САЩ и Китай се намират в опасно търговско противопоставяне, като двете най-големи икономики в света си разменят тарифни удари, докато Доналд Тръмп изисква от Пекин да потърси сделка. Китай разчита на САЩ като на почти незаменим пазар за произвежданите от него стоки, но експерти предупреждават, че Вашингтон не бива да подценява способността на Пекин да се противопостави на принудителната тактика.

Комбинацията от централизиран политически контрол, все по-диверсифицирани експортни пазари и практически задушаващ контрол върху някои стратегически жизненоважни материали, включително редкоземни метали, дава на Пекин много възможности за водене на преговори. Въпросът е доколко той може да използва влиянието си, без да понесе още по-големи щети за себе си.

Китай има търговски излишък от почти 300 млрд. долара със САЩ през миналата година, като около 15% от общия му износ е насочен към САЩ. Митата на Тръмп в размер на 145% ще причинят значителна болка на Пекин. Според международни икономисти обаче се пренебрегва един съществен факт:

Китай може по-лесно да замени вноса си от САЩ, отколкото обратното. Износът на стоки от САЩ за Китай е силно фокусиран върху селското стопанство - като соя, памук, говеждо и птиче месо - и затова е с ниска добавена стойност. Точно обратното е при много от вноса на САЩ от Китай - електроника, машини и някои обработени минерали.

Марта Бенгоа, професор по международна икономика казва пред Financial Times:

„Зависимостта на САЩ от Китай е по-голяма, защото Китай може да се снабдява със селскостопански продукти от други страни по-лесно, отколкото САЩ могат да заменят електрониката и машините. Пекин вече изкупува соя и от Бразилия, например.“

Болката от търговската война все пак ще се усети в Китай, който внася от САЩ продукти от по-висок клас, включително части за самолети, фармацевтични продукти и полупроводници - въпреки че през последните години Вашингтон се опита да ограничи достъпа до чипове.

Много американски предприятия са включени във веригите за доставки на място в страната. Анализаторите на Goldman Sachs изчисляват, че 10-20 млн. работници в Китай могат да бъдат засегнати от последните търговски ходове.

„Комбинацията от изключително високи американски мита, рязко намаляващ износ за САЩ и забавяща се световна икономика се очаква да породи значителен натиск върху китайската икономика и пазар на труда“, пише Goldman в доклад от миналата седмица.

Китай се опитва да намали зависимостта си от износа за американските потребители още откакто Вашингтон наложи секторни мита върху стоманата, алуминия, слънчевите панели и пералните машини през 2018 г. и 2019 г. по време на първия мандат на Тръмп.

Делът на вноса му от САЩ е намалял от 21% през 2016 г. до 13,4% през миналата година, според данни на американското правителство. В същото време китайският производствен капацитет е пренасочен през държави от Югоизточна Азия като Виетнам и Камбоджа, където китайските производители се възползват от по-евтината работна ръка и намаляват излагането на мита.

Износът за Виетнам се е увеличил със 17% през март, според данните, публикувани тази седмица. Предстои да разберем доколко Тръмп е решен да затвори тази „задна врата“ за китайския износ. Виетнам, който сега има търговски излишък от 124 млрд. долара със САЩ, беше заплашен с „реципрочна“ тарифа от 46%, която обаче беше спряна за 90 дни.

„Китайският мегапазар винаги е отворен за Виетнам“, каза Си по време на официална среща между двете страни, добавйки, че Пекин „както винаги ще подкрепя Виетнам да поеме по социалистически път, който отговаря на националните му условия“ и отбеляза „приятелството плюс братството“.

През миналата година БВП на Китай е нараснал с 5%, като 1,5% от този ръст се дължат на глобалния търговски излишък от близо 1 трлн. долара.

Aвоари

Китай разполага с допълнителен ливъридж от големия куп натрупан американски държавен дълг, който теоретично може да продаде, за да намали експозицията си.

Това от своя страна би могло да породи опасения относно привлекателността на американските активи и да ускори по-нататъшния спад на стойността на долара и на американския държавен дълг. Зерлина Зенг, ръководител на отдела за кредитна стратегия за Азия в CreditSights, казва пред Financial TImes, че разпродажбата на държавни ценни книжа би засегнала и Китай предвид размера на притежаваните от него активи.

„Въпреки това очакваме Китай да продължи да диверсифицира деноминираните си в щатски долари резерви в други валути като дългосрочна цел за разпределение“, каза тя. САЩ също така зависят от Китай за много редкоземни метали, които са от съществено значение за съвременното производство, като например в батериите за електромобили. Пекин контролира повече от две трети от световното производство на редкоземни метали и над 90% от капацитета за преработка - критична точка на влияние.

Тръмп изключи критичните минерали от първия кръг на „реципрочните“ си мита в знак на признание за уязвимостта на САЩ. Но подобни изключения може да не са достатъчни, за да се избегне криза в доставките, ако Китай се засили.

Миналата седмица Пекин наложи експортен контрол върху още седем редкоземни елемента, включително диспрозий и тербий, които са основни съставки в продукти като реактивни двигатели и електромобили. Макар че управляващата комунистическа партия на Китай не е имунизирана срещу колебанията в общественото мнение, тя реагира по-слабо на натиска от Белия дом, който вече беше принуден да реагира на сътресенията на пазарите на облигации и акции и на заплахата от по-високи цени.

Алфредо Монтуфар-Хелу, ръководител на Китайския център към мозъчния тръст Conference Board, отбелязва, че въпреки че се бори със собствени предизвикателства, Пекин влиза в търговския конфликт с по-голям капацитет да стимулира икономиката си в случай на забавяне. Освен това той разполага с повече лостове за манипулиране на вътрешния си пазар, който китайските власти наблюдават като индикатор за социалната стабилност и икономическите нагласи.

През последните седмици Пекин се намеси активно на пазара, като „националният екип“ от държавни институции предприе координирани действия в подкрепа на цените на акциите.

„Само от реакцията на пазара бих казал, че САЩ в момента страдат повече“, казва Джулиан Еванс-Причард, главен икономист за Китай в Capital Economics.

„САЩ са подложени на по-голям натиск да се опитат да седнат на масата и да преговарят.“

Но първите трусове на търговската война - като например забавените отплавания от огромните китайски пристанища - все още не са довели до открито недоволство в южните производствени провинции на Китай.

„Не съм срещнал нито един човек, дори производители, пряко засегнати от митата, който да обвинява Пекин“, казва пред FT чуждестранен производител, базиран в провинция Гуандун.

„Настроението, което видях, е вид предизвикателство. Мисля, че начинът, по който правителството играе, вече е свързан с националната гордост.“