Миналата седмица Китай обяви, че е приключил с ответните мерки срещу митата на президента Доналд Тръмп, като заяви, че всяко по-нататъшно увеличение от страна на САЩ ще бъде „шега“ и Пекин ще го „игнорира“. Вместо обаче да продължи да се фокусира върху тарифирането на стоки, Китай е решил да прибегне до други мерки, включително стъпки, насочени към американския сектор на услугите.

Тръмп повиши американските налози върху избрани стоки от Китай с до 245% след няколко кръга от мерки „око за око“ с Пекин през последните седмици. Преди да нарече това „безсмислена игра с числа“, миналата седмица Пекин наложи допълнителни налози върху вноса от САЩ в размер до 125%.

Докато администрацията на Тръмп до голяма степен се фокусира върху продължаването на плановете за мита, Пекин въведе редица нетарифни ограничителни мерки, включително разширяване на контрола върху износа на редкоземни минерали и започване на антитръстови проверки на американски компании като фармацевтичния гигант DuPont и Google. Преди последната ескалация, през февруари Пекин включи десетки американски предприятия в така наречения списък на „ненадеждни субекти“, който ще ограничи или забрани тяхната търговия и инвестиции в Китай. Сред добавените в списъка бяха PVH, компанията майка на Tommy Hilfiger, и Illumina, доставчик на оборудване за генно секвениране.

Затягането на контрола върху износа на критични минерали ще изисква от китайските компании да си осигурят специални лицензи. Това на практика ще ограничи достъпа на САЩ до ключови суровини, необходими за полупроводници, системи за противоракетна отбрана и соларни клетки.

В последния си ход във вторник Пекин се обърна срещу Boeing - най-големия американски износител - като нареди на китайските авиокомпании да не приемат нови доставки на самолети и поиска от превозвачите да спрат всякакви покупки на оборудване и части, свързани с американски компании. Преустановяването на доставките за Китай ще задълбочи проблемите на самолетостроителя, който се бори с продължителна криза.

В друг знак на нарастваща враждебност китайската полиция издаде заповеди за задържане на трима души, за които твърди, че са участвали в кибератаки срещу Китай от името на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Китайските държавни медии, които публикуваха новината, призоваха местните потребители и компании да избягват използването на американски технологии и да ги заменят с местни алтернативи.

Могат ли САЩ да използват тарифните преговори, за да изолират Китай?

„Пекин ясно сигнализира на Вашингтон, че и двете страни могат да играят в тази игра на възмездие и че разполага с много лостове, които може да дръпне, като всички те създават различни нива на болка за американските компании“, казва пред CNBC Уенди Кътлър, вицепрезидент на Asia Society Policy Institute. „При наличието на високи мита и други ограничения, разединяването на двете икономики върви с пълна пара“.

Удар по услугите

Някои смятат, че Пекин се опитва да разшири търговската война, за да обхване търговията с услуги - туристически, правни, консултантски и финансови - където САЩ от години имат значителен излишък.

По-рано този месец акаунт в социална медия, свързан с китайската държавна медия Xinhua News Agency, предложи Пекин да наложи ограничения на американските компании за правни консултации и да обмисли разследване на операциите на различни доставчици на услуги заради огромните „монополни ползи“, които са получили от правата върху интелектуалната собственост. Според оценки на Nomura през последните две десетилетия вносът на американски услуги в Китай е нараснал над 10 пъти до 55 млрд. долара през 2024 г. Това е довело до излишък в търговията на САЩ с услуги с Китай до 32 млрд. долара през миналата година.

Миналата седмица Пекин обяви, че ще намали вноса на американски филми и предупреди гражданите си да не пътуват или учат в САЩ. Това е ясен натиск върху американските развлекателни, туристически и образователни сектори.

„Тези мерки са насочени към сектори с висока степен на видимост - авиация, медии и образование - които имат политически отзвук в САЩ“, казва Дзин Циен, управляващ директор на Center for China Analysis.

Макар че действителното им въздействие в долари може да е слабо, предвид по-малкия мащаб на тези сектори, „ефектът върху репутацията - например по-малко китайски студенти или по-предпазливи китайски служители - може да се разпространи в академичните среди и екосистемата на технологичните таланти“.

Nomura изчислява, че 24 млрд. долара могат да бъдат заложени на карта, ако Пекин значително засили ограниченията за пътуване до САЩ. Пътуванията доминират в услугите на САЩ към Китай, което отразява разходите на милиони китайски туристи. Според оценките на Nomura в рамките на пътуванията водещи са разходите, свързани с образованието - 71%, като те идват най-вече от таксите за обучение и разходите за живот на над 270 000 китайски студенти, които учат в САЩ.

Boeing е сред най-големите губещи в глобалната търговска война

Износът на развлекателни продукти, включващ филми, музика и телевизионни програми, представлява едва 6% от износа на САЩ в този сектор, посочва още инвестиционната компания, като отбелязва, че последният ход на Пекин в това отношение „има повече символична тежест, отколкото икономическа сила“.

