрастеж на гъбички или нещо патогенно“.