Руски ракети поставят необичайна дилема в една от най-отдалечените територии, свързани с Европейския съюз. Според четирима служители, говорещи при условие за анонимност пред POLITICO, две руски ракети „Союз-2“ са блокирани в силози в един от ъглите на космодрума на блока на северния бряг на Южна Америка - във Френска Гвиана.

Необходимо е да се вземе решение какво да се прави с ракетите-носители, останали на там, след като руската космическа агенция „Роскосмос“ внезапно изтегли инженерите си в началото на войната в Украйна, за да се освободи място за нови ракети, произведени в Европа.

„Подготвя се някаква сделка“, казва един от служителите. „Нуждаем се от пространство.“

Но това повдига големи геополитически въпроси.

„Роскосмос“ се оттегли от Космическия център в Гвиана през февруари 2022 г. и оттогава Москва е обект на санкции от ЕС и САЩ. Перспективата да се натоварят ценните и тежки ракети - всяка от които струва до 80 млн. долара и тежи около 100 тона - на баржа и да се изпратят обратно в Русия е политически токсична.

Френската космическа агенция CNES коментира, че ракетите се съхраняват безопасно на територията на космодрума, но „няма планове за изпращането им обратно в Русия“.

Руските ракети обаче трябва да бъдат преместени, тъй като има програми за частни ракетни компании, които трябва да използват доскорошната зона на „Роскосмос“ в северния край на космодрума. Те са част от усилията на CNES и Европейската космическа агенция (ЕКА) да се откажат от традиционното разчитане на големи държавни програми и да преминат към по-американски начин на правене на бизнес, насочен към подкрепа на по-малките, пъргави стартиращи компании.

Европа се завърна в космоса!

„Има един напълно сглобен „Союз-2“, защото в началото на войната в Украйна до изстрелването оставаха няколко дни“, казва служител на космодрума и добавя, че преговорите за това какво да се прави с ракетите „се водят на много високо ниво“.

Нещата се усложняват още повече от факта, че „Роскосмос“ разчита на свои инженери да монтират и зареждат с гориво ракетите „Союз-2“, а екипите на CNES и ESA не са обучени да ги разглобяват и преместват. Затова една от идеите е била да се сключи сделка за размяна на ракетите „Союз“ за 36 спътника OneWeb, заседнали в руския космодрум Байконур в Казахстан в началото на войната.

Но освен политическия удар от това да предадеш на Русия част от престижните ѝ технологии, докато тя пуска ракети по Украйна и помага на Северна Корея да изпълнява собствена космическа програма, тази сделка така или иначе вече не е на дневен ред, твърди Eutelsat, компанията, която управлява съзвездието OneWeb.

„Бизнесът премина през този инцидент“, посочва Анита Балтаги, говорител на Eutelsat. „OneWeb завърши съзвездието си от сателити и в момента нямаме нужда от тях“.

Какво да ги правим?

Поне в космическата област Русия беше в много добри отношения с Европа. През 2005 г. ЕКА и „Роскосмос“ сключиха сделка за изстрелвания от Френска Гвиана. Привлекателността на Южна Америка се състои в това, че космическият център се намира много близо до екватора, а там въртенето на Земята придава допълнителен импулс на ракетите, което означава, че те могат да носят по-тежки товари, като използват по-малко гориво.

През 2012 г. „Роскосмос“ започна да използва модифицирана версия на своята изключително надеждна система „Союз“ във Френска Гвиана, като дори изстреля някои от спътниците на ЕС. Това беше част от мрежа от сделки за сътрудничество, която обхващаше научни програми и Международната космическа станция.

Но войната доведе до рязкото спиране на това сътрудничество. В рамките на няколко дни след началото на руската инвазия в Украйна бившият ръководител на „Роскосмос“ Дмитрий Рогозин обяви, че целият руски персонал ще бъде изтеглен от Френска Гвиана.

SpaceX изстреля в космоса ракетата от най-смелите мечти на Мъск

Войната наложи преосмисляне и в Европейската космическа агенция.

