Доналд Тръмп бързо превръща Съединените щати в най-голямото данъчно убежище в историята. Достатъчно е да се спомене, че Министерството на финансите прекрати участието си в международната инициатива за прозрачност, която цели разкриването на реалните собственици на компании. Администрацията му се оттегли и от преговорите за създаване на Рамкова конвенция на ООН за международно данъчно сътрудничество. Отказа да прилага Закона за чуждестранни корупционни практики и предприе масова дерегулация на криптоактивите.

Това пише в коментар за Project Syndicate нобеловият лауреат по икономика и професор в Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц.

По думите му всичко това изглежда част от по-широка стратегия за подкопаване на над 250 години институционални гаранции. „Администрацията на Тръмп нарушава международни договори, пренебрегва конфликти на интереси, демонтира системата от проверки и баланси и задържа средства, одобрени от Конгреса. Това не е дебат по политики – това е погазване на върховенството на закона“, смята Стиглиц. Той е бивш главен икономист на Световната банка (1997-2000 г.), бивш председател на Съвета на икономическите съветници на президента на САЩ, бивш съпредседател на Комисията на високо ниво за цените на въглеродните емисии и водещ автор на оценката на климата на IPCC от 1995 г. Стиглиц е съпредседател на Независимата комисия за реформа на международното корпоративно данъчно облагане. Последната му книга е The Road to Freedom: Economics and the Good Society.

Стиглиц посочва един данък, който Тръмп обича: митата. За тях президентът на САЩ смята, че се плащат от чужденците и осигуряват средства за намаляване на данъците за милиардерите. Вярва, че митата ще елиминират търговските дефицити и ще върнат производството обратно в САЩ. Проблемът е, че митата се плащат от вносителите, което увеличава вътрешните цени, и то в най-неподходящия момент – тъкмо когато страната се възстановява от инфлационна криза, обобщава Стиглиц.

Той подчертава, че базовите принципи на макроикономиката показват, че многостранните търговски дефицити отразяват разликата между вътрешните спестявания и вътрешните инвестиции. Данъчните облекчения за милиардерите, наложени от Тръмп, ще задълбочат този дефицит, тъй като бюджетните дефицити намаляват националните спестявания, пише Стиглиц и добавя:

Иронично, но факт: намаляването на данъците за богатите и корпорациите увеличава търговския дефицит.

Още от времето на Роналд Рейгън, консерваторите твърдят, че данъчните облекчения сами по себе си стимулират икономическия растеж. Но това не се случи нито при Рейгън, нито при първия мандат на Тръмп, отбелязва нобеловия лауреат по икономика. Емпиричните изследвания потвърждават, че данъчните облекчения за богатите нямат измерим ефект върху растежа или безработицата, но водят до незабавно и трайно увеличаване на неравенството. Предложеното удължаване на Закона за данъчни облекчения и работни места от 2017 г. – най-мащабното корпоративно данъчно намаление в историята на САЩ – би добавило около 37 трилиона долара към националния дълг за следващите 30 години, без да донесе обещания икономически подем, изтъква Стиглиц.

Тръмп задълбочава търговския дефицит и на микрониво

САЩ вече са икономика, ориентирана към услуги. Сред най-големите ѝ „експортни стоки“ са туризмът, образованието и здравеопазването. Но Тръмп систематично подкопава всеки от тези сектори, пише Стиглиц. Подкопаването на водещите образователни институции, анулирането на студентски визи и орязването на научното финансиране хвърлиха сериозна сянка върху тези ключови отрасли, добавя той.

Според експерта стратегията на Тръмп вече се обръща срещу него. Китай, един от най-големите търговски партньори на САЩ, вече предприе ответни действия. Страхът от стагфлация – комбинация от висока инфлация и слаб растеж – се отразява както на борсата, така и на пазарите на облигации. И това е само началото, предупреждава Стиглиц.

Благодарение на "Министерството на правителствената ефективност" на Илон Мъск, приходите от данъци може да спаднат с над 10% тази година поради отслабен контрол и ниска събираемост. Намаляване на служителите в данъчната служба с около 50 000 души би довело до загубени приходи в размер на 2.4 трилиона долара за следващото десетилетие, спрямо очакваните 637 милиарда долара допълнителни приходи, предвидени в Закона за намаляване на инфлацията. По този повод Стиглиц посочва:

Посланието е ясно: не просто по-ниски данъци за богатите, а и по-слабо прилагане на закона.

В свят, в който капиталът и супербогатите свободно преминават граници, международното сътрудничество е единственият начин правителствата да гарантират, че мултинационалните корпорации и най-богатите плащат справедлив данък, пише още икономистът. В този контекст, отказът от събиране на данни за действителни собственици, толерирането на криптопазари, засилващи анонимността, и отказът от глобалната данъчна конвенция на ООН, показват нещо тревожно. „Това, на което сме свидетели, е опит на Тръмп, Мъск и техните милиардерски съюзници да изградят нов вид капитализъм – по образец на беззаконните офшорни зони“, пише Стиглиц. Той добавя, че това е не просто бунт срещу данъците, а пълномащабна атака срещу всяко законодателство.

Най-ясно това личи в отношението им към криптовалутите, пише Стиглиц, критикувайки нерегулираните криптоборси, създаването на „стратегически крипторезерв“ и отмененото изискване криптоплатформите да идентифицират и докладват потребителите си. Към критиките Стиглиц добавя и назначаването на Пол Аткинс начело на Комисията по ценни книжа и борси, посочвайки, че „той е член на група, защитаваща нерегулирани криптоактиви и сенчести финансови институции“.

Според Стиглиц криптовалутите са насочени към едно нещо: анонимност. „Имаме напълно функционални валути – долар, йена, евро и други. Имаме ефективни платформи за търговия и разплащания. Търсенето на криптовалути идва от желанието за укриване на пари“, посочва икономистът.

Останалата част от света не може просто да наблюдава. Видяхме, че глобалното сътрудничество работи – пример за това е глобалният минимален корпоративен данък от 15%, който вече се въвежда в над 50 страни, пише в заключение Стиглиц и призовава свръхбогатите да започнат да плащат справедливия си дял.