Камерите на мобилните ни устройства стават все по-големи – в буквален и преносен смисъл.

Всяка година сме свидетели на още по-големи сензори и още по-дръзки обективи, особено когато говорим за флагманите от Китай, пише Fast Company.

Снимките им са впечатляващи – дотолкова, че все по-често нямаме нужда от голямата и тежка професионална камера. Но колкото и да напредваме, физиката все пак остава непреклонна, защото няма как в телефон да вградиш цялата магия, която големият сензор и мощният обектив предоставят на професионалния фотограф.

Джобните устройства все пак идват с ограничения, но тук идва и интересната част.

На тазгодишния Mobile World Congress някои компании решават да погледнат отвъд рамките на традиционното и представят концепции, които буквално „изкарват“ обектива от телефона.

Въпросът е – могат ли тези периферни чудовища да се наложат извън кръга на любителите на технологии?

Xiaomi, разбира се, е на първа линия. Идеята им носи името Modular Optical System и включва самостоятелни камери, които магнитно и безжично се закачат за смартфона. Към момента няма официални планове за продажба, но реално работещи прототипи вече съществуват.

Демонстрационният модул, който от Fast Company тестват, е с Micro Four Thirds сензор и 17,5 mm f/1,4 обектив – еквивалент на 35 mm при crop фактор.

Може да бъде закачен към Xiaomi 15, например, който е оборудван със специални магнити и прозорче за лазерен трансфер на данни, въпреки че изглежда просто като обикновен телефон.

Връзката е изключително лесна, защото се случва без Bluetooth и без приложения. Просто снимате и кадрите от външния обектив се появяват директно в галерията ви.

Хубавото е, че по този начин по-лесно можем да се фокусираме върху самото изкуство на фотографията. Просто въртим пръстена на обектива и докосваме екрана – толкова лесно, че може да ни накара да забравим, че държим DSLR.

Единствено липсата на физически бутон за снимане по ръба на телефона може да напомни на потребителите, че все пак снимат с телефон.

Макар че Micro Four Thirds е сред по-малките формати при безогледалните фотоапарати, той предлага значително по-добро качество от дори по-големите 1-инчови сензори, които се използват в съвременните смартфони.

В комбинация с бърз 35-mm-еквивалентен обектив системата лесно успява да улови сцени при по-слаба светлина – като например в тъмен ресторант – които едва ли могат да бъдат постижими с обикновената камера на телефона.

Realme на Oppo, от своя страна, представя различен подход.

Нейният концептуален модел „Ultra“ разполага с две стандартни камери и трета с 1-инчов сензор, който е открит зад стъкло. Към него може да бъде прикрепен адаптер за Leica M-mount и съответно обектив по избор.

На практика тази система изглежда по-ограничена в използването си.

Липсва електронна връзка между обектива и телефона, така че промени в настройките – като отвора на блендата – не се отчитат в софтуера. Това прави изживяването по-близко до използване на ръчен обектив с цифров фотоапарат.

Освен това M-mount обективите са изцяло ръчни, така че автоматичен фокус няма как да бъде наличен при тази концепция. Crop факторът от 2.7x също води до значителна промяна във фокусното разстояние – например, широкоъгълен 28mm обектив се използва като 75mm портретен.

Важно е да се отбележи, че подобни идеи всъщност не са нищо ново.

Концепцията на Realme напомня на предходен проект на Xiaomi с M-mount обективи, а самата идея за отделни, безжично свързани камери вече е била изпробвана преди години.

През 2013 г. Sony представя серията си QX – самостоятелни камери с Wi-Fi връзка, които се прикрепят към гърба на телефона. Един от моделите включва APS-C сензор и съвместимост с E-mount обективи. Olympus пък предлага подобна концепция през 2014 г. с Air A01 – безжичен Micro Four Thirds модул.

Има обаче две основни предизвикателства, които досега са възпрепятствали широкото възприемане на този тип продукти:

Първо – използването им често е затруднено от неудобни механизми за прикрепяне, нужда от допълнителни приложения и нестабилна връзка. Това противоречи на основното предимство на мобилната фотография – нейната бързина и удобство.

Второ – повечето от тези устройства изискват да бъдат носени отделно, което ги прави по-малко привлекателни за обикновения потребител. Пример за това е Sony QX100, който използва същия сензор и обектив като RX100, но е почти на същата цена – в такъв случай е логично да се избере пълноценната камера.

Макар Sony бързо да спира производството на QX линията, днешните технологични решения – като магнитната система на Xiaomi – показват, че концепцията може да бъде реализирана по по-интуитивен и удобен начин.

Въпреки това, към момента остава неясно дали тя може да достигне до по-широка аудитория извън ентусиастите.

За някои потребители подобен модулен подход би бил интересен, особено ако устройството е на разумна цена и ако се гарантира съвместимост с бъдещи модели телефони. Дори в сегашната си форма на прототип системата на Xiaomi работи доста стабилно и може би ще бъде практичен избор в определени ситуации.

За повечето хора обаче фокусът вероятно ще остане върху качеството на вградените в смартфона камери. В крайна сметка, това е камерата, която винаги ни е под ръка – и най-често използваме.