„Трябва да създадем по-устойчива, автономна и стратегически независима индустрия“, заявява генералният директор на ЕКА Йозеф Ашбахер пред POLITICO през 2022 г., „тъй като работата с Русия по ExoMars, съвместна мисия за марсоход до Червената планета, също беше прекратена“.

Последния път, когато министрите на държавите членки на ЕКА се срещнаха, те се съгласиха, че френската CNES трябва да си върне контрола върху частта от космодрума, управлявана от „Роскосмос“, която със своите 660 кв. км е по-голяма от много европейски градове.

Загубата на достъп до ракетите „Союз“ и голямото забавяне на европейска програма Ariane 6 насочиха вниманието на големите европейски космически държави към по-малките компании, които се появяват на континента. По-рано тази година CNES обяви конкурс за частни космически компании, които да използват съоръжението за свои собствени програми, а това предизвиква сериозни размисли какво да се прави със зоната на „Роскосмос“.

„Все още сме във фазата на анализиране на тези предложения от частни компании“, казва Еме Сип, ръководител на космодрума.

Тя е първата жена от френско-гвинейски произход, която получава престижната задача да озвучава обратното броене до изстрелването на ракета, а сега работи по подготовката на почвата за пристигането на частните ракетни компании.

„Отсега нататък голямото предизвикателство е подготовката за бъдещето“, казва Сип.

Успех! Индия е първата държава, стъпила на южния полюс на Луната

Препълнен график

Необходимостта от намиране на решение стана още по-належаща след 9 юли, когато ЕКА извърши дълго отлагания първи тестов полет на Ariane 6. Мисията беше в по-голямата си част успешна, а със средно голямата ракета Vega, разработена съвместно от ЕКА и Италианската космическа агенция, която трябва да бъде изстреляна по-късно тази година, броят на мисиите от космодрума ще се увеличи значително.

Планът предвижда шест изстрелвания на Ariane 6 през следващата година, както и три мисии с Vega. Това е завръщане към честотата на изстрелване от предишните години, преди войната и забавянето на Ariane 6 да задушат работата на космодрума.

Макар че все още не е ясно дали има търсене за увеличаване на броя на мисиите на Ariane 6 над общо девет годишно, теоретично космодрумът може да се справи с изстрелване на всеки 11 дни, или около 33 мисии на година, на тази ракетна система.

Вероятно ракетите, построени от испанския PLD Space, френския MaiaSpace и германския дует Isar Aerospace и Rocket Factory Augsburg, също ще трябва да излетят скоро от центъра, което допълнително може да претовари графика му.

Макар че географските условия превръщат космодрума в една от най-добрите стартови бази в света, той все още има дъх на ХХ век. Ръководствата за старите операционни системи Windows събират прах по рафтовете с книги в радарната станция, а клетъчният сигнал е толкова лош, че Starlink, предлаган от SpaceX на Илон Мъск, е най-добрият начин за достъп до интернет. Затова в момента се полагат усилия космодрумът да влезе в XXI век. CNES инвестира 47 млн. евро в програма за модернизиране на цифровата инфраструктура на космодрума.

Но има и друг проблем - все още е трудно да се наберат нови служители за Френска Гвиана, юридически френски департамент и част от Европейския съюз, но на девет часа полет от Париж.

Трудностите при наемането са изненада за тези, които вече са се съгласили да бъдат командировани в Куру - малко градче с плаж и крайбрежна алея с рибни ресторанти, в които се сервира пикантен сос от пасирани плодове.

„Не го разбирам, защото в петък вечерта можеш да отидеш направо да плуваш“, казва Мишел Дебрейн, който ръководи офиса за инфраструктура на космодрума за ЕКА, като добавя, че градът има с какво да примами амбициозните ракетни инженери.

Но, така или иначе, преди стотици нови инженери да се впуснат към Куру, трябва да се направи нещо с блокираните руски ракети. Странен геополитически казус.