Русия изстрелва първия модул за новата си космическа станция до 2027
Множество американски компании също разработват свои комплекси, които трябва да бъдат разположени след спирането на МКС през 2030
Русия представи цялостна пътна карта за изграждането на своята космическа станция и свързаната с нея земна инфраструктура, като първите модули се очаква да бъдат изстреляни до три години.
Ръководството на руската космическа агенция „Роскосмос“ нарича проекта Руска орбитална станция (РОСС), като се очаква първият модул на Х-образния аванпост - изследователски и енергиен възел - да бъде изведен в близка до полярния кръг орбита през 2027 г., съобщи ТАСС. До 2030 г. се планира да бъдат прикачени четирите основни модула, а до 2033 г. трябва да бъдат прикачени два такива със „специално предназначение“. „Роскосмос“ планира да изпрати първите космонавти на станцията през 2028 г. и предполага, че тя ще може да се управлява и без екипаж.
Руската орбитална обслужваща станция ще обикаля на същата височина като Международната космическа станция, около 400 км над Земята, в полярна, слънчевосинхронна орбита. Според „Роскосмос“ маршрутът е особено полезен за наблюдение на цялата повърхност на планетата, а също така осигурява ценна гледка над „стратегически важния Северен морски път“. Прогнозната стойност на проекта е около 7 милиарда долара.
Графикът за изграждане на РОСС зависи и от успеха на тежкотоварната ракета от следващо поколение „Ангара А5“, която от 2014 г. насам има три успешни орбитални изпитания и един частичен провал през 2021 г.
Русия също така смята да възседне вълната на изкуствения интелект в този си космически проект.
„Изкуственият интелект е бързо развиваща се технология“, коментира Владимир Кожевников, главен конструктор на РОСС. „Ще използваме неговата поддръжка, но основно ще разичтаме на нашите мозъци, разбира се.“
Друг главен конструктор, Владимир Соловьов от компанията за космически ракети „Енергия“, смята, че ROSS ще има „необичайни“ цели, като космическата станция ще дава насоки на флотилия от спътници.
„Тази флотилия ще лети в близост до станцията, което ще означава съвсем нови задачи за контрола на полетите, тъй като никой досега не се е опитвал да направи това“, казва Соловьов.
Русия е основен член на Международната космическа станция от момента на нейното пускане, заедно с НАСА, Европейската космическа агенция, японската JAXA и Канадската космическа агенция. За новата си станция Москва търси партньорство с Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка, в допълнение към други африкански държави.
Още през 2021 г. „Роскосмос“ сигнализира за намерението си да изгради собствена космическа лаборатория, наследник на космическата станция „Мир“. В средата на 2022 г., след нахлуването в Украйна и засиленото напрежение между Русия и западните държави, „Роскосмос“ обяви, че ще напусне програмата за МКС „след 2024 г.“. По-късно Москва уточни крайната дата на присъствието си до 2028 г.
Въпреки че графикът за напускане на МКС остава неясен, тези заявки сигнализират за намерението на руската космическа агенция да развие собствените си интереси и да се съсредоточи върху сигурността и научното развитие, които според нея са били възпрепятствани заради международните споразумения за МКС.
Очаква се МКС да премине през планирана деорбита през 2030 г.
Кой ще изведе от експлоатация МКС?
В края на юни НАСА избра SpaceX да разработи космическия апарат, който трябва да изведе от експлоатация Международната космическа станция, когато му дойде времето.
Космическата агенция поиска от аерокосмическите компании предложения през март 2023 г., а след това отново през септември същата година. Искането беше за превозно средство „космически влекач“, което може да помогне за безопасното деорбитиране на американските секции на МКС.
На 26 юни агенцията излезе с изявление, в което обяви, че SpaceX е избрана да разработи и достави „американското деорбитално превозно средство“, като договорът е на стойност до 843 млн. долара - тази сума обаче не включва никакви разходи за изстрелване и е само за разработката на превозното средство. То ще отговаря за изхвърлянето на космическата станция от сегашната ѝ орбита „по контролиран начин след края на нейния оперативен живот през 2030“.
Според НАСА деорбитирането на МКС ще помогне да се проправи пътят за планираните търговски космически станции.
„Изборът на американско деорбитално превозно средство за Международната космическа станция ще помогне на НАСА и нейните международни партньори да осигурят безопасен и отговорен преход в ниска околоземна орбита в края на експлоатацията на обекта. Това решение също така подкрепя плановете на НАСА за бъдещи комерсиални дестинации и дава възможност за продължаване на използването на космическото пространство в близост до Земята“, коментира Кен Боуърсокс, заместник-администратор на дирекция „Мисии за космически операции“ на НАСА, цитиран от специализираното издание Space.com. „Орбиталната лаборатория остава проект за наука, изследване и партньорства в космоса в полза на всички“.
Въпреки че крайната дата 2030 г. се споменава в бюджетните материали на НАСА през последните години, някои служители на агенцията са категорични, че станцията може да остане в експлоатация и след тази дата. Според Стив Стич, ръководител на програмата на НАСА за търговски екипаж в Космическия център „Джонсън“ (JSC) в Хюстън, МКС ще продължи да функционира, докато търговските космически станции не бъдат в орбита и готови за екипажи.
Няколко такива са в различни етапи на развитие. Axiom Space например разработва станцията си Axiom, докато Blue Origin планира своя собствена, известна като Orbital Reef, заедно със Sierra Space, Boeing и Amazon.
Voyager Space също работи по свой комплекс, наречен Starlab, с помощта на Lockheed Martin и Northrop Grumman. А базираната в Калифорния Vast Space планира да изведе своя модул Haven-1 в орбита през 2025 г. на борда на ракета SpaceX Falcon 9.