Politico: САЩ и Китай са в задънена улица за преките търговски преговори
Отказът на президента Тръмп да позволи неофициални дипломатически контакти за преодоляване на пропастта между Белия дом и Пекин забавя напредъка към сделка
&format=webp)
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че очаква сделка с Пекин заради рязко повишаващите се мита „през следващите три или четири седмици“.
Но това изглежда все по-малко вероятно.
Тръмп настоява за разговори на четири очи с китайския лидер Си Дзинпин, което задушава други дипломатически усилия за спиране на търговската война между двете световни сили, отбелязва в анализ по темата Politico.
Според бивши високопоставени служители на Държавния департамент, на които е предоставена анонимност, за да говорят пред изданието, президентът няма да упълномощи делегати на Белия дом да влизат в разговори с дипломати в Пекин. Сенатът все още не е утвърдил посланик в Китай; Тръмп не е назначил някой, който да води преговорите; а Белият дом не се свързва с китайското посолство, за да започне дискусии.
Липсата на какъвто и да е съществен контакт замразява комуникациите между двете страни и застрашава вероятността за намиране на решение в близко бъдеще.
„Дипломатическите канали не работят, защото президентът Тръмп не иска това“, коментира Райън Хас, бивш директор за Китай, Тайван и Монголия в Съвета за национална сигурност по време на управлението на Обама.
„Тръмп иска да работи директно с президента Си по същия начин, по който работи с президента Путин. Не мисля, че е особено заинтересован да възлага предаването на своите възгледи на други хора“.
Тръмп многократно е заявявал интереса си да разговаря или да се срещне със Си, за да намали търговското напрежение. Но китайският лидер изглежда не приема тази стратегия. Вместо това, той се съсредоточи да мобилизира страните от Югоизточна Азия да укрепят отношенията си с Китай в противовес на американските мита.
Тази очевидна безизходица дразни Белия дом.
„Президентът Тръмп даде ясно да се разбере, че топката е в полето на Китай“, заяви прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит.
Но диалогът между лидерите не е единственият начин за постигане на споразумение.
Неофициални пратеници на Белия дом, ползващи се с доверието както на Вашингтон, така и на Пекин, биха могли да поставят основите. Неофициалният статут ще им осигури известна гъвкавост и откровеност в преговорите с китайските власти, което може да помогне за ускоряване на търговските преговори при срещи на по-високо ниво.
Не липсват кандидати, които биха могли да играят тази роля в отношенията с Пекин, отбелязва Politico.
„Има много канали, включително от нашата бизнес общност и бивши американски и китайски служители“, смята Уенди Кътлър, бивш старши търговски преговарящ на САЩ.
Белият дом заяви, че негови служители са в тесен контакт с властите в Пекин, но не каза дали дипломацията е част от стратегията му.
„Ако теорията е, че Белият дом задушава дискусиите, тя просто е неточна“, заяви говорителят на Съвета за национална сигурност Брайън Хюз. „Продължават различни контакти и ние, както президентът каза, приветстваме дискусиите“ с китайските власти, добави той.
Пекин вероятно не иска да се поддаде на исканията на Тръмп за разговор със Си, защото китайският лидер може да изгуби предимството си - особено ако президентът на САЩ превърне срещата в публичен спектакъл.
„Китайската бюрокрация никога няма да позволи президентът им да бъде поставен в положение, в което да бъде изненадан или унижен“, казва Хас. „След инцидента с украинския президент Володимир Зеленски те са силно предупредени за риска Си да бъде унижен, подценен или да стане част от сделка, която се разпада на световната сцена.“
Вместо това китайското правителство иска „лице, което да започне преговори за прекратяване на тарифната война“, съобщи в сряда Bloomberg.
Същия ден Пекин назначи Ли Ченган, бивш заместник-министър на търговията, за нов представител на Китай по въпросите на международната търговия. Назначението може да е сигнал, че Пекин изчаква Тръмп да изпрати свой собствен пратеник.
„Липсата на надежден официален канал е основната причина, поради която телефонният разговор, към който се стреми Тръмп със Си, не се е състоял“, обяснява Даниел Ръсел, бивш помощник държавен секретар по въпросите на Източна Азия и Тихия океан.
Джон Торнтън, бивш президент на Goldman Sachs и настоящ изпълнителен председател на минната компания Barrick Gold Corp, е предложил доброволно да се ангажира с Пекин, заяви източник, запознат с предложението. Той има опит в достъпа до висши китайски служители, включително до външния министър Ван И. Но Белият дом не е проявил признаци на интерес. Торнтън е отказал коментар.
Стивън Орлинс, президент на приятелски настроената към Пекин организация с нестопанска цел „Национален комитет за американско-китайски отношения“ и член на американската бизнес делегация, която се срещна със Си миналия месец, е в готовност, ако Белият дом се свърже с него. „Ще се радвам да помогна“, казва той.
Сенаторът Стив Дейнс се срещна с китайския премиер Ли Цян в Пекин миналия месец, но не е ясно дали го е направил по искане на Тръмп. Тази среща - която се състоя преди Тръмп да въведе своите експанзивни мита в „Деня на освобождението“, беше фокусирана върху ролята на Китай в епидемията от свръхдоза опиоиди в САЩ, а не върху търговските търкания. Дейнс не е отговорил на запитването за коментар.
През февруари Белият дом пренебрегна усилията на бившия посланик на Китай в САЩ Цуй Тианкай, който беше част от неофициална китайска делегация, търсеща контакти с администрацията на Тръмп. „Цуй се опита да намери събеседник, но нямаше желаещи да се ангажират нито в Ню Йорк, нито във Вашингтон“, допълва запознат източник.
Тръмп също така ограничава достъпа на законодатели, които искат да вземат отношение по търговската война с Пекин. Многобройни ястреби за Китай на Капитолийския хълм безуспешно са поискали срещи с Тръмп, твърдят двама служители на Конгреса.
Всякакви успешни разговори ще изискват увереност от китайските лидери, че техните американски колеги говорят от името на администрацията на Белия дом. Усилията на няколко американски бизнес ръководители да се свържат с китайски официални лица през последните месеци са срещнали скептицизъм в Пекин, твърди лиде от корпоративните среди.
Но икономическите щети от реципрочните мита може да се окажат искрата за подновяване на дискусията.
„Това ми напомня за двойките малко след запознанство - нещата се развалят и става нещо като „Кой на кого ще се обади?“. Но това е процес - трябва да му дадем време“, допълва Кътлър.