Учените от най-големия атомен колайдер в света публикуваха проект за много по-голям негов наследник, който би могъл значително да подобри изследванията на оставащите загадки на физиката.

Плановете за Future Circular Collider описват почти 91-километров кръгов колайдер, разположен по протежение на френско-швейцарската граница и под Женевското езеро. Той се разработва от около десетилетие в CERN, Европейската организация за ядрени изследвания.

В средата на 40-те години на века CERN ще проведе високоточни експерименти за по-подробно изучаване на „познатата физика“, след което ще премине към втора фаза, планирана за 2070 г. В нея ще се провеждат високоенергийни сблъсъци на протони и тежки йони, които ще „отворят вратата към неизвестното“, разкрива пред Fast Company Джорджо Киарели, директор на изследователския отдел в Националния институт по ядрена физика на Италия.

„Историята на физиката разказва, че когато има повече данни, човешката изобретателност е в състояние да извлече повече информация от първоначално очакваната“, добавя той.

В продължение на около десетилетие водещите специалисти в CERN правят планове за наследник на Големия адронен колайдер - мрежа от магнити, които ускоряват частици през 27-километров подземен тунел и ги удрят една в друга със скорости, близки до скоростта на светлината. В новия проект са описани предложеният път, въздействието върху околната среда, научните амбиции и стойността му. Независими експерти ще се запознаят с него, преди през 2028 г. двете дузини страни членки на CERN - всички европейски, с изключение на Израел - да решат дали да продължат напред. Заделената сума възлиза на около 16 милиарда долара.

Служителите на CERN се надяват новият колайдер да доведе до научни открития, които биха могли да стимулират иновациите в области като криогениката, свръхпроводящите магнити и вакуумните технологии. Външни експерти пък казват, че той може да разкрие повече за т.нар. Хигс бозон.

Тази неуловима частица беше противоречиво наречена „божествена“ и помогна да се обясни как се е образувала материята след Големия взрив. През 2013 г. работата на Големия адронен колайдер потвърди нейното съществуване, превръщайки я в централна част от пъзел, известен като стандартен модел, който помага да се обяснят някои фундаментални сили във Вселената.

Генералният директор на CERN Фабиола Джианоти коментира, че бъдещият колайдер „може да се превърне в най-необикновения инструмент, изграждан някога от човечеството, за изучаване на съставките и законите на природата на най-фундаментални нива по два начина“. Единият е чрез подобряване на изследването на Хигс бозона и проправяне на пътя за „изследване на енергийната граница“, а другият - чрез търсене на нови физични явления, които да обяснят структурата и еволюцията на Вселената.

Една от неизвестните е дали администрацията на Тръмп, която съкращава чуждестранната помощ и разходите в академичните среди и научните изследвания, ще продължи да подкрепя CERN година след като администрацията на Байдън пое подобен ангажимент. В Съединените щати живеят 2000 души от екипа на CERN. Това прави страната най-големия национален контингент сред 17 000 души, работещи там, включително външните експерти в чужбина и персонала на място. Като държава наблюдател, а не член, САЩ не плащат вноски в редовния бюджет на лабораторията, но допринасят за конкретни проекти. По-голямата част от редовния бюджет на CERN идва от Европа.

Костас Фунтас, председател на Съвета на CERN, е разговарял с някои служители на Националната научна фондация и Министерството на енергетиката на САЩ, които са предали посланието, че засега „те са „под радара на съкращенията на администрацията на Тръмп“.

Учените, инженерите и партньорите на CERN, които стоят зад плановете, са разгледали поне 100 сценария за новия колайдер, преди да стигнат до предложената 91-километрова структура. Тя ще бъде разположена на средна дълбочина от 200 метра, като диаметърът на тунела ще бъде около 5 метра.