„Можем да станем свидетели на по-дълбоко разкъсване - не само във веригите за доставки, но и във връзките между хората, обмена на знания и регулаторните рамки. Това може да е сигнал за преминаване от транзакционно напрежение към системно разминаване“, казва Циен.

Може ли Пекин да стане по-агресивен?

Анализаторите до голяма степен очакват Пекин да продължи да използва арсенала си от инструменти на нетарифната политика в опит да увеличи влиянието си преди евентуални преговори с администрацията на Тръмп.

„От гледна точка на китайското правителство операциите на американските компании в Китай са най-голямата оставаща цел за нанасяне на болка на Вашингтон“, казва Габриел Вилдау, управляващ директор в консултантската компания Teneo.

По думите му Apple, Tesla, фармацевтичните компании и тези за медицинско оборудване са сред предприятията, които могат да станат обект на атаки.

Макар че една сделка може да позволи на двете страни да отменят някои от ответните мерки, надеждите за краткосрочни преговори между двамата лидери бързо избледняват. Китайски официални лица многократно осъдиха „едностранните мита“, наложени от Тръмп, като „тормоз“ и се зарекоха да се „борят докрай“. Все пак Пекин остави вратата отворена за преговори, но те трябва да бъдат на „равни начала“.

Във вторник прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит заяви, че Тръмп е отворен за сключване на сделка с Китай, но Пекин трябва да направи първата крачка.

„В крайна сметка, само когато една страна преживее достатъчно самонанесени вреди, тя може да помисли за смекчаване на позицията си и наистина да се върне на масата за преговори“, акцентира Джианвей Сю, икономист в Natixis.

Търговия, технологии и ценни книжа: Китай държи картите в тарифната война

А такива за американския бизнес вече има.

Анулиране на курсове на китайски товарни кораби

CNBC съобщава, че вносителите в САЩ са били уведомени за увеличаване на броя на отменените плавания на товарни кораби от Китай. По този начин океанските превозвачи се опитват да балансират намаляването на поръчките в резултат на митата на президента Тръмп и ескалацията на напрежението в търговската война.

Големият алианс за океански товарни превози ONE например е „спрял до второ нареждане“ маршрут, който по-рано планираше да възстанови през май и който щеше да включва пристанищата Циндао, Нинбо, Шанхай, Пусан, Ванкувър и Тахома.

Въздействието на намаления трафик на товарни контейнери към Северна Америка ще бъде значително за много звена от икономиката и веригата за доставки, включително пристанищата и логистичните компании, които превозват товарите. Ако всяко плаване превозва 8000 до 10 000 TEU (двадесетфутови еквивалентни единици), това би означавало намаляване на товарния трафик с 640 000-800 000 контейнера и би довело до спад на операциите в пристанищата, по-ниски такси, които могат да бъдат събрани, и намаляване на броя на контейнерите, които впоследствие се транспортират с камиони или влакове до складовете за съхранение.

В сряда Световната търговска организация предупреди, че перспективите пред световната търговия са се „влошили рязко“.

Съюзниците на САЩ не приемат търговската война на Тръмп с Китай

„Няма как да знаем колко значителен ще бъде този спад на поръчките върху графиците на корабите“, коментира Алън Мърфи, главен изпълнителен директор на Sea-Intelligence. „Няма модели, които да екстраполират това. Това, което мога да ви кажа, е, че по-голямата част от контейнерите на корабите, обслужващи търговските маршрути от Азия до САЩ, са от Китай. Няма да се стигне до нула контейнери, но ще се наблюдава намаляване и в резултат на това в бъдеще ще видим огромен брой обявени празни плавания“.

На Китай се падат приблизително 30% от целия американски контейнерен внос (спад от 37% през 2018 г.), както и приблизително 54% от целия американски контейнерен внос от Азия (спад от 67% през 2018 г.).

Брус Чан, директор „Глобална логистика и бъдеща мобилност“ в Stifel, казва, че политиката на митата е създала значителна несигурност по отношение на потребителското търсене и търговците на дребно са позиционирали бизнеса си консервативно.

„Тази несигурност започва да се проявява в празните плавания на контейнеровози по основните транстихоокеански трасета в източна посока, което според нас отваря потенциал за двуцифрен спад на входящия контейнерен внос още през следващия месец“, изчислява той.

Обемът на резервациите от последната седмица на март до първата седмица на април по световните и американските търговски пътища е спаднал рязко. Това важи с най-голяма сила за няколко категории, включително облекло и аксесоари, както и вълна, тъкани и текстил - и в двете категории сривът е над 50%. Основните продуктови категории от Китай за САЩ, които се превозват в контейнери, включват облекло, играчки, мебели и спортно оборудване. Всички те са обект на високи мита.