През 1995 г. астрономите за първи път потвърдиха откриването на „кафяво джудже” - тяло, което е твърде малко, за да бъде звезда, и твърде голямо, за да бъде планета. Но се оказва, че това не е цялата история.

Сега изследователите са разгледали това „кафяво джудже” през нова призма и са установили, че всъщност то не е едно тяло, а по-скоро две, които обикалят удивително близо едно до друго около малка звезда. Това е документирано в две нови изследвания с помощта на телескопи в Чили и Хавай.

Тези две „кафяви джуджета” са гравитационно свързани едно с друго в т.нар. бинарна система - подредба, която често се наблюдава сред звездите. Така че „кафявото джудже”, което преди три десетилетия беше наречено Gliese 229B, сега е разделено на Gliese 229Ba, с маса 38 пъти по-голяма от най-голямата планета в нашата Слънчева система Юпитер, и Gliese 229Bb, с 34 пъти по-голяма маса.

Те се намират на 19 светлинни години от нашата Слънчева система - доста близо в космически план - в съзвездието Lepus. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година - или 9,5 трилиона километра.

Двойните „кафяви джуджета” са рядкост. Тези две обикалят едно около друго на всеки 12 дни на разстояние само 16 пъти по-голямо от разстоянието между Земята и Луната. Известно е, че само една друга двойка „кафяви джуджета” обикаля толкова близо, колкото тази.

„Кафявите джуджета” не са нито звезда, нито планета, а нещо средно между тях. Те могат да се смятат за проектозвезди, които по време на формирането си не са достигнали необходимата маса, за да запалят ядрен синтез в ядрото си. Но в същото време са по-масивни от най-големите планети.

Profit.bg

Юпитер е хищникът на Слънчевата система

„По друг начин казано, този тип космически обекти заемат мястото между планета и звезда. Формално те се определят като такива, които могат да изгарят тежка форма на водорода, наречена деутерий, но не и най-разпространената основна форма на водорода“, казва Сам Уайтбук, дипломант в отдела по физика, математика и астрономия на Caltech, пред Reuters. „На практика това означава, че масата им варира от приблизително 13 до 81 пъти тази на Юпитер. Тъй като не могат да синтезират водород, те не могат да запалят термоядрените канали, които захранват повечето звезди. Това ги кара да светят слабо, докато се охлаждат“.

1995 г. беше важна за астрономите, тъй като тогава беше обявено и откриването на първата планета извън нашата Слънчева система - екзопланета. До откриването на Gliese 229B съществуването на „кафяви джуджета” беше само хипотеза. Но в Gliese 229B имаше аномалии, особено след като масата му беше измерена на около 71 пъти по-голяма от тази на Юпитер.

Сега учените имат мисия да разберат какво означава наличието на чиста сяра на Червената планета и какво разкрива то за историята ѝ

„Умопомрачителна“ находка! НАСА откри сяра на Марс

„Това нямаше никакъв смисъл, тъй като обект с такава маса би бил много по-ярък от Gliese 229B“, казва астрономът от Caltech Джери Сюан. „Всъщност някои модели предвиждат, че обекти с маси над 70 пъти тази на Юпитер стопяват водорода и се превръщат в звезди, което тук явно не се е случило.“

Новите наблюдения успяват да различат две отделни „кафяви джуджета”. Те обикалят около общ тип звезди, наречени „червени джуджета”, с маса около шест десети от тази на нашето Слънце. Въпреки че и двете са по-масивни от Юпитер, диаметърът им всъщност е по-малък от този на планетата газов гигант, тъй като са по-плътни.

„Все още не знаем наистина как се образуват различните „кафяви джуджета” и какъв е преходът между планета гигант и „кафяво джудже”. Границата е размита“, казва Сюан. „Това откритие също така ни показва, че „кафявите джуджета” могат да се появят в странни конфигурации, които не сме очаквали. То показва колко сложен и объркан е процесът на звездообразуване. Винаги трябва да сме отворени за изненади